/Поглед.инфо/ НАТО все повече губи военното си превъзходство пред Русия. Това го призна не друг, а основният военен ръководител на САЩ – командирът на Обединения комитет на началник щабовете Джоузеф Дънфорд. Защо генералът направи това признание и как това се отнася до общия геополитически упадък на Съединените щати.

Своята визия за настоящата военно-политическа ситуация Джоузеф Дънфорд сподели по време на заседание на Военния комитет на НАТО в Любляна.

„Русия е конкурент и преимуществото на НАТО над Москва, която се държи все по-уверено – намалява”, заяви генералът, цитиран от сайта на министерството на отбраната на САЩ. „През 90-те години на ХХ век нямахме особена конкуренция, нямаше нужда по-обмислено да развиваме потенциала, да оценяваме ситуацията, да разработваме концепции, а в центъра на вниманието днес се намира стратегията”. Именно към това се свързва новата военна стратегия на Алианса, одобрена през май и призована да сдържа възраждащата се военна мощ на Русия.

Не за първи път висш офицер на НАТО отбелязва своите притеснения от растящата руска военна мощ. Например, наскоро бившият председател на Военния комитет на НАТО ген. Петър Павел отбеляза прогреса, който Русия е постигнала във военната сфера, в това число в областта на разработката на най-нови техники и умението на въоръжените ѝ сили да действат далеч от руските граници. Според бившия директор на Националното разузнаване на САЩ Дан Коутс през последните години Русия е модернизирала активно своите военни възможности във всички области, включително в средствата за радио-електронна борба, ПВО и подводни сили.

Трябва да се отнасяме внимателно към такива заявления. От една страна, НАТО ще има сериозни проблеми, в случай на открит въоръжен конфликт с Русия на европейския театър на бойните действия. Преди всичко заради транспортния проблем, недостатъците на европейската инфраструктура и неспособността на новите членове на НАТО в Източна Европа и Прибалтика самостоятелно да се защитят от действията на руските въоръжени сили. Преди три години нашумяха учения, проведени под егидата на корпорация RAND, които отчетливо демонстрираха вероятността за „смъртоносно забавяне” на Алианса в началната фаза на конфликта с Русия, която има преимущество в скоростта на разгръщането на войските и техниката.

От друга страна, в САЩ въоръжените сили и многочислените разузнавателни служби традиционно си противостоят една на друга по въпроса за разпределение на бюджетните средства. Пентагонът винаги е готов да усвои някой друг милиард над планираното и думите на Дънфорд за растящата руска мощ са в полза на военните лобисти във Вашингтон.

Освен това администрацията на Тръмп отдавна се опитва да принуди европейските партньори да плащат 2% от БВП за отбрана, както е писано в Устава на НАТО и както никак не искат да го правят Германия, Италия и Испания. Каквито и думи за опасността от Русия да звучат от високите НАТОвски трибуни, заплахата за нашата собствена сигурност от страна на Алианса е висока, както никога. Буквално в петък командирът на ВВС на САЩ в Европа ген. Джефри Ли Хариган заяви, че има план за пробив на многопластовата противовъздушна отбрана на Калининградска област. Всъщност американският офицер недвусмислено отправи пряка заплаха по адрес на целия руски регион.

Зад разговора за възможния военен паритет на Русия и НАТО (преди десет години подобно нещо нямаше да хрумне нито на някой на Запад, нито на нас) се крие значително по-широка тема. А именно: приближаването на залеза на някога неоспоримото американско доминиране. Залагането на изолацията на Русия не сработи – достатъчно е да видим работния график на президента на страната Владимир Путин по отношение на международните контакти. Напротив, както отбелязва едно от водещите американски издания The Nation, подобен подход води до сближаването на Русия и Китай, което е кошмар наяве за по-възрастното поколение американски дипломати. И в това време, докато част от американския елит продължава да се самозаблуждава, че може да превърне Русия в световен Парий, самите САЩ все повече изпадат в международна изолация.

И сега френският лидер Еманюел Макрон нарича Русия „дълбоко европейска държава“ и предлага на Франция, а в същото време и на Европа, да извърши геополитическо обръщане към Москва. Призивите на Макрон за Русия да се върне статута и на член на Г-8 стават повод за широка дискусия в Европа. Особено на фона на рисковете за цялата архитектура на европейската сигурност след действителното отменяне на Договора за премахването на ракетите със среден и малък обсег на действие (ДРСМО) и временния статут на Договора за стратегическо нападателно въоръжение (СТАРТ III), които от десетилетия са крайъгълният камък на геополитическия паритет в света. Европа вече не иска да бъде играчка в ръцете на другите велики сили.

Европейските политици и медиите все повече призовават за прекратяване да разчитат на Съединените щати. На 10 септември председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лейен разкри своята геополитическа стратегия. Тя има за цел да обедини европейската отбранителна и космическа промишленост. В крайна сметка нейната визия е да превърне блока в единна мощна сила на световната сцена. „Светът призовава за по-голяма Европа“, заяви новият председател.

Генералната дирекция на европейските въоръжени сили ще насърчава общоевропейския „съвместен военно-промишлен комплекс“. Той ще обедини европейското пространство и въоръжени сили, за чието развитие ще бъдат отпуснати почти 18 милиарда долара. „Имаме нужда през следващите пет години да създадем истински европейски съюз за отбрана“. Въвеждайки новата формула за позициониране на Европа в света на фон дер Лайен, „Европейският съюз трябва да бъде по-стратегически, по-настойчив и по-единен в подхода си към външните отношения.“

„В наши дни Германия се чувства особено уязвима“, пише Berlin Policy Journal.. „В контекста на икономическия спад, примамливите сделки от Китай и други фактори на натиск, като нарастващата заплаха от тероризма, германският народ и политиците осъзнават, че Германия и Европа трябва да бъдат готови да бъдат оставени на мира“. Европейците отново си спомниха за собствените си интереси, обърнаха се към външнополитическия реализъм и от тук към сътрудничеството с Русия, както заяви Макрон.

Как се случи такъв недвусмислен завой на Европа от традиционния ѝ трансатлантически съюзник в лицето на САЩ, под чието крило европейците процъфтяват и просперират от десетилетия? Това е преди всичко вина на Вашингтон.

След като клаха в Ирак и вкараха в него своите съюзници от НАТО под фалшивите уверения, че Саддам Хюсеин разполага с оръжия за масово поразяване, американците накараха партньорите си да се замислят за моралните императиви, които ги ръководят в техния подход за решаване на световни проблеми. По-нататък - още: Либия, Сирия, Украйна, търговската война с Китай, актовете на недружелюбно поведение спрямо Русия ... Много страни по света започват да се съмняват в перспективите да останат под американския „военен чадър“.

Днес са поставени на риск постиженията и влиянието на трансатлантическия съюз. Политическите и национални култури на основните европейски държави - Германия, Италия и Франция, както и на другите членове на НАТО - се разпадат поради ниската раждаемост, масовата миграция и мултикултурната идеология. Тези тенденции отслабват гражданското единство, поставят под въпрос националния суверенитет и откъсват европейските елити от реалния живот на техните нации.

Европейските избиратели все повече чувстват, че „гражданите на света“ не обръщат внимание на националните интереси. Полученото недоверие подкопава възприеманата легитимност на демократичните институции и вярата в техния главен глашатай в Съединените щати. В самите САЩ гласовете на противниците на широкото военно и политическо присъствие на Вашингтон по света се чуват по-силно.

„Американските военни не трябва да бъдат наемници, защитаващи интересите на съюзници и клиенти в областта на сигурността, когато жизнените интереси на собствената им държава не са застрашени“, аргументират авторите на Института „Катън“ (Вашингтон). „За да прекратим безкрайните войни, трябва да изоставим хегемонията“, подкрепя го американското списание „Консерватив“: „Желанието да запазим своето господство става все по-нестабилно, скъпо и не толкова популярно.“

Не само света, но и самите американци са уморени от Pax Americana. Днес Русия, Китай и Индия поне са добавени в редиците на водещите играчи, без да се броят редицата амбициозни регионални сили. Светът се променя и навлиза в нова ера на конфронтация на многополюсни блокове. Остава да разберем какво ще донесе със себе си.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели