/Поглед.инфо/ На фона на нарастващата културна поляризация на американското общество, криза на доверието в държавните институции и проблемите с легитимността, които измъчват настоящия президент на САЩ, все повече разговори се водят, че Америка в сегашната си форма може просто да не оцелее.
Неотдавнашната публикация на Робърт Кейгън, служител на института “Брукингс “и съпруг на познатата ни Виктория Нюланд, предизвика особен резонанс. В статията си във “Вашингтон Пост” Кейгън предвижда голям въоръжен конфликт в САЩ през следващите три до четири години, който може да завърши с разпадането на правителството и разпадането на страната на анклави, воюващи помежду си.
Той смята, че следващите президентски избори са спусък за подобен сценарий. Очевидно след всички проблеми с предишните избори и републиканците, и демократите ще се подготвят внимателно да се заливат един с друг с дела и да отказват да признаят резултатите от гласуването. Републиканците ще обвинят демократите в пълнене на бюлетини по пощата, а те от своя страна ще обвинят първите за ограничаване на правото на глас на представителите на малцинствата.
Не е трудно да си представим ситуация, в която избирателните комисии на щати и отделни области ще започнат да взимат противоположни решения относно изхода на изборите. Върховният съд, както и през 2020 г., просто ще се оттегли, докато и двете страни ще се обявят за победители и ще се опитат да използват своите поддръжници, както и лоялните си служители в сферата на сигурността, за да „защитят“ резултатите от изборите. Това може да завърши с погроми, в сравнение с които безредиците през лятото на 2020 г. ще се превърнат в нещо незначително.
Докато левите вече се подготвят за насилие, мирните начини за разрешаване на ситуацията набират популярност в десния лагер. През последните месеци идеята за „национален развод“, предложена от консервативни американски публицисти, предизвика много шум. Американското общество няма воля и желание да постигне споразумение със себе си - така че защо всички да не се разпръснат мирно, като организират нов „парад на суверенитетите“?
Тази идея изглежда добре на хартия - но нейното прилагане на практика едва ли е възможно. В края на краищата границите на разкъсването на американското общество често не минават по линията на щатите - а между големи градове, предградия и селски райони. Следователно не е напълно ясно кой от какво в крайна сметка ще трябва да се отделя.
Има друг обсъждан сценарий, който е много по-често срещан в останалата част на света: дълга и депресивна епоха на нарастване на спорадичните прояви на насилие, включително политическо насилие, както е през 70 -те години, и по-нататъшната ерозия на публичните институции към състояние, което вече е възможно да се наблюдава в Латинска Америка или Южна Африка.
Превод: В. Сергеев