/Поглед.инфо/ В САЩ се обсъжда законопроект, според който Държавният департамент може да признае Русия като страна - спонсор на тероризма. Ако това се случи, тогава не само Москва, но и всички търговски партньори на Русия могат да попаднат под най-строги санкции. Защо е необходимо на противниците на Тръмп - е разбираемо. Дали администрацията на настоящия президент на САЩ ще вкара в черния списък нашата страна и как това ще се отрази на отношенията на двете ядрени сили?

В очакване на момента, в който въпросът за импийчмънта срещу Тръмп отива за разглеждане в долната камара на Конгреса, където той ще бъде погребан, сенаторите не губят напразно време. Комитетът за външни отношения на Сената подкрепи законопроект, който задължава държавния секретар да разгледа въпроса „дали Русия е спонсор на тероризма и дали въоръжените групировки, спонсорирани от Русия, трябва да бъдат обявени за чуждестранни терористични организации“.

Автор на документа „Предотвратяване на злонамерената дейност на Русия в областта на тероризма“ е сенаторът от Колорадо Кори Гарднър. Той обясни целта на новия закон в наскоро публикувана негова статия в The New York Times:

"Съединените щати трябва да предприемат всички дипломатически стъпки, необходими за защита на нашите съюзници и нашата демокрация, както и за възпиране на реваншистка Русия, която възнамерява да пренапише историята и заплашва нашия начин на живот."

След като законопроектът му беше подкрепен от сенатския комитет, Гарднър направи специално изявление, в което изброява основните грехове на Русия:

„Русия на Путин нахлуха в съседни Грузия и Украйна, подкрепя кървавия режим на Башар Асад и много наши противници по света, намесва се в изборите и води активна информационна война срещу западните демокрации. Русия също е пряко отговорна за чудовищните терористични атаки, включително катастрофата на Малайзийски самолет над Украйна през 2014 г., при който загинаха 298 души, включително гражданин на САЩ, и химическа атака в Обединеното кралство през 2018 г., при което загинаха двама души, включително британски гражданин. "

И следователно, „докато Русия не промени коренно поведението си, не трябва да повтаряме грешките на предишни администрации, опитвайки се да нормализираме отношенията с държавата, която все още представлява сериозна заплаха за САЩ и техните съюзници“, заключава Гарднър. В същото време сенаторът смята, че Русия заплашва не само Америка и нейните съюзници. Той пише пряко, че Владимир Путин "продължава да се опитва сериозно да навреди на международния мир и стабилност".

Тоест Русия е враг на цялото човечество, терорист и най-накрая трябва да я признаем като такъв на официално американско ниво. Това просто параноя ли е или елемент от вътрешнополитическата борба, поредният опит да се усложни установяването на контакти и отношения на Тръмп с Москва? В края на краищата всъщност няма шанс САЩ да признаят Русия като страна - спонсор на тероризма.

Законопроектът на Гарднър ще бъде разгледан първо от Сената. Той може да го приеме, но това може да се случи и през тази, и през следващата година. Тогава документът ще отиде в Камарата на представителите, която ще го одобри, просто защото повечето демократи са там. Освен това законът ще трябва да бъде подписан от Тръмп. И той може просто да не го подпише (което се преодолява с нов вот на Конгреса), или може да сложи автографа си. След което Държавният департамент ще има три месеца.

„Не по-късно от 90 дни след датата на влизане в сила на този закон, държавният секретар трябва да представи на съответните комисии на Конгреса заключение, в което заявява дали Руската федерация отговаря на критериите за признаване като държавен спонсор на тероризма.“

Така в рамките на три месеца Държавният департамент ще трябва да обясни на конгресмените защо смята Русия за спонсор на терористите или защо не я смята.

Гарднър специално обясни в статията си в The New York Times: той разбира, че те могат да възразят, че „прилагането на „такъв токсичен етикет“ върху голяма световна сила, постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, няма да я накара да отстъпи и може да нанесе още по-голяма вреда на американско-руските отношения, които и без това се намират на рекордно ниско равнище“. По-просто казано, обвинявайте сенатора, че се е опитал да влоши и без това лошите отношения между Москва и Вашингтон. На това той отговаря, че макар "да е очевидно , че Кремъл и неговото чудовищно поведение са изцяло виновни за днешното недоверие и напрежението между Москва и Вашингтон", то: „Това са важни политически въпроси и затова моят законопроект оставя последната дума на специалистите от Държавния департамент.“

Всъщност Конгресът просто не може да обяви когото и да е за спонсор на тероризма. През годините на президентството на Тръмп той забележимо навлезе в сферата на правомощията на президента на Съединените щати и именно с цел блокиране на отношенията между САЩ и Русия. Списъкът на терористичните държави се поддържа от Държавния департамент, тоест от президентската власт.

Междувременно Държавният департамент вече е формулирал своята позиция. Още през миналата седмица, на изслушване в Конгреса, заместник-държавният секретар на САЩ Дейвид Хейл отговори на подобен въпрос от сенатори. Хейл отбеляза, че Държавният департамент не вярва, че Русия е държавен спонсор на тероризма и трябва да бъде включвана в списъка: „Трябва да признаем, че самата Русия е жертва на терористични атаки.“

Просто няма шанс Държавният департамент, тоест Тръмп, да промени позицията си. И дори не защото твърдението „Русия е спонсор на тероризма“ не съответства на реалността - САЩ винаги са имали свои идеи за истината, а не за обективна реалност. Причината е друга. Признаването на Русия като „страна, спонсорираща тероризма“, е равносилно на разрушаване на отношенията с нашата страна. Не правно, а действително. Това не е обявяване на война, а стъпка в тази посока. Вече към пълно отхвърляне на контактите. Във Вашингтон сред настоящата администрация със сигурност няма лунатици, които да са готови да разрушат отношенията между двете страни. И не е ясно защо.

Защото включването в списъка на страните, спонсориращи тероризма, не е само най-тежката форма на натиск върху чужда държава. Въпросът е не толкова в санкциите, които САЩ ще бъдат задължени да наложат на когото те признават за „спонсор на тероризма“, техният списък е почти неограничен и по същество слага край на дори двустранната търговия, а че подобно налагане на стигма означава крайна форма на обида за друга държава. Което се прилага, само когато или държавите са готови да прекратят всички отношения изобщо, или самата тази държава вече ги е прекъснала и сега Америка се опитва да прекъсне връзките ѝ с останалия свят. В случая с Русия нито първото, нито второто е възможно: Щатите няма да скъсат отношения с Русия, а опитите да изолират страната ни от външния свят се провалиха през 2014 г.

Между другото, самият списък на държавите, спонсориращи тероризма, се появява в САЩ точно преди 40 години, на 29 декември 1979 г. Тогава беше съставен списък от четири държави. Той се променяше и за всички времена в него имаше само осем страни, а сега отново са останали четири. И само една държава е била в него през всички тези години. Без да знаем коя е, е невъзможно да се предположи. Това е Сирия, която в крайна сметка стана жертва на външни сили и терористи и почти изчезна от лицето на земята като единна държава. Въпреки това, Щатите я включват всяка година в своя списък. Списък на осъдените на смърт.

Защото от първия списък на спонсориращите страни и четирите в крайна сметка бяха потопени в огън и смърт, унищожени и срутени: Сирия, Либия, Ирак и Южен Йемен. Сега, 40 години след като Щатите ги нарекоха „спонсори на тероризма“, във всички тези страни има война под една или друга форма, във всяка от тях американската армия е присъствала или присъства.

Вярно е, че тези държави вече не са в списъка на Държавния департамент. Южен Йемен е изключен през 1990 г., след обединението си със Северен, Либия е „реабилитирана“ през 2006 г., а Ирак е окончателно отстранен през 2004 г., веднага след американската окупация (за първи път е изваден през 1982 г. в знак на подкрепа във войната с Иран). Но и четирите страни от първия списък са потопени в хаос.

Следващите обвиняеми в списъка обаче се съпротивляваха, защото бяха по-силни и военно, и най-важното - по-силни по дух. Това е Куба, която беше в списъка от 1982 до 2015 година. Е, Кастро оцеля шест десетилетия и половина американска блокада и масовите американски атаки срещу него. Там е Иран, който беше включен през 1984 г., но който е в постоянна конфронтация със САЩ от 1979 г., тоест от Ислямската революция насам. И там е КНДР, която беше включена през 1988 г., изключена през 2008 г. и върната отново през 2017 година. Това, между другото, е единствената страна, внесена в списъка при Тръмп, но Ким с ядрените си оръжия не се страхува от никого в света.

Судан се откроява, внесен в списъка най-скоро - през 1993 година. Той избяга от външната инвазия не заради силната си армия, а защото по време на гражданската война загуби южната си част, отделена от нея под контрола на „международната общност“.

Сега в американския списък има четири държави - освен вечна Сирия и засегнатия Судан, това са непреклонните Иран и Северна Корея. Да се добави Русия към тях би било лудост за самите САЩ. Като се има предвид фактът, че Вашингтон дори няма дипломатически отношения с нито една от четирите страни в списъка, може да си представим каква ще бъде реакцията на Москва: прекъсване на дипломатическите отношения.

Сенатор Гарднър може да си позволи да няма контакти и връзки с Русия, представяйки ни като изчадие адово и основен световен терорист. Но САЩ като държава не могат да си го позволят.

Превод: В.Сергеев