Американците подпомагат втвърдяването на тона срещу Русия заради геополитически цели

/Поглед.инфо/ Европа с едната ръка гали Ердоган, с другата му налива отрова

Интервю на Десислава Пътева с политолога Калоян Методиев

Преди няколко дни стана ясно, че предстои антируските икономически санкции да бъдат удължени с още шест месеца, въпреки разнопосочните мнения на европейските лидери по този въпрос. Да считаме ли, че САЩ са проектирали върху Европа своите мотиви за удължаването им?

Не. Ако самият Европейски съюз не иска да ги продължи, няма да го направи. Това дори не е ЕС. Двете камари на френския парламент излязоха с резолюции за отхвърляне на санкциите, унгарското правителство взе категорична позиция, регионални парламенти в богатата Северна Италия се произнесоха, както и по-малкият коалиционен партньор в немското правителство, големият европейски бизнес е против. Цялата конструкция на санкциите се крепи на германския канцлер Ангела Меркел и на Европейската комисия. Американците просто използват ситуацията и подпомагат втвърдяването на тона, за да реализират геополитическите си цели.

От наложените санкции страда не само руският, но и европейският пазар. Как си обяснявате това, че страните, които се обявиха в полза на падането или поне за облекчаването на санкциите са единици?

Всъщност не са толкова малко, а и не са незначителни. Много от страните ги е страх да излязат с открита позиция по въпроса. Ходят по кьошета и се извиняват. При тази икономическа криза, дългове, вътрешни проблеми в отделни страни, зависимостта от еврофондовете е много голяма. Оттам идва и този страх от Брюксел и чиновничеството му. Хубав пример е България. Така че, ако използваме едно понятие от социологията – става въпрос за криптожелания.

След близо седмица предстои британците да гласуват излизането на страната от Европейския съюз. Проучвания показват, че настроенията са по-скоро в полза на излизането на Великобритания от ЕС, но вероятността това да се случи не е много голяма. Каква е Вашата прогноза, кой би имал интерес от излизането или от оставането?

Да ги караме по ред. Първо, дезинформацията е толкова голяма, че е трудно да се отдели някаква свястна информация за анализ на ситуацията. Това, което е ясно е, че градусът на емоциите е много висок. Мисля, че британците се опитват да извиняват голяма част от вътрешните си проблеми с Европейския съюз. Да не забравяме, че бяха едни от главните проводници на мултикултурализма, който днес уверено погребва западната част на континента. Евросъюзът е конструиран така, че да няма напускане. Може да се окаже, че има цяла вселена от референдума, независимо от изхода, до някакво действие. Ако трябва да обърна либералната реторика към Брюксел – каквото и да става, брюкселската номенклатура категорично отказва да се реформира. В ЕС няма по-нереформирана структура от европейските институции. Имам чувството, че дотам са се капсулирали, че не разбират какво става. Никой не знае, или поне не казал, какво точно ще стане, ако страна-членка напусне. Или в случая е по-интересно да мислим върху това, че се опитва да напусне.

Възможно ли е други страни също да решат да напуснат ЕС?

Към днешна дата не виждам такива. Евентуално Франция, ако съвсем се спихнат нещата там, защото от големите страни тя върви най-зле като развитие и перспективи.

Как ще повлияе този процес на амбициите на Шотландия да се отдели от Великобритания?

Шотландската национална партия, която доминира политическия процес в Шотландия, е едновременно националистическа, проевропейска и социална. Евентуално, ако Великобритания реши да се отделя, може Шотландия да обяви независимост и да стане член на ЕС, ако още съществува. При този сценарий въпросът е кой проект ще се окаже по ценен – Британският или Европейският. Единият може да бъде жертван.

Недоволството от общоевропейската политика като че ли започва да се превръща в тенденция. Можем ли да кажем, че Европейският съюз се е провалил, че е смешно да се твърди, че е фактор на геополитическата сцена, тъй като зад действията му прозират безпомощност и желание да угоди на Америка?

Да не изпадаме в крайности. Ако съвсем се беше провалил, въобще нямаше да го обсъждаме и цял свят да се стреми да идва насам. Недоволството е огромно, защото Съюзът е в тежка криза – на сигурност, на политика, на бюрократичност, на демократичност, на идентичност, икономическа, а най-вече морална. Букет от проблеми са покрили кубетата на европейските сгради. Ясно е, че в днешния свят без армия, без оръжие, си никой на голямата геополитическа сцена. Но не само трябва да имаш оръжие, но и да покажеш, че си готов да го използваш. Тогава си фактор. Една от основните причини Европа да полегне на Съединените щати е това, че колкото е богата и разглезена, толкова е и безпомощна и беззащитна във военно отношение. Видя се при мигрантската криза.

Твърди се, че докато в миналото Европейската икономическа общност се е грижила за хората, то бавно ЕС е започнал да се трансформира в Съюз на банкерите, избутвайки демократичните принципи в ъгъла. Как смятате Вие?

Смятам, че в подобно твърдение има резон. За демократичните принципи вече е ясно. Както казва комисар Юнкер: „Квотите нямат препоръчителен, а задължителен характер”. Кой го избра, кой му даде тази власт да решава вместо правителствата на почти цяла Източна Европа е висящ въпрос. При референдума на холандците за асоциирането на Украйна в ЕС се получи същата работа. От Брюксел им казаха: Няма значение как ще гласувате, ще правим какво решим. Посланието е ясно – ние мислим по-добре от вас, знаем по-добре какво искате и затова ще вземаме решения вместо вас. Е, това е „демокрация”.

Наскоро излезе доклад, в който става ясно, че Германия вече официално определя Русия като заплаха за националната сигурност, а причината за това е анексирането на Крим. Как гледате на двойната игра на Германия? От една страна, тя се опитва донякъде да защити своите бизнес и национални интереси (например допуска реализирането на проекта „Северен поток-2“, въпреки недоволството на САЩ), а от друга страна, засвидетелства лоялността си към Вашингтон с всички средства (например удължавайки санкциите и определяйки Русия като агресор)?

Германците са много търпелив народ. Търпят си канцлера въпреки, че един ден говори едно, на другия казва точно обратното. И това не е метафора. Виждаме го по отношение на Русия, по мигрантския въпрос и във връзка с мултикултурализма. Не знам на какво е заложник Меркел – на семейни, възрастово-хормонални, отвъдокеански, идейно-политически или други зависимости, но тя прави Германия заложник на собствената си политическа неустойчивост, а оттам и цяла Европа.

Как тълкувате странната бежанска сделка между ЕС и Турция? Каква е причината за това европейските лидери да клекнат пред заплахите на неоосманиста Ергодан?

Две неща откроявам тук – едното е военно-политическа слабост, а второто е желание да се променя етническият и религиозен състав на Европа. Не знам кое преобладава. Само една разпадаща се къща, държава или империя не може да си пази границите. Второто също не е за подценяване. Това е сериозен дебат, който се води на европейските съвети. Орбан каза, че Оланд и Меркел са настоявали, че имаме нужда от тези хора, за да си оправяме демографията и пазара на труда. Либералните лобита с фанатична отдаденост работят по тази линия. Ердоган не е виновен. Той използва слабостта или желанието на някои в Европа, за да си решава свои политически задачи. Не бива да подценяваме западноевропейската перфидност. Както го галят с едната ръка, така вече са му налели отрова с другата. Няма да му простят. Той е достатъчно обигран и усеща разместванията, така че това е и една от причините отново да търси сближаване с руснаците. Вчера им изпрати поздравителен адрес.

Има ли заплахи за България от кризата в Турция, било заради миграционния или кюрдския й аспект, било заради кризата на управлението на Ердоган, било заради доктрината на неоосманизма и т.н.?

Ние сме в центъра на оформилия се триъгълник на напрежение – Брюксел-Москва-Анкара. Като нищо ще ни жертват. Достатъчно е да направят огромен бежански лагер, буферна зона и после да ни управляват дистанционно чрез някоя мироопазваща програма на ООН. Засилвам краските, за да проиграваме всякакви сценарии. Но като гледам един от заместник-председателите на българския парламент как се обяснява дали е казал, че трябва в изоставените села да се заселват с мигранти от Азия и Африка, се изпълвам със сериозни притеснения. Пробити сме отвътре – политически институции, партии, неправителствени организации, държавни медии, университети.

Когато силен лидер тръгне да пада от власт той гледа да изнася проблема навън. Едно от местата, където това спокойно може да стане е България. Религиозната, политическата и регионалната инфраструктура за това вече е готова.

Франция затегна мерките за сигурност по време на Евро 2016 заради „окървавяването на трибуните на „Велодром” и „импровизираната война” по улиците на Марсилия между английски и руски футболни запалянковци. Може ли да се каже, че футболните размирици са ескалирали до междунационален конфликт, който успя да измести дори факта, че имаше опит за атентат по време на първенството?

Предполагам, че и междудържавните отношения имат отражение върху събитията. Отделно е оперетното състояние на френския сектор „Сигурност”. От това, че специалните им части ги биха наши селяни в съотношение 1 към 2, през разузнавателните им провали около честите атентати, през беззаконието в цели райони на градовете, през неумението да се справят с уличните размирици по Нова година, около социални демонстрации, та до днешните футболни мачове. Понеже в новините вече се отделя повече време за побоищата и сблъсъците по улиците, отколкото за самите футболни срещи, си мисля, че едната част от максимата „хляб и зрелища” започва да издиша. За първата не знам, но втората върви натам.

Адекватна ли беше реакцията на заместник-председателя на руския парламент Игор Лебедев? Той поздрави руските футболни фенове за това, че са „защитили честта на родината”, след като стана ясно, че агресията е била провокирана от обидни скандирания от страна на англичаните по адрес на руския президент Владимир Путин и тенисистката Мария Шарапова?

Не. Не може да се насърчават подобни първични прийоми за изразяване на емоциите. По тази логика цяла Европа трябва да сме се избили. Силата на европейската цивилизация е в нейната цивилизованост. Това важи за всички участници на европейското първенство по футбол.