/Поглед.инфо/ Ето вестникарската информация с трепет и вълнение: Скот Кенеди, американски експерт по Китай, пристигна в тази страна с благородната цел да уреди отношенията между двете страни. Прие го самият заместник-министър на външните работи! Става дума за разбиване на стереотипи и недоразумения и от двете страни!
Кой е този Кенеди? Между другото дори не е роднина на покойния президент. Отличен специалист по икономически отношения между двете страни, заместник-директор на уж неутралния и двупартиен Център за стратегически и международни изследвания. И това е всичко. Кога преди пътуване на един от тълпата експерти е било почетено с дълга и вдъхновяваща статия във водещ?
Но очевидно ситуацията не само между САЩ и Китай, но и между Русия и Запада, Запада и Китай е такава, че много хора вече искат пробив към нормалността. Всеки и всичко може да започне този пробив - самотен експерт или отбор играчи по пинг-понг, какъвто беше случаят в доста подобна ситуация през 1971 г.
Отношенията на Китай със Съединените щати изглеждат лоши както никога досега, но оптимистите ще ви кажат, че винаги могат да се влошат. Америка току-що въведе пореден пакет от санкции срещу Пекин: още 13 китайски компании бяха включени в черния списък на Пентагона на тези, на които е забранено да се инвестират американски пари. И Министерството на търговията представи свой списък - тези, които произвеждат полупроводници в Китай. Те не могат да доставят нищо на САЩ и покорния им свят. Общата идея е от времето на Доналд Тръмп - че е необходимо да се върне в Америка производствената база поне на ключови технологии.
Всъщност това вече е важна тема в самите медии на САЩ - дали не се престарават твърде много с всички тези санкции/ограничения, защото кръгът от съюзници и приятели редовно попада под тях, пряко или косвено.
Интересното е, че Пентагонът, като се замисли, изключи сплавите от китайски произход от санкционните си списъци, защото се използват при сглобяването на самолетите Ф-35. Тук работата е, че Китай има монопол върху някои редки земни елементи, които са включени в тези сплави. Тоест без Китай тези самолети няма да летят. Но в Пекин се замислиха - и наложиха санкции на целия “Локхийд Мартин”, който произвежда същите тези Ф-35. Защото корпорацията доставя оръжие на Тайван.
Най-простата диагноза за всичко, което се случва на световната сцена като цяло е, че далеч не е нормално. Нормалността не е непременно мила, но когато текущата ситуация изобщо не устройва никого, това означава, че тя скоро ще се промени или ще започне да се променя. Да, Китай също не е много доволен от случващото се. Китай, подобно на Русия, в идеалния случай иска да търгува и да води диалог с всички, със Запада и Изтока. Ето защо всякакви опити дори на доста скромни личности поне да кажат думи като „да се приведат в ред отношенията между двете страни“ предизвикват нездрав ентусиазъм на обществото.
Като цяло случващото се силно наподобява първата половина на 70-те години. Америка вървr към поражение в Индокитай и съответно раздяла с много илюзии, включително илюзии за собственото си всемогъщество в борбата срещу комунистически режими като СССР или Китай. По същото време в американското общество също се извършва революция - смяна на поколенията, разцепление и униние. Това e ужасен удар за идеалистите, които заобикалят президента Кенеди (без връзка с синолога Скот Кенеди). В края на краищата те горят от яростен ентусиазъм, опитвайки се да покорят целия свят, но особено Куба, Виетнам и СССР и Китай ...
Какво започва тогава? Започва разведряване между Москва и Вашингтон. Движи се от двете страни, защото не само американците са уморени от официално (и неумело) подклажданата омраза.
Тук има такава история: поколението на 60-те в СССР вече се е превърнало в легенда, запечатано на екрани и в книги. Но има следващо поколение, освен това в по-голямата си част то все още е живо днес.
Нашето поколение на 70-те (ако има такъв термин) - това са млади хора, които говореха английски безразборно благодарение на подробно, до ноти, познаване на всичко за великата ера на рок музиката. И с много комплекси за малоценност (поради липсата на дънки и дъвки в свободна продажба) те искат не просто приятелство с връстниците си от САЩ или Европа, но жадуват за признание от тази страна на постиженията и общите заслуги на новото съветско поколение и дори възхищение от неговото образование и други таланти. И това беше поколение, което, меко казано, се мръщеше пред очевидно провалилия се съветски проект с неговия задължителен и непохватен антизападен дух.
„Сбогом, Америка“ дойде по-късно, през 90-те години, когато много хора се запознаха с дълбока Америка (или Европа). А през 1975 г. имаше например скачването в космоса на “Аполо” и “Союз” като символ на мира, който всички искаха. Тази програма започна, разбира се, по-рано, в началото на 70-те години на миналия век, като отлично упражнение по идеализъм, но също и като признание на безизходицата на конфронтацията.
Мечта за сътрудничество и взаимно уважение – това нормално ли е? Да, без съмнение. И днес, сравнително скоро, западняците, уморени от ненормалността, като нас между другото, също ще искат нови връзки. Между другото, това вече се случва и то в космоса - напомням, че американският “Крю Драгън” тъкмо потегли към Международната космическа станция, на борда е нашата сънародничка Анна Кикина. И вижте реакцията на част от американското общество – тя е много положителна. Изобщо не тормозещият вой, който се носеше около различни международни спортни събития: защо?
Но през същите 70-те години се случи ето какво: след загубата в Индокитай американската външна политика настрои Китай срещу СССР в замяна на бъдещото му дипломатическо признаване и бъдещото постепенно развитие на търговията. Първо държавният секретар, а след това и президентът на САЩ отидоха в Китай. Това не се хареса много на Москва - събитията на границата ни с КНР, на Дамански, се случиха през 1969 г.
И започна дълга игра, която опитоми и СССР, и Китай към американската, нормалност. Неуспехът на това в САЩ беше признат едва сега, откъдето започна сегашният пристъп на глобалната ненормалност и лудост. Но ненормалността не може да продължи вечно, колелото на времето се върти обратно към 70-те години и масата хора наистина иска да го ускори.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com