/Поглед.инфо/ Гениален стратег или безотговорен апаратчик? Повеждайки народа в рискован референдум, отчитащ прекъсването на преговорите с кредиторите на Гърция, премиерът от радикалната левица Алексис Ципрас във всеки случай се изявява като неустрашим играч на покер.
Извън Гърция, в Брюксел пред кредиторите на страната, надеждата на европейските леви партии постоянно демонстрира своята искрена усмивка. В Гърция пред парламента или по публичната телевизия – обратно – той изобличава "шантажа" на същите кредитори със сериозно лице и войнствен тон.
Но от пет месеца, откакто неговото правителство е на власт, има едно лице освен това на умората, което Ципрас не показва никога - на страха или на съмнението.
Така в един внимателно пресметнат час, в 1 сутринта в събота, точно след затварянето на последните световни пазари за почивните дни, той обяви новината за референдума, едва осем дни преди датата, без да изглежда притеснен от мисълта, че изборът се отнася – според собствените му думи - до "решения, от които ще зависят следващите поколения".
Импровизирано решение на млад премиер, на когото гледат от високо, или зряло обмислена тактика?
Според историка Оливие Делорм референдумът е само "етап в педагогическия процес, който следва от пет месеца", за да убеди, че правителството трябва да поеме контрола на преговорите.
Ципрас, който ще навърши 41 г. в края на месеца, във всеки случай бе предупредил: Ако ми предложат споразумение извън границите (на моя мандат), няма да имам друг избор освен народът да реши, каза той през април. Тогава обаче бе убеден, че няма да се стигне дотам.
Често пъти през последните пет месеца той създаде впечатлението, че е помислил за всичко, никога не бе видимо смутен, обърквайки групата на кредиторите с неочаквани предложения или адаптирайки се скоростно към техните реакции.
Той поне успя да изхвърли от разговорите думата "Тройка" , отнасяща се до кредиторите, ругателен синоним в Атина за сивите чуждестранни функционери, пристигнали отнякъде, за да принуждават гърците да извършват трудни реформи.
Ципрас успя да наложи волята си дебатът да бъде прехвърлен на "политическо" ниво, принуждавайки няколко пъти европейски водачи като Ангела Меркел и Франсоа Оланд да се съгласяват на почти импровизирани срещи в Брюксел и другаде.
И макар малко европейски ръководители да похвалиха заслугите му публично, малцина са и онези, които сметнаха, че той "не е на висота", както направи бившият френски президент Никола Саркози.
Под младежкия си изглед Алексис Ципрас очевидно е решителен човек.
След членство в Гръцката комунистическа младеж (KNE) той се присъединява към Синасписмос, малка еврокоумнистическа и антиглобалистка партия, и успява да стане председател на групата формации, превърнали се през 2008 г. в Сириза.
Политическата му ангажираност датира още от юношеството: Ние трябва да можем да избираме кога да ходим в клас – заявява категорично той по телевизията на 17-годишна възраст като водач на гимназиално движение.
Той не носи връзка, не е женен и не положи клетва с религиозен ритуал при встъпването си в длъжност. Властта не промени маниерите на този строителен инженер, който продължава да живее без брак със стара приятелка от гимназията. Имат две деца, от които второто се нарича Ернесто като "Че".
Решен да защитава суверенитета на Гърция той не се побоя да се съюзи не с друга лява партия, а с дясната формация Независими гърци, чийто водач е ревностният православен Панос Каменос е министър на отбраната в правителството.
Според Оливие Делорм изборът в неделя е основан на "възвърнатото достойнство" на гърците и предизвиква възхищението на европейската антилиберална левица.
За момента тази прекрасна идея се изразява в строг банков контрол, разрешаващ на гърците да теглят само по 60 евро на ден, които грижливо кътат. Това още повече парализира и без това обезкръвената икономика в очакване да се види дали премиерът крие други козове в ръкава или е направил излишен ход. /АФП
Атина / Гърция