/Поглед.инфо/ През нощта срещу 4 януари върху Земята ще се излее звездопад. Това са Квадрантидите – един от най-мощните метеорни потоци. Ако се гледа северната част на небето, ще може да се види, как два пъти в минута бликат ярки метеори, които след миг угасват.

Метеорите са дребни частици на шлейфа на разпадаща се комета. Те се движат по своя орбита и веднъж годишно пресичат орбитата на Земята, обяснява астрофизикът Владимир Сурдин:- Наближавайки Слънцето, кометите губят външната си обвивка. От повърхността им се изпарява газ, излитат потоци прах. Това са дребни частици, които, навлизайки в земната атмосфера със скорост над 40 километра в секунда, при триенето с въздуха изгарят във вид на блясък на метеори. Нито една от тях не стига до повърхността на планетата и не представлява опасност за нас и за самолетите.

След всеки такъв „дъжд” на Земята остават няколко тона кометно вещество, което след това го намират в ледовете на Антарктида във вид на много малки обгорели топчета. Тези следи дават ценни сведения за това, от какво са формирани далечните „покрайнини” на Слънчевата система, където кометите са се родили. Според Владимир Сурдин, дори самото пламване на метеорите представляват научна ценност:

- Изгаряйки в атмосферата, тези частици демонстрират химическия си състав. Когато се прави снимка на спектъра, се научава, от какво са били съставени тези прашинки, а значи и родителското тяло.

Преди кометните частици да изгорят в атмосферата, те пресичат маршрута на Международната космическа станция и многобройните спътници. След всеки такъв метеорен „разстрел” на повърхността на апаратите се появяват микроскопични следи от ударите, които не представляват големи проблеми, продължава Владимир Сурдин:

- Още не се е случвало някой космически апарат да пострада от дребните метеорити. Но те развалят илюминаторите, стъклото постепенно губи прозрачност, панелите на слънчевите батерии намаляват количеството ток. И затова е по-добре станцията да се обърне с гръб към потока в този момент.

Интензивността на дъжда от Квадрандити се променя с всяка година и е трудно да се каже, доколко силен ще е звездопадът този път. Причината е там, че кометното вещество е разпределено неравномерно по дължината на орбитата – там, където е било ядрото на кометата, се намират най-плътните места на потока. Орбитата на Земята пресичат ту по-плътни, ту по-разредени потоци. Когато Земята и бившето ядро се сближават максимално, тогава се наблюдават доста мощни метеорни дъждове.

Така беше през 1966 година с Леонидите – един друг звезден дъжд. Тогава в небето се запалваха по 30 звездички на секунда. Това събитие е вписано в учебниците, макар че такива събития и да са изключителна рядкост.

С течение на времето звездните дъждове на Квадрантидите и други ярки потоци – Леонидите, Персеидите, Геменидите, общо са известни близо 20 – бавно ще отслабват. Постепенното угасване на дъждовете се точи със стотици и дори с хиляди години. Но това не означава, че нашите далечни потомци няма да имат възможност да им се любуват. Защото нови и нови комети ще наближават Слънцето и ще губят своето вещество – значи ще се появяват и нови звездопади.