/Поглед.инфо/ Както статията ми от сутринта, в която отбелязваме японското нападение срещу Пърл Харбър илюстрира, правителствата използват измамата за да накарат хората да се съгласят с политиките на тези, които контролират властите.

Цената на подобни измами обикновено надхвърля ползите. Разрушителните войни се появяват в резултат на такива действия и лъжи.

При това, единството, което е нужно да се циментира една страна, може да бъде разрушено много лесно.

Вярвам, че последното именно се случи при откраднатите американски президентски избори. Абсолютно сигурно е, че президентските избори бяха откраднати.

Близо 75 процента от републиканците и 30 процента от демократите вярват, че изборите са били откраднати според социологическото проучване на Расмусен.

Организираната кражба беше добре планирана предварително.

Истерията, която беше оркестрирана от Ковид заплахата постла пътя за измамните пощенски бюлетини. Както и преди съм обяснявал, щатските изборни закони в суинг щатите бяха нарушени от демократическите изборни представители, губернатори и държавни секретари.

Дори щатските конституции бяха нарушени. Изборните машини бяха програмирани да работят в полза на Джо Байдън.

Но когато и това не стигна, спирания на броенето на гласовете бяха обявени в няколко суинг щата, които бяха от жизнено важно значение за изхода на изборите.

Всички наблюдатели и застъпници бяха изпратени по домовете си, фалшивите пощенски бюлетини бяха употребени за да подхранят броя на гласовете при липсата на контролиращи лица.

Доказателствата за изборна измама се състоят:

1. От сравнение на щатските закони и конституционните изисквания с това, което се случи всъщност, както дори самите демократически представители си признаха.

Разбира се, те се оправдаха с Ковид-19 за всичко случило се.

2. Стотици показания, които бяха дадени и подписани под клетва от свидетели за изборни измами.

3. Експертни свидетелства, които демонстрираха измамата и как тя е била направена.

4. Охранителни камери и техните записи, както и свидетелства на очевидци, които съобщиха за голям брой пощенски бюлетини, някои от които не са били маркирани, някои без пощенски марки и съответно неизпращани от никой.

Някои от тях са били попълвани от демократите на място, както съобщават очевидци. После са били най-невъзмутимо пускани в урните и са ставали част от броя на гласовете, без да има какъвто и да било контрол.

Има доказателства, че обвиненията на адвокат Сидни Пауъл, че изборните машини на Доминиън и Смартматик софтуер са свързани с изборните измами във Венецуела.

Си Ен Ен твърдят, че това е невъзможно, но знаем, че същата тази медия съобщи през 2006 година като фактологически вярно всичко, което Сидни Пауъл каза относно произхода на изборните машини и софтуера, като устройства за кражба на избори.

Вижте впрочем видеото със собствения репортаж на Си Ен Енп от 2006 година:

https://www.youtube.com/watch?v=r6P-wwU8IdE

Куражът на тези, които излязоха с показанията си е достоен за почит и взъхвала.

Някои от хората, които дадоха показания, свидетелстват, че усилията им да защитят прозрачността и интегритета на изборите са резултирали в заплахи за тях и семействата им.

Други резултати са загуба на приятели и дори загуба на работни места.

Видяхме и голям брой демократи, които призовават за арести и затвор за всички, които са дали свидетелства за изборните измами на тези президентски избори.

Въпреки че е сигурно, че изборите бяха откраднати и доказателствата за изборни измами са предостатъчно, не е сигурно, че нещо ще стане и ще бъде направено по този въпрос.

Джорджия, която уж е червен републикански щат, премина през няколко процеса на разследване, но републиканските представители изглежда са доволни и приемат изборите да бъдат откраднати.

Окръжните и областни щатски съдилища бяха впечатлени от доказателствата, но по-висшите съдилища ги отхвърлиха и не обърнаха внимание.

Ако въпросът достигне до американския Върховен съд преди крайния срок, много вероятно е той да си измие ръцете и да избяга от отговорност като назначи случая на щатските законодателни органи и институции.

А там е твърде вероятно смелостта законотворците да се изправят пред отмъщение, да е твърде слаба.

При нормални обстоятелства Върховният съд на Съединените щати решава в крайна сметка за важни и решаващи въпроси като например за абортите.

Но той прави това само, когато знае, че има подкрепата на медиите.

Съдиите са много внимателни и защитават съда, както и себе си. Те не искат Върховният съд да бъде дискредитиран от една медийна кампания срещу него.

Още по-малко пък искат едно отмъщение от демократите под формата на нов запълнен с нови места съд.

Със сигурност съдиите не искат и Антифа и Блек лайфс матър вдигнали становете си в техните дворове.

Прогнозата ми е, че най-голям е шансът Върховният съд да мине на страната на естаблишмънта. А естаблишмънтът е както демократически, така и републикански.

И този естаблишмънт и от двете партии, иска да разкара Доналд Тръмп от Белия дом. Много малко вероятно е Върховният съд да гласува срещу исканията на естаблишмънта.

Доналд Тръмп се подкрепя от народа, но той е единственият поборник на обикновените хора. Веднага щом го разкарат, няма да има глас, които да говори в техен интерес.

Това прави нещата много по-лесни за Върховния съд, който ще тръгне с естаблишмънта.

Скоро ще разберем какво ще стане. Ако моето притеснение е на дневен ред, то отново сме на въпроса:

Как така Америка е демокрация, ако нито една от двете партии не представлява народа?!

Този въпрос служи като добро въведение и за следващия ми материал днес (посветен на Републиканската партия, бел.р.).

Превод: СМ