/Поглед.инфо/ Форумът за международно сътрудничество „Един пояс, един път“, който се провежда в Пекин, събра представители на почти 140 държави, включително лидерите на много държави.
Сутринта на 17 октомври Владимир Путин отлетя за столицата на Китай, който има обширна програма като част от форума. На 18-ти ще се проведат преговори с ръководителя на Китайската народна република Си Дзинпин, но вторник се оказа много наситен със събития.
Така руският лидер вече успя да проведе редица срещи - с премиера на Унгария Виктор Орбан, с ръководителя на правителството на Тайланд Сет Тауесин, както и с президента на Виетнам Во Ван Туонг.
Както посочи в разговор със Свободаня пресса Максим Чирков, доцент от катедрата по икономическа политика и икономически измервания в Института по икономика и финанси на Държавния университет по управление, проектът „Един пояс – един път“ е много обещаващ .
— Сега всички проекти, насочени към международно сътрудничество, могат да се считат за ефективни, тъй като през последната година и половина беше нанесен силен удар на международното сътрудничество и свободната световна търговия.
Ударът върху Китай беше също толкова значим, колкото и върху Русия, защото Западът също въвежда санкции срещу китайските технологични компании.
Проекти като „Един пояс, един път“ според мен коригират ситуацията, когато ограниченията се използват като инструменти за влияние.
Сега Русия диверсифицира своите външноикономически отношения и Китай, за да не загуби сериозна инерция на развитие, трябва активно да си сътрудничи със страни, които са му близки по дух.
Тук вече е приоритет развитието на финансовите отношения, транспорта и логистиката. Китайската икономика расте благодарение на глобалното търсене, но за да гарантира, че тази възможност ще продължи и в бъдеще, Пекин насърчава подобни инициативи.
Според мен се формира нов модел на международно сътрудничество, който не зависи от политическите настроения на елитите на дадена държава.
Такива проекти по същество са продължение на традициите на древния „Път на коприната“, съществувал в праисторически времена.
Китайците, като много традиционна нация, се опитват да решават съвременни проблеми, като използват доказани методи, които вече са показали своята ефективност преди много векове. Ясно е обаче, че днес всичко се базира на нови технологии, на нови комуникационни и финансови основи.
“СП”: На първата и втората среща на върха присъстваха представители на т. нар. “стара Европа”, но този път нито Шолц, нито Макрон, нито Мелони бяха там. Между другото, Италия планира изобщо да се оттегли от инициативата... Защо мислите, че се случва това?
— Проектът е толкова мащабен, че няма да пострада по никакъв начин от участието или неучастието на отделни държави и няма да се трансформира. „Един пояс, един път“ обхваща по-голямата част от Евразия, свързвайки развиващите се и новите икономики.
Да, европейският пазар, въпреки възникващите проблеми в икономиките на ЕС, все още остава голям.
В същото време китайците разбират, че западните страни могат да играят разрушителна роля в подобни събития, превръщайки икономическите преговори в някакъв вид популистки фарс, свързан с политиката. Китай не се интересува от това.
Политиката и политиканствата трябва да останат настрана - проектът обединява тези страни, които са заинтересовани от сътрудничество, без никакви условия.
"СП": В навечерието на форума Блумбърг нарече "Един пояс, един път" "мъртъв проект". Според вас тази оценка свързана ли е с рожбата на американския президент Джо Байдън – обявената от него инициатива на срещата на Г-20 за създаване на алтернативен коридор Индия-Близкия изток-Европа?
- Несъмнено. Според мен западните информационни ресурси се използват, за да се даде предимство на едни проекти пред други. Но проблемът е, че западният свят вече не е в състояние да диктува на другите страни какво да правят и какво да отказват.
Според мен колкото по-скоро западните страни разберат, че политическите игри не трябва да се използват в икономическата политика, толкова по-добре ще бъде. Виждаме какво се случва сега със западните икономики, в какви проблеми влизат.
За десет години проектът „Един пояс, един път“ вече е спечелил трилион долара. В същото време проектът на Байдън все още е само на хартия - в Индия е подписан само меморандум.
Смятам, че ако проектът на Байдън се осъществи, европейските страни биха проявили интерес към него. Както се казва - „повече добри и различни проекти“. И двата проекта биха се допълвали идеално.
Но въпросът тук е: кой ще бъде по-ефективен? Кое ще даде по-голям търговски оборот? Къде ще има повече поток от финансови взаимоотношения?
Според мен проектът на Китай е по-успешен от този на Байдън. Мисля, че дори самите европейци разбират това много добре, тъй като китайците предоставят повече възможности за търговски оборот, възможности за печелене на пари и възможности за укрепване на конкурентоспособността на техните икономики.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?