/Поглед.инфо/ Натискът на Азербайджан и Турция върху Армения се засилва и сега от Ереван се иска отваряне на най-важната транспортна артерия - т. нар. Зангезурски коридор. За какво говорим, къде се планира да бъде положена тази железница, защо е толкова важна за Анкара и Баку - и какво значение има това за Русия?

Турският президент Реджеп Ердоган каза на среща с Илхам Алиев в Нахичеван: „Отварянето на Зангезурския коридор, който е много важен за Турция и Азербайджан, е стратегически въпрос и трябва да бъде изпълнен“. Освен това, според турския лидер, „ако Армения не участва в създаването на транспортни маршрути, те ще минат през Иран“.

През последните няколко дни, на фона на нарастващото изселване на арменци от Нагорни Карабах, историята с така наречения Зангезурски коридор излезе на преден план. Баку настоява за отваряне на директна комуникация с региона Нахичеван през призната арменска територия, в Анкара говорят главно за икономическите перспективи на транспортния коридор. А в Армения се носят панически слухове за нова война и планове Азербайджан да анексира територията на историческа Армения. И не само Зангезур.

Как така? Това е идеята за създаване на директни транспортни връзки между основната територия на Азербайджан и района Нахичеван, азербайджански ексклав на границата с Турция. Нахичеван е отделен от Азербайджан от международно признатата територия на Република Армения. Административно това е област Сюник, а Зангезур е историко-географска област, която в арменските източници е значително по-голяма от съвременния Сюник. Част остава в Турция.

През 2020 г. Баку постави създаването на „Зангезурския транспортен коридор“ като едно от условията за прекратяване на огъня. Предвижда се изграждането на железопътна линия (общо около 100 км), която да свързва, от една страна, Азербайджан и Нахичеван, а след това и Турция. На Армения бяха гарантирани железопътни връзки с Иран и Русия.

Азербайджанците и турците активно започнаха да строят трасето и да ремонтират разрушените гари. Илхам Алиев посети строителен обект в Минджеван и Горадиз. В резултат на това беше построена магистрала от Горадиз до Агбанд, заобикаляща Карабах до арменската и иранската граница. Турците от своя страна разкриха планове за изграждане на път от Карс до границата с Нахичеван до Ордубад и Джулфа (в тези селища завършват „старите“ маршрути, построени дори не през съветската епоха, а по време на империята). В резултат на това в момента 70% от трасето е готово, но за него арменците не са направили нищо. Пашинян на среща с Алиев в Брюксел през 2021 г. потвърди готовността си да започне изграждането на арменската част от пътя, но на практика нищо не беше направено.

Това стана още една причина Баку сега да обвинява Ереван в неспазване на тристранните споразумения в Москва. Пашинян отново се опита да хвърли вината за всичко на руснаците, тъй като арменските железници принадлежат на руските. А Армения уж няма собствени финансови средства за изграждане на нова железопътна линия.

Между другото, тук си струва да припомним плановете за изграждане на железопътна линия в Иран от Табриз до азербайджанската граница и разклонение до Джулфа с активното участие на Русия. Иран все още няма директни железопътни връзки с Европа. Това, между другото, беше причината Сталин, който мрази летенето, все пак да бъде принуден да измине това разстояние със самолет, за да стигне до среща с лидерите на антихитлеристката коалиция в Техеран. И едва преди няколко месеца руската делегация в иранската столица се споразумя за плановете за изграждане на тази линия, която ще стане част от глобалния коридор Север-Юг.

Като част от плановете за „Зангезурския коридор“ възникна идеята железопътната линия да бъде придружена от магистрала за „подобряване на комуникациите“ между Нахичеван и Азербайджан. На хартия това изглежда справедливо. Нахичеван нямаше сухопътна връзка с Азербайджан повече от 30 години и жителите му трябваше или да летят със самолет, което е скъпо, или да пътуват през Иран, което е дълго и неудобно. Арменската страна отговори, като припомни, че цяла Армения дълго време е била под пълна блокада, а границата с Турция все още е затворена.

Единственият бонус, който е гарантиран на Армения, е обещанието, че Армения ще получи директна връзка с външния свят по железопътен транспорт през Азербайджан.

Детайлът тук е, че Баку и Анкара постепенно преследват идеята за някакъв „международен“, „наднационален“ статут на планирания път през Армения, особено магистрала. А това де факто означава отделяне на цяла ивица земя от Армения, тъй като железопътната линия и магистралите също са полоса за преминаване, съпътстващи съоръжения, гари и други подобни. Освен това е реалистично там да бъдат разположени азербайджански или турски сили за сигурност/охрана. И тази форма на „международен” контрол върху коридора ще означава загуба на суверенитета на Армения върху част от историческия Зангезур.

А Зангезур е болна тема за арменците. По време на гражданската война в Армения през 1918–1921 г. и съпътстващата я война на Армения срещу всички наоколо (или всички наоколо срещу Армения), Зангезур е място на кървави битки. По едно време дори има независима република Планинска Армения, начело с известния генерал Нжде и партизанските отряди на генерал Андраник, които използваха тази “прокси” държава като база за проникване в Карабах. Преразпределението на земята там беше придружено от етническо прочистване и задкулисни сделки, в резултат на което се появи Нахичеванската област на АзССР, а Зангезур остана част от Армения.

Баку и Анкара публично настояват за икономическия компонент на проекта. Има много различни аргументи, включително Пътя на коприната. Въпреки че засега никой не може да обясни с цифри в ръка колко и какви товари могат да минават през този коридор. И заслужава ли си?

Зад кадър и за вътрешна консумация се говори съвсем друго. В Анкара говорят за пантюркизъм - обединение на два тясно свързани тюркски народа. В Баку, на вълната на еуфорията от две поредни военни победи, говорят не само за „обединение с Нахичеван“, но и за исторически реванш. Казват, че Зангезур и някои други региони на съвременна Армения са отишли несправедливо към Ереван. Поради значителната помощ на Съветска Русия за Ереван, в който болшевиките вече бяха спечелили, а в Баку, напротив, останаха британски войски и всякакви джихадисти.

Важна подробност: кланът Алиев произхожда от Нахичеван. Много, ако не и всичко, което Илхам Алиев прави сега, няма икономическа основа. Това е психология. Понякога негова лична, понякога целия азербайджански народ. Понякога тези парадигми съвпадат.

Отначало това беше историята на Карабах: реванш за унизително поражение преди 30 години. Сега нови планове с препратки към древна история, включително митична и легендарна, започнаха да излизат на преден план в Баку. Исканията за „връщане“ на Зангезур, Гехаркуник и анклавите, останали по границата от съветската мозайка, станаха част от мейнстрийма.

Трябва да се отбележи, че Алиев-старши и тогавашният ръководител на Армения, жителят на Карабах Роберт Кочарян, доста сериозно обсъдиха „плана за размяна“ преди около двадесет години. Армения се изтегля от няколко района на Азербайджан, окупирани в началото на 90-те години на миналия век, и отваря „коридор към Нахичеван“. А Азербайджан в отговор признава независимостта на планинската (населена с арменци) част на Карабах и запазва Лачинския коридор за Армения.

Гейдар Алиев и Роберт Кочарян лесно биха могли да се договорят. Факт е, че Гейдар Алиев по едно време даде препоръка на Кочарян за поста секретар на регионалния комитет на Комсомола на Нагорни Карабах.

Те се познаваха твърде отдавна и запазиха способността да общуват спокойно дълго време, дори и в най-трудните моменти. Но тогава Баку спря тези разговори. Очевидно е поставен курс на военно натрупване, което продължи много години и завърши с две убедителни военни победи. Илхам Алиев не изпитва никакви сантиментални чувства към народа на Карабах, а има само желание първо да възстанови териториалната цялост на Азербайджан, което вече е почти направено, а след това да укрепи още повече държавата си.

Сега Баку и Анкара имат възможност да прокарат идеята за „Зангезурския коридор“ от позицията на силата. А твърденията за алтернативен коридор през Иран не изглеждат нищо повече от реторика. Има изкушение да сравним самата идея за този транспортен коридор през Армения с искането на Германия към Полша да предостави така наречения Данцигски коридор към Източна Прусия през 1939 г. И от това всъщност започна Втората световна война. Всъщност исканията на Баку почти напълно копират изискванията на Берлин към Варшава, чак до международния контрол и възможното разполагане на азербайджанските сили за сигурност по маршрута. Друго нещо е, че те са оформени по-меко и са подкрепени с различни видове икономически обяснения.

За Армения загубата на суверенитет над Сюник или дори над която и да е част от него ще означава загуба на суверенитета като цяло, на самата държавност на Армения във вида, в който я познаваме. Никакви икономически отстъпки не са приемливи. Дори и сериозно да се замислим върху икономическите ползи от една хипотетична железопътна линия, дори те биха означавали форма на зависимост на арменската държава от благоволението на двама тюркски съседи – Азербайджан и Турция. А това е недопустимо нито политически, нито още повече на ниво историческа памет.

Това изгодно ли е за Русия? Икономическият разчет за създаване на транспортен коридор към Иран може да не компенсира рязкото укрепване на коалицията Анкара-Баку в региона. Това е спорен въпрос - и със сигурност ще има аргументи в полза на такъв резултат от събитията.

Друго нещо е, че сега „Зангезурският коридор“ е въпрос на перспектива. Баку първо трябва да асимилира Карабах, без да се посрами с етническо прочистване и насилие. Това може да отнеме година или две. Ако Баку в еуфория е готов незабавно да изостри ситуацията около Зангезур, дори до въоръжена конфронтация, то сега е идеалният момент. Правителството в Ереван изглежда не е в състояние самостоятелно да защити дори собствената си територия, въпреки че точно това прикрива Пашинян за предаването на Карабах. Да, напускаме Карабах, но спасяваме цяла Армения. Но това не е така. И има всички шансове нещата да се изострят още повече за Ереван. Въпреки че, изглежда, няма къде по-лошо.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?