/Поглед.инфо/ В началото на годината санкционната реторика достигна своя апогей. На американците не им остават много реални възможности за въвеждане на нови санкции. Въпреки това те са най-сериозните от всички предишни санкции взети заедно. Изключване от СУИФТ, блокиране на валутните сметки, ембарго върху петролните и газови доставки.
Нека сега разгледаме последните.
Битува мнение, че глобалистите в никакъв случай няма да решат да въведат ембарго върху вноса (или износа, зависи как се гледа на нещата) на руски петрол и газ. Уж заради това ще пострадат на първо място европейските потребители. А и самите САЩ вече внасят наш петрол “Урал” на мястото на вече санкционирания тежък петрол от Венецуела.
Не всичко е толкова просто. Разбира се, вероятността от въвеждане на санкции срещу руския петролно-газов сектор е малка, но все пак съществува. И в случай на по-нататъшна ескалация американците може да прибегнат към това.
Наистина, ние трябва да различаваме пълното от частичното ембарго. Ако вероятността от първия сценарий, наистина, да е минимална, то що се отнася до частичното вече не изглежда толкова нереалистично. От техническа гледна точка няма никакви проблеми да се създаде квотен механизъм за закупуване на руски петрол и газ. Да се изчисли именно това количество, без което потребителите в даден момент няма как да се разминат. С ежедневно преразглеждане на квотите.
Ще кажете ли, че от това цените на електроенергията ще скочат още повече? Напълно вярно. Но именно към такъв вариант се стремят глобалистите, създавайки мощни стимули за внедряване на така наричаната зелена енергетика. Не им пука колко ще платят населението и бизнесът. Не им пука, че периферните страни от ЕС сега харчат милиарди държавни средства, плащайки за наложените им от зад океана спотови договори.
Зеленият дневен ред е последният шанс на глобалистите да спасят еднополюсния свят. Те ще направят всичко за това, за да я прокарат. И последните събития в САЩ единствено потвърждават въпросната теза.
Така рейтингът на Байдън (следователно и на Демократическата партия) лети по дяволите. Основната причина е инфлацията (през 2021 година - 7%). В частност американците силно се вълнуват от цените на бензина. Какво прави Байдън? Имитира дейност, опитва се “да се разбере” с ОПЕК+ да увеличи добива. Разбира се, тази инициатива по начало е обречена на провал.
Макар и да е много лесно да се разреши проблемът с бензина. Достатъчно е само временно да се прекрати петролното ембарго срещу Венецуела. Или в краен случай да се въведат временни квоти за внос на петрол. Преди няколко години на американските компании им беше разрешено временно да работят във Венецуела, защото става дума за недопускане на финансови загуби. Тоест, когато трябва, Вашингтон без проблем коригира своите санкционни механизми.
Но глобалистите нямат интерес цените на петрола на падат. Дори с цената на рейтинга на Байдън и Демократическата партия. Не остава много време за прокарване на зеления дневен ред.
Затова и частичното петролно ембарго срещу Русия е напълно реално. И то ще преследва напълно очевидна цел: не “да наказват” Русия, а още повече да вдигнат цените на въглеводородите. За да се строят перки и слънчеви панели не просто като мода, а като напълно изгоден и успешен бизнес.
Какво да прави Русия?
Първо. Ускорено да развива несуровинния сектор на икономиката. Да влага все още получаваните доходи от петрол и газ в реалния сектор, а не да къта във ФНБ. ДА осигури бум на инвестициите. По кардинален начин да снижи зависимостта си от износ на петрол и газ.
Второ. Да обърне петролните и газови потоци на изток. Азиатските държави (не само Китай) при всеки случай ще купуват нашите въглеводороди. Например иранският и венецуелски петрол, въпреки всичките санкции, активно тече към Китай, Индия, Япония и Южна Корея. В последните две страни чрез всякакви заобиколни схеми, но все пак. Азия, за разлика от Европа, не е в състояние да покрие своята територия с перки и панели.
Затова и санкциите са реални. И трябва да се готвим отрано за тях. Дори и ако Русия успее да ги избегне. За целта трябва да промени икономическата си политика, отказвайки се от либералния монетаризъм.
Превод: В. Сергеев