/Поглед.инфо/ Изострянето на ситуацията около Косово отекна силно в руското общество. За известно време дори украинската тема избледня на заден план. „Косово е Сърбия“, плъзна из социалните мрежи. Изобщо и днес, както много пъти досега, сме сърби. Но защо съдбата на Косово е толкова важна за Русия?

Руснаци и сърби са солидарни помежду си в конфликта в Косово, но има очевидни и естествени различия във възприемането на Косово от тези два народа. За сърбите това е част от вековната им история, изконна и славна земя, която за десетилетия е селена от чужденци и след това откъсната с помощта на американците, в противоречие с международното право.

Косово е болезнена точка в руската история от март 1999 г., когато НАТО бомбардира Югославия. За гражданското самосъзнание това беше студен душ: голямата война отново се върна в Европа. Когато казваме: „Косово е Сърбия“, ние не само подкрепяме сръбския народ, но имаме предвид и нещо свое.

Това „свое“ е преди всичко урок, който Русия тогава научи и чиято стойност днес е огромна. Поуката, която в крайна сметка стана решаваща за нашия исторически избор и в този смисъл всички ние, днешните привърженици на суверенитета на страната, „произхождаме от Косово“.

По това време мнозина у нас си отвориха очите. Хората започнаха да разбират как наистина работи светът, колко лесно се отхвърлят правдоподобните принципи на демокрацията и човешките права, колко важна е грубата военна сила и колко е важно да можем да ѝ се противопоставим. Докато Сърбия всъщност губеше Косово, Русия си връщаше себе си, проектирайки сръбската ситуация върху себе си. Дойде осъзнаването на едно просто нещо: някога можем да бъдем смазани по същия начин, ако не са ядрените оръжия, които по чудо оцеляха след десетилетието на раздаване, разпространение и продажба на всякакви атрибути на велика сила

Не знам дали американците са в състояние да свържат тези две неща – тяхната агресия от 1999 г. и сегашните действия на Русия, включително специалната военна операция и икономическа конфронтация между Русия и Запада, и да работят за формирането на алтернативни съюзи на международната арена. Ако бяха способни на това, може би трябваше да признаят, че тогавашната им победа е пирова.

Да, една малка и слаба страна, вече разрушена по това време, беше предвидимо победена от „коалиция“, тоест банда от десетина държави, водени от световен хегемон. Да, беше възможно най-накрая да разбият Югославия, да изтрият самото ѝ име от картата на света и да разкъсат Сърбия, унижавайки омразния славянски православен народ.

Но грешката на САЩ беше, че те показаха тази омраза, а ние я видяхме и разбрахме правилно, защото те мразеха сърбите, защото сърбите са като нас. Съответно това беше само част от голямата омраза на Запада към Русия. Нещо повече, на примера на косовските гангстери, наркодилъри и търговци на човешки органи, в името на чийто триумф самолетите на НАТО бомбардираха Белград, най-проницателните руснаци разбраха, че няма такова зло в света, което Западът да не подкрепи в борбата срещу нашата цивилизация. Впоследствие това се случи в Украйна.

Ако американците не бяха пожелали тогава Косово, от което всъщност нямаха нужда, тогава бдителността на Русия можеше да бъде приспивана за още десет или двадесет години, до точката, от която няма връщане - точката, след която всяка воля за съпротива щеше да бъде пречупена. Но това, което се случи, се случи и съдбата на Косово в продължение на много години стана основното обстоятелство, чрез което Русия тълкуваше международното право.

„Прецедентът в Косово е ужасен. Той всъщност проваля цялата система на международни отношения, която се е развивала дори не в продължение на десетилетия, а в продължение на векове“, каза Владимир Путин на 22 февруари, но не през 2022 г., а през 2008 г. Москва се позова на този прецедент както през август 2008 г., защитавайки Южна Осетия, така и през март 2014 г., подкрепяйки избора на народа на Крим. И днес коректността на Русия до голяма степен се основава и на косовския прецедент, въпреки всички опити на опонентите да покажат, че „това е съвсем друг въпрос“. Двойните стандарти, от които се ръководят САЩ, се оказаха много по-лесни за деклариране, отколкото за прилагане на практика.

И днес трябва да сме благодарни на сърбите за тяхната саможертва.

На принципно ниво Сърбия никога няма да се откаже от Косово и ние никога няма да се откажем от подкрепата на сърбите. Всички обаче прекрасно разбират, че в действителност Косово ще си получат отново Косово по-трудно, отколкото Армения да върне планината Арарат, която има същото свещено значение за арменците. Днес Сърбия не е по-силна във военно отношение от Югославия през 1999 г. Днес Сърбия е заобиколена от всички страни от страни-членки на НАТО. А войските на НАТО вече са разположени директно на територията на Косово. Всъщност днес Сърбия е изправена пред много по-скромна задача - да защити правата на сръбското малцинство на територията на Косово, но и това би било трудно изпълнимо, ако се стигне до въоръжени сблъсъци

Русия иска да помогне. Но какви са сегашните ѝ възможности? Преди 23 години руското общество скърби за безсилието си, което само отчасти беше компенсирано от атаката срещу Прищина. Днес страната ни е много по-силна, но явно няма да влизаме в пряк сблъсък с НАТО за Косово. В крайна сметка, освен косовската травма, имаме и друга историческа травма, тази от Сараево. Навремето руската държава вече влезе в пагубна за себе си война заради братята сърби, втори път не можем да си го позволим.

Въпреки това Русия все още държи ключа към решаването на косовския проблем. Факт е, че от момента, в който Русия започна Специалната военна операция, косовският конфликт не може да се счита за нещо отделно и изолирано. Всички противоречия в Европа, и не само в Европа, днес са преплетени в един стегнат възел. Всъщност изострянето на този конфликт беше вдъхновено от американците точно сега с две цели. Първо - Русия да се нарани за пореден път и да се отклонят нейните ресурси от украинската посока. Второ, ако е възможно, са се докара Сърбия до приемането на антируските санкции. Президентът Вучич е в трудна ситуация: явно антируски действия могат да му костват политическата кариера, но има голямо изкушение да се размени частичното несътрудничество с Русия срещу частично снизхождение към сръбското население на Косово. Очевидно именно заради този пазарлък вашингтонските марионетки в Прищина са се съгласили да отложат с месец военната операция срещу косовските сърби. Но колкото по-бързо и по-успешно върви руската специална операция, толкова повече ще има шансове за цялостно споразумение със Запада, което да отчита и интересите на сръбския народ.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com