/Поглед.инфо/ Руските телевизионни канали започнаха често да цитират колегата си от” Фокс Нюз” - Тъкър Карлсън, малко познат човек у нас, който е познат от почти цяла Америка. Карлсън дава основателни причини за това: сега той е най-влиятелният критик на политиката на Байдън спрямо Русия в Съединените щати. Защо Карлсън е толкова приятелски настроен към нас и как бихме могли да го използваме?

„Просто трябва да вярваме на нашия президент във всяко решение, което той взема”. Така "идолът на поколението", певицата Бритни Спиърс, отговори на въпроса за отношението си към войната в Ирак през 2003 г., като по този начин фиксира образа си на "глупавата блондинка" в таблоидите. Тя дори беше наградена с антинаградата „Златна малина“ за „най-лоша поддържаща женска роля“ на базата на това, че тази част от интервюто беше включена в документалния филм, критикуващ Джордж Буш, „Фаренхайт 9/11“.

Оттогава минаха почти 20 години (и, между другото, едва в края на 2021 г. съдът отне попечителството на 39-годишната певица от баща ѝ), представители на „поколението Бритни“ напълно забравиха, че тя е техният идол. А човекът, който зададе на мис Спиърс този сакраментален въпрос, беше включен в списъка на списание Time за 100-те най-влиятелни хора в света в категорията "политически лидери". В уточнението се посочва, че става дума за „може би най-могъщия американски консерватор“, който „оформя системата от вярвания на милиони“.

Името на влиятелния консерватор е Тъкър Карлсън, а в Русия за него знаят само специалистите по САЩ, но отскоро вече не е така. Неговата фамилия и страната ни са станали твърде често изричани в едно изречение.

„Офисът ми сега получава обаждания от хора, които казват, че следват Тъкър Карлсън и са разстроени, че не подкрепяме Русия в заплахите ѝ да нахлуе в Украйна и които искат да подкрепя „разумните“ позиции на Русия“, оплаква се в „Туитър“, конгресменът от Ню Джърси Том Малиновски.

И така, кой е този красив, умен и червендалест мъж в разцвета на силите си? Той е син на пропагандист (баща му ръководи“Гласът на Америк” по съветско време и организира специални предавания за Куба), а самият той, без излишни приказки, е просто журналист и не прави нищо друго освен журналистика в живота си, освен че участва в шоуто “Танцувай със звездите””, където излетя от първия кръг заедно с партньорката си, професионална танцьорка от Москва, Елена Гриненко.

Това не е единственият контекст, който свързва Карлсън с Русия. Миналото лято той твърдеше, че е под наблюдение от Агенцията за национална сигурност, която прониква в електронната му поща (казват, че е потвърдено от агент на НСА, който се е свързал с Карлсън). Малко след това информацията от кореспонденцията изтече в медиите и то не къде да е, а в “Аксиос”, ресурс, традиционно използван от апарата на Демократическата партия за информационни войни. От кореспонденцията следва, че Карлсън е поискал интервю с Владимир Путин, което беше представено като личен интерес на Карлсън да защитава Русия по-често в ефира си и по този начин да радва нейния президент.

Карлсън отвърна: желанието на журналист да интервюира главата на важна държава е естествено и нормално, а отварянето на лична поща е престъпление, което е двойно опасно, ако е извършено от държавни органи. В резултат на това, като се вземе предвид дори репутацията на Карлсън като спазващ закона патриот, „разобличителният“ скандал по токсичната „руска тема“ само добави към популярността му.

Започвайки през лятото на 2020 г., вечерното шоу на Тъкър Карлсън е най-гледаното политическо шоу в Америка със средна аудитория от над 5 милиона души. Но влиянието му не свършва дотук.

Според “Ню Йорк Таймс” Карлсън изигра значителна роля в отказа на президента Доналд Тръмп да удари Иран и да уволни съветника по националната сигурност Джон Болтън, който подкрепяше идеята за такива удари. Тези около Тръмп категорично отричат всичко това, но не могат да отрекат, че Тръмп понякога гледа шоуто на Карлсън, а Карлсън разби идеята на Болтън на парчета.

„Агресивният пацифизъм“ е едно от най-приятните и социално полезни свойства на нашия герой, причинено от психологическата му травма. Като доста последователен републиканец, който гласува на принципа „по-добре крадец, отколкото идеалист“, през 2003 г. Карлсън подкрепя авантюрата на президента Буш с войната в Ирак – и горчиво се разкая за това само година по-късно, много по-рано от много други: „Това е пълен кошмар, това е катастрофа. Срам ме е, че се противопоставих на собствените си инстинкти, като подкрепях тази война."

Оттогава той е постоянен противник на интервенциите – САЩ да пръскат животи и парите си някъде по далечни брегове (без значение къде – в Сирия, Иран или Украйна), водени от интересите на тесни групи в елита. Например, според Карлсън, американските военно-индустриални корпорации стоят зад истерията около „неизбежната руска инвазия в Украйна“.Неговият запазен знак обаче не е да разкрива тънкостите, а да подчертава безпомощността на позицията на противника.

„Какво ще стане, ако не защитим Украйна? Нима децата в Айова ще заговорят руски?”, попита той конгресмена от щата Джони Ърнест.

Умението да се спори, изостря, преувеличава, ефективно да представя позицията си като неконформистка и почти рицарска – всичко това е сред причините за популярността на Карлсън. И развенчаването на републиканските политици, между другото, също - с целия си изразен консерватизъм, Карлсън се опитва да остане безпартиен журналист, "гласът на народа", който в книгите си разпердушинва "и вашите, и нашите", и нарича тези книги „Кораб на глупаците“ или „Политици, партизани, паразити”.

Но (и това най-накрая си струва да се подчертае, защото това е основното в историята за Карлсън) сред причините за популярността му в Америка не е това, че той критикува Вашингтон от привидно проруска позиция. Тук изобщо не трябва да си правите илюзии: на Тъкър Карлсън не му пука за Русия и нейната визия за света, точно както в Русия, никой не се интересуваше от Карлсън преди началото на историческите преговори със САЩ щати около Украйна.

Единствената му грижа са интересите на Америка, както той ги разбира. Конфликтът с ядрена сила за някаква Украйна, тласкането на тази ядрена сила в съюз с комунистически Китай, според него, е в противоречие с интересите на Америка.

Звучи доста убедително, нали? За това Карлсон не е обичан в Демократическата партия, макар че по принцип не само за това. Националния егоизъм с опора на традициите - ето какво го направи неприятен за либералните кръгове, за каквото и да разсъждава, било то за ЧЖИЗ, феминизма или миграция. Отказът на някои марки да рекламират в шоуто му обаче само засили имиджа му на неподкупен неконформист - и се превърна в един от факторите, чиято сума направи Карлсън „най-добрият“ в няколко категории наведнъж.

След встъпването в длъжност на новия президент неговото политическо шоу стана единственото, чийто рейтинг не пада, а се увеличава - всички консерватори започнаха да се стичат като молци към светлината, излъчвана от Карлсън. Това са предимно пенсионери (те са основните телевизионни зрители и в САЩ), които се страхуват от „новата етика“, но много други от онези, които не харесват Джо Байдън - в среда, в която рейтингът на изключително непопулярни президентът продължава да пада, рейтингът на програмата на собствената яркия му критик не може да не расте.

Всичко това се случва на фона на безпрецедентна криза на американското доверие в традиционните медии. Те си спомнят каква война без правила организираха медиите за президента Тръмп, виждат колко безсрамно покровителстват президента Байдън - и вече не вярват на либералните медии, преминавайки към Карлсън, който винаги е готов да тръгне срещу мейнстрийма, защото това е неговият номер.

Никой не знае докъде ще доведе това Карлсън в бъдеще, но в американските медии се обсъждаха различни варианти, до издигането му като като кандидат-президент от Републиканската партия (между другото, Карлсън е роден и израснал в Сан Франциско - най-либералният град в Америка, където републиканци се раждат само от туристи от Тексас).

Съвсем логично би било пазителят на „американската мечта“ да мечтае за подобно нещо. А дали това е мечта или „нова тенденция“ може да се съди по изборите във Франция, където Ерик Земур, политически коментатор и писател, като Карлсън, също сериозно се стреми към президентството и подобно на Карлсън, знае как да аргументира и убедително критикува настоящата политика на Запада спрямо Русия.

Въпреки разликата между Франция и САЩ, “емур и Карлсън наистина си приличат. Като минимум те имат едни и същи врагове, които не са оковани от гражданство поради претенциите си за глобално влияние.

Нека видим какво може да направи Земур срещу тях с личните си качества и силни страни като тези на Карлсън (американецът същевременно е и трезвеник). Ако нищо не стане, ще приемем, че интересът към журналистите като политици е продиктуван основно от това, че колегите им – други журналисти ги подкрепят.

Но в действителност - добре, пет милиона зрители, добре, шест. Да, дори и петдесет - някои звезди на “Инстаграм” и “Тик-Ток” имат много повече от тях, а лидерите на най-влиятелните страни в света все още често са такива, за чието съществуване преди изборите са знаели само роднините и приятели.

Ако Дълбоката държава е толкова силна, колкото твърди Тъкър Карлсън, тя някак си ще се справи с Тъкър Карлсън

Превод: В. Сергеев