/Поглед.инфо/ Почти всички държави от Азия и Евразия се оказаха в световното мнозинство - съвкупността от страни, съставляващи 85 процента от населението на света, които не са съюзници на Запада в борбата му срещу Русия. Изглежда, че Русия ще продължи да се отнася с разбиране към страховете на своите азиатски и евразийски партньори и в бъдеще, да взема предвид техните опасения и да не предявява искания, чието изпълнение може да навреди на техните интереси. Програмният директор на Валдайския клуб Тимофей Бордачев пише за уроците от 2022 г. и плановете за 2023 г.

Военно-политическата криза в Европа повиши търсенето на най-важното качество на огромното мнозинство от страните от Азия и Евразия - сравнителната автономност на техните политически системи, свободни от външно управление, намеса и контрол в много по-голяма степен, отколкото е типично, например за Западна или Източна Европа, както и в Латинска Америка или малки страни в Океания и Карибите.

Това означава, че с изключение на Япония, Южна Корея и Сингапур, всички страни в този огромен регион имат способността да провеждат външна политика предимно въз основа на собствените си егоистични интереси и възприятията си за справедливостта или несправедливостта на съществуващия международен ред. В резултат на това почти всички държави от Азия и Евразия се оказаха в световното мнозинство – съвкупността от страните, съставляващи 85 процента от населението на Земята, които не станаха съюзници на Запада в неговата борба против Русия.

Много от тях обаче са изправени пред сериозно предизвикателство, което ще постави на изпитание устойчивостта на техните социално-икономически системи и инструменти на политиката за развитие през следващите години. Говорим за проблемите, които икономическата война на САЩ и Европа срещу Русия създава за функционирането на глобализацията във формата, с която сме свикнали.

Почти всички страни в Азия и Евразия се развиват с различна степен на интензивност на икономиката, насочена към включване в глобалните търговски и производствени вериги. Ключовете към тези връзки и основните съществуващи механизми за тяхното управление са в ръцете на САЩ и техните европейски съюзници.

Ето защо сега страните от този обширен регион, който съставлява голяма част от руското съседство, трябва да търсят начини да съчетаят запазването и укрепването на своята политическа автономия,от една страна , и участие в системата от икономически връзки, които им носят очевидни ползи, от друга .

Виждаме, че повечето страни от Азия и Евразия се държат доста сдържано в рамките на международните организации, не инициират антируски „санкции“ и спазват изискванията на надзорните институции на САЩ и Европейския съюз в тази област, макар и изключително под натиск. Това създава условия за постепенно формиране на нова инфраструктура за търговско-икономическо сътрудничество между Русия и нейните азиатски и евразийски съседи.

През следващите години важни характеристики на такава инфраструктура може да станат нейната независимост от институциите на Запада, включително области като застраховане на търговски операции и транспорт, преход към сетълменти в национални валути или създаване на регионални борси за търговия с тези стоки, по отношение на което Русия ще остане важен играч на азиатските пазари, а също така ще може да изтласка западните доставчици оттам.

В резултат на това сравнителната политическа автономия на страните от Азия и Евразия се превърна в най-важния фактор за това, че усилията на Запада да изключи Русия от световната икономика се оказаха безплодни до края на 2022 г.

Дори и тук обаче от първостепенно значение е способността на самата Русия да остане отворена към външноикономическите отношения и да действа обективно като доставчик на важни за развитието стоки.

През 2022 г. възникнаха сериозни предпоставки за промяна на характера на руската политика за развитие на отношенията със страните от Азия, която получи общоприетото наименование „завиване на Изток“. Има основания да се смята, че сега това направление на външната и външноикономическата политика е престанало да бъде въпрос на избор на Москва, а се е превърнало във въпрос от първа необходимост.

Именно проблемът с историческото господство – и рентабилността – на търговските и икономически връзки със Запада, предимно с Европа, е най-важната спирачка пред руските усилия да развие връзки с Азия през последните петнадесет години. Освен това, на фона на предимствата, които руската икономика получи на пазарите на Запада, дори най-интересните планове за сътрудничество с държавите от бившето съветско пространство избледняха. Да не говорим за постепенното формиране на отношения с азиатските държави, разположени на значително географско разстояние от Русия.

Сега „завиването на Изток“ изглежда за много наблюдатели и за руската държава най-важният начин за преодоляване на значителна част от негативните последици от икономическата агресия от Запада. Всъщност през последните десет месеца на кризата в Европа, търговията между Русия и страните от Азия и Евразия постоянно се увеличава.

До голяма степен това се дължи на незабавното преориентиране на руските износители към нови пазари и отчасти на развитието на такова явление като паралелния внос, което позволява да се компенсира прекратяването на доставките в Русия на някои стоки от Западните страни. Последното води и до обективно увеличаване на стокообмена на Русия с някои от най-близките й съседи, сред които, разбира се, на първо място е Турция, но важна роля играят и страните от Централна Азия.

Русия все още не е разбрала, че световното мнозинство, представлявано от страните от Азия и Евразия, не са субективни, а обективни съюзници на Москва в конфликта й със Запада.

Това означава, че техните действия не са продиктувани от политически предпочитания на лидерите или специални връзки с Русия. Последното важи и за страните от такъв важен регион като Централна Азия. Политиката на държавите от Азия и Евразия се основава на естественото им желание да преодолеят качествената разлика в развитието, която остава между тях и водещите индустриални икономики на Запада.

Очевидно е, че е невъзможно за кратко време да се навакса напълно няколковековната колониална зависимост. Но точно сега са възникнали условия, когато промяната в структурата на международния ред създава по-висок шанс за получаване на по-големи ползи от участието в глобализацията, преразглеждане на установените практики, които Русия определя като неоколониална зависимост, и премахването на значителна част от западния контрол над световната икономика. В определена степен това може да произтича и за сметка на отслабването на основните формални институции на глобализацията, където Западът играе доминираща роля.

Но такова обективно съвпадение на интересите на страните от Азия и Евразия с руските подходи по правило не води до факта, че те са готови да се присъединят към Русия в нейния конфликт със Запада. Вероятно би било грешка да се вярва, че държави, които са слабо осигурени с всичко, освен демографски ресурси и които решават проблемите на борбата с масовата бедност, ще бъдат готови да пожертват целите си за развитие в името на абстрактни стратегически конструкции.

Русия, като страна, която е напълно самодостатъчна с храни и енергийни ресурси, трудно може да разбере сложността на положението дори на доста икономически успешни азиатски страни. Да не говорим за по-близките съседи в Централна Азия, където самите политически системи не са напълно изградени и постоянно са изложени на сериозни вътрешни и външни предизвикателства. Мисля, че и в бъдеще Русия ще продължи да се отнася с разбиране към опасенията на нейните азиатски и евразийски партньори, да отчита тяхната загриженост и да не предлага изисквания, изпълнението на които може да е в ущърб на тяхните интереси.

Дори Индия, която има колосално население и икономически потенциал, активно търгува с Русия, изправена пред западния натиск, но не бърза да подкрепи Москва по въпросите на международната политика или кризата около Украйна. Това отчасти се дължи на китайско-индийското съперничество за позицията на водеща азиатска сила.

По този въпрос САЩ и в минимална степен Европа остават естествени ситуационни съюзници на Индия, тъй като техният натиск върху Китай го кара да се държи по-сдържано, отколкото позволяват неговите икономически и военни възможности. Но до голяма степен е факт, че самата Индия все още не е успяла да натрупа необходимата тежест не само за да говори със Запада на равни начала, но и да оказва натиск върху него там, където е от стратегическо значение.

Изключение в това отношение е Китай. През последните две десетилетия китайско-руските отношения изминаха пътя на обективно сближаване на интереси както на тактическо ниво, така и по отношение на дългосрочната визия за международния ред. Сега това позволява на страните да си сътрудничат много интензивно на световни платформи и освен това да култивират положителни очаквания в себе си за позицията на партньора и бъдещето на нашите двустранни отношения.

В същото време самият Пекин е подложен на постоянен натиск и провокации от страна на САЩ, което принуждава китайското ръководство да се държи по-сдържано дори в ходаовете си за разрешаването на така важния за него тайвански проблем.

Обобщавайки, можем да кажем, че възможностите, възникнали поради сътрудничеството със страните от Азия и Евразия в контекста на остър конфликт със Запада, се превърнаха за Русия в най-важното външнополитическо откритие на изминалата година. В същото време нямаме причина сега да мислим, че общата положителна динамика тук може да бъде забавена от нещо друго, а не от вътрешни руски фактори.

Предстоящата 2023 година ще бъде за Русия период на укрепване на отношенията с нейните естествени партньори извън враждебния Запад и формиране с тях на новата инфраструктура на международното сътрудничество, което е необходимо в процеса на изграждане на по-справедлив световен ред.

Превод: ЕС

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели