/Поглед.инфо/ Помните ли времето, когато истинските журналисти все още съществуваха? Това бяха дните преди режима на Клинтън да концентрира всички медии в ръцете на няколко корпорации и да превърне медиите в Министерство на пропагандата, инструмент ала „Биг Брадър“. Паралелната реалност, в която живеят американците се разшири до икономическа паралелна реалност.
/Поглед.инфо/ Помните ли времето, когато истинските журналисти все още съществуваха? Това бяха дните преди режима на Клинтън да концентрира всички медии в ръцете на няколко корпорации и да превърне медиите в Министерство на пропагандата, инструмент ала „Биг Брадър“. Паралелната реалност, в която живеят американците се разшири до икономическа паралелна реалност.
Публикувания доклад за нивото на безработицата миналия петък, беше част от поредицата лоши новини, които бяха умело замаскирани и изгубени в потока от „добри“ новини. Медиите повтарят две цифри всякаш те наистина значат нещо – безработицата расте, но растяли и заплатите. Медиите игнорират цифрите, които показват продължаващото намаляване за американците да си намерят работа, докато икономиката ни ужким се възстановявала.
Тъй нареченото „възстановяване“ се обляга на т.нар. „U-3“ мярка на равнището на безработица. Тази мярка на равнището не включва безработните хора, които са се отказали изобщо да си търсят повече работа и не са си търсили работа през последните четири седмици. „U-3“-мярката за безработицата включва само онези, които са обнадеждени, че биха успели да си намерят нова работа.
Правителството ни има и втора официална мярка за измерване на безработицата – „U-6“. Резултатите от тази мярка се съобщават много рядко. Причината е, че тя включва и тези безработни, които са такива повече от година и не са се опитвали да си намерят работа оттогава. Тази официална мярка сочи двойно повече безработни от „U-3“. Излиза, че у нас безработицата се е увеличила с 10% през изминалите 10 години, докато се предполага, че икономиката ни била по пътя на възстановяването?
През 1994г. при режима на Клинтън беше прекратено измерването на трайно-безработните хора на трудовия пазар в САЩ. Клинтън искаше неговата икономика да изглежда много по-добра от тази на Рейгън, за това той прекрати измерването на трайно-безработните американци. Джон Уилямс (shadowstats.com) продължава да измерва нивото на трайно-безработните с официалната методология от времето на Рейгън и ако включим и това излиза, че безработицата в САЩ през Юли 2015г. е надхвърлила 23%. Това е няколко пъти по-високо ниво на безработица дори от времето на рецесията, когато шеф на фед.резерва беше Пол Волкер по времето на президентството на Рейгън.
Безработица от 23% дава ново значение на „икономическо възстановяване“. Изминаха 85 години от Голямата Депресия, а днес имаме ниво на безработица, приближаващо се до нивото на безработица тогава!
Процента на работната сила, спомагаща за т.нар. „възстановяване“, което ужким започна през Юни 2009 г. и продължава до днес намалява. Това е изключително необичайно. Обикновено, когато една икономика се възстановява се възстановява и нивото на хората, които отново се връщат на трудовия пазар, безработицата следва да намалява, а не да се увеличава. Оповавайки се на това, което чува от своите икономически съветници, президента Обама обяснява спада на равнището на участието на работната сила във възстановяването на икономиката с пенсионирането на следвоенното поколение. Но всъщност практически ръстът на работните места е предимно сред тези на 55 години и по-възрастни . Например, всички щатни работни места, които са нараснали през юли бяха за тези на 55 и повече години. Тези американци от първостепенно трудоспособна възраст (25-54 години) са загубили 131 000 работни места през юли.
През изминалата година (от Юли 2014 – Юли 2015), наетите на работа на възраст 55 и нагоре са получили 1,554,000 работни места, а младите – между 16-18 и 20-24г. са изгубили съответно 887,000 и 489,000 работни места.
Днес има 4, 000,000 по-малко работни места за американците между 25 и 54 години, отколкото през Декември 2007г. От 2009 до 2013г. работещите американци в този възрастов диапазон са намалели с цели 6, 000,000 души. Очевидно „икономическото възстановяване“ подминава американците в най-трудоспособна възраст…
През Юли 2015г. имаме 27, 265,000 души, които са на временна или сезонна работа. От тях 6, 300,000 души, или 23%, работят на непостоянна работа, защото не могат да си намерят постоянна. Има 7, 124,000 американци, които работят на непълно работно време, което е увеличение с 337, 000 души спрямо миналата година.
Младите не могат да изградят собствено домакинство на основата на работата на непълен работен ден, но пък пенсионерите се наемат на подобни работни места, за да запълнят дупките в бюджетите си, породени от тарифната политика на Федералния резерв на нулева лихва, която е застопорена към подпомагане на балансите на шепа гигантски банки, чиито мениджъри контролират финансите на САЩ и Федералния резерв. С толкова много хора с производствени и търговски професионални умения, примерно софтуерни инженери, пренасочващи се към Китай и Индия, възможността за професионална кариера в САЩ започва да изчезва.
Най-доходоносните професии в Америка са да си измамник на Wall Street, да лобираш за частни интереси, за които най-предпочитани са бивши членове на Белия дом, Сената и изпълнителната власт са най-търсени и да си създател или ръководен кадър в някой мозъчен тръст, който под маската за прокарване на политики в интерес на хората, всъщност прави схеми за обогатяването на ръководтството му.
Превод: Евгени Рушев