/Поглед.инфо/ Римокатолическата църква е подложена на дълбоко проникване на неомарксисти. Според правния съветник на комунистическата партия на САЩ д-р Бела Дод, в течение на 30-те години на ХХ век повее от 1100 членове на комунистическата партия се присъединяват към РКЦ и по-нататък стават нейни епископи, кардинали и дори папи. Един от най-ярките последователи на неомарксизма и комунизма се смята Еудженио Пачели (Папа Пий XII). Именно с това сега се обяснява пълната подкрепа на Ватикана към установяването на нов световен ред под управлението на световното правителство.
Окончателно глобализацията и екуменацията на РКЦ се случват на II Ватикански събор от 1962-1965 г., на който са приети голямо количество еретични документи. В това число: декретът за екуменизма „Unitatis redintegratio“, догматичната конституция за Църквата „Lumen gentium“ и декларацията за религиозна свобода „Dignitatis humanae“. Но най-страшното е, че е приет нов превод на Стария завет на основата на юдейския Масоретски текст от Х век преди н.е., а не предишния превод от гръцката Септуагинта от III пр. н.е. Приетите изменени и довеждат РКЦ към края на ХХI век концепцията за „теократичния социализъм“, който се съвместява с вековната концепция за световната власт под духовното ръководство на църквата след Армагедон. Леко различна форма на „теократичен социализъм“ съществува в съвременен Израел.
Предвид реакцията на съвременните руски комунисти на термина „теократичен социализъм“, искам да съобщя, че тази формация възниква дълго преди рождението на „теоретика“ на комунизма Карл Маркс и неговия „практик“ Владимир Ленин. Още пред III пр. хр. Шумерската държава в Месопотамия има система на управление, която се отнася към „теократичния социализъм“. Център на правителството е храмът, където се разработват и осъществяват основните държавни проекти като строителството на бентове и напоителни канали, а след събирането на реколтата правителството разпределя сред населението хранителните продукти, изхождайки от принципа на социалната справедливост.
Съвременните руски привърженици на комунизма и социализма се чудят дори още повече, че съществуват и други идеологии и концепции:
Будистки социализъм, основан на принципите на социализма и будизма. Той се стреми да осигури прекратяването на страданията чрез анализ на неговите условия и отстраняването му чрез „Praxis“, а също така трансформация на личното съзнание (духовно и политическо), за да се сложи край на човешкото отчуждение и егоизъм.
Християнски социализъм, възникнал във Великобритания през XIX век и сега лежащ в основата на многочислени европейски християнсоциалистически партии.
Ислямски социализъм, възникнал в ранната държава в Медина.
Еврейски социализъм, лежи в основите на политическата левица в Израел.
Християнска демокрация – политическа идеология, възникнала през XIX век в Европа под влиянието на неокалвинизма.
Социалистически ционизъм, най-значителната тенденция сред ционистите и ционистките организации, създаден в противотежест на „политическия ционизъм“.
Теология на освобождението, която е синтез между християнското богословие и марксисткия социално-икономически анализ. Много популярна е в Латинска Америка, откъдето е родом папа Франциск и настоящия ръководител на Ордена на Йезуитите Артуро Соса.
Религиозен комунизъм, форма на комунизма, която включва в себе си религиозни принципи. Учените използват този термин за различните социални или религиозни движения в течение на цялата човешка история, които утвърждават общинната собственост.
Така че преди да започнат възгласите за православните „мракобеси“ и да се твърди за „опиума за народа“, руските комунисти следва да изучат теоретичните основи на собствената си идеология, а не без да се замислят да скандират лозунгите и клишетата на своите вождове. Както пише Уилям Шекспир: „Да, има по земята и небето неща, Хорацио, които нашата нещастна философия не е дори сънувала!“
***
В течение на векове в РКЦ тайно се практикува концепцията на двамата папи, белия и черния.
Папа Бонифаций VIIIв папска була, Bull Sanctum, 11/18/1302 пише:
„Имам властта на крал на царете. Аз съм всичко и преди всичко, като бог, Самият аз, викарият божи, имам само една консистория, и мога да правя почти всичко, което може да направи бог. И така, какво можете да направите от мен, освен Бог?.
Но властта на папата винаги е била двуединна. „Белият папа“ ние може да го видим на официалните церемонии във Ватикана, облечен в бели обредни дрехи и обкръжен от кардинали, свещеници и духовници. Този пост в момента принадлежи на Франциск I.„Черният папа“, който се вижда крайно рядко от паството, е главата на Обществото на Иисус, йезуитите. Тази длъжност първоначално заема основателят на ордена на йезуитите Игнацио Лойола. До 2016 г. ръководител на йезуитите е Адолфо Николас, но той се отрича от длъжността след папа Бенедикт XVI и сега черен папа е личният приятел на Фидел Кастро, написал му повече от 1000 писма, венецуелският марксист, привърженик на модернизма в католицизма Артуро Соса. И папството, и водачеството в Обществото на Иисус е пожизнено. През XXI век се случва уникален случай, сравним с революция, когато и двата поста са напуснати не в резултат от смърт, а в резултат от „доброволна“ оставка, което говори за революционните промени в РКЦ.
И тези промени не ни накараха да чакаме. На 21 ноември 2016 г. съгласно съобщенията на Reuters, Ватиканът продължава за неопределен срок правото на всички римокатолически свещеници да опрощават абортите. Католическата църква пуска приложение за смартфони „Sindr“, което позволява онлайн изповед и опрощение на греховете. За популяризиране на приложението, то е интегрирано с популярна услуга за запознанства. Църквата започва масово да се тресе от сексуални и педофилски скандали, а също да се обвинява в търговия с деца. В Чили педофилските скандали доведоха до оставките на 34 епископа.
Последната капка, препълнила чашата на търпението на католиците е постсинодиалното апостолско обръщение AMORIS LAETITIA на папа Франциск към епископите, свещениците, монашеството, съпружеските двойки и миряните. На 19 септември 2016 г. четирима епископи – Уолтър Брандмюлер, Реймънд Бърк, Карло Кафаро и Йоахим Мейснер се обръща към папа Франциск с официално писмо,в което се съдържат пет прости въпроса, изискващи отговор с „да“ или „не“.
След почти двумесечно мълчание от понифика, кардиналите написаха още едно писмо, където се разказва за „неопределеността и дезориентацията сред много вярващи“, произтичащо от Аморис Летиция. Кардиналите пробват да обяснят, че „съвестта на нашата пастирска отговорност” ги принуждава да призоват пара Франциск „с дълбоко уважение” да даде отговор на въпросите, напомняйки му, че като папа той е „призован дае поддържа своите братя по вяра”, „да отстранява неопределеността и да внася яснота”. В писмото кардиналите споменават дори за безредиците, които възникват сред католиците във връзка с „Аморис Летиция”. Но и на това писмо няма отговор от понтифика, а подписалите се кардинали са подложени на обвинения в ерес. Всичко това принуждава един от кардиналите Раймонд Л. Бърк да даде интервю пред Catholic World Report, в което той, без да обвини пряко папа Франциск в ерес, му напомня за прецедентите и процедурата, когато колегията кардинали отстранява папата от престола по обвинения в ерес.
В края на декември се появява интервю на бившия епископ на Гватемала, в момента живеещ в Канада Жерар Бофар, дадено на Грег Шимански на радиопредаването Genesis Communication Network. В това интервю епископ Бофар твърди, че Ватиканът се контролира от илюминати и цялата система на новия световен ред и се намира под властта на „Черния папа”.
„Да, човек известен като „черния папа” контролира всички важни решения, приемани от папата, а той на свой ред се управлява от илюминатите…
Знам, че това е истина, защото съм работил в течение на дълги години във Ватикана заедно с папа Йоан Павел II. Папата получава заповеди от „черния папа” на йезуитите и лидерите на новия световен ред, със задачата да се проникне в другите религии и правителства по света, за да се осигури единно фашистко правителство и единна световна религия, основана на сатанизма и на Луцифер…
Хората не могат да си представят колко е голямо това зло и колко разрушения е предизвикало вече то и ще предизвиква в бъдеще, използвайки идеалното прикритие, криейки се в расо и изповядвайки, че то е любов към бога…
Те разрушават всичко отвътре и искат да унищожат католическата църква, за да създадат една световна религия, основана на сатанизма.
Епископ Буфор твърди, че злата сила на йезуитите се разпространява по целия свят и включва сигурно проникване в правителството на САЩ, Съвета по международни отношения (CFR) и големите религиозни организации. Йезуитите действат като идеални хамелеони, приемайки идентичността на протестанти, мормони, баптисти и евреи с намерение да предизвикат падението на Америка, а също да приведат страната под единна световна религия, базираща се в Ерусалим и под контрола на техния лидер Луцифер.
Знам от първа ръка за това, че Ватиканът се контролира в Израел и има намерение да унищожи евреите”, заяви епископ Буфор. Той допълни, че истинската цел на Ордена на Йезуитите е да се организират и контролират всички световни лидери, да се предизвика крупен световен конфликт, който в крайна сметка да унищожи Америка, Близкия изток и Израел
„Те унищожават всичко от вътре и искат да доведат разрушението на Католическата църква, а също така да създадат единна световна религия, основана на сатанизма… знаците на сатанизма се виждат в много външни символи, обичаи и изображения на църквата”.
Някой си Антониус Аквинский публикува в своя сайт 18-страници доклад, в който папа на управлението на юстицията и лира във Ватикана, в който папа Франциск предлага създаването на наднационален финансов и парично-кредитен орган за контрол над международните финансови пазари. При това Антониус открито назовава папа Франциск неомарксист и радикален социалист, който „има повече общо с идеите на Карл Маркс, отколкото с католицизма” и нарича папата не понтифик, а просто по име – Берголио, лишавайки го от самото право да се смята за свети отец. Антонио също обвинява папата в стремеж да стане „международен валутен гуру”.
При папа Франциск Ватиканът, който е най-голямата и могъща финансова корпорация на света, реши да получи пълен контрол над всички световни финанси и икономика.
В своята книга „Милиардите на Ватикана” нейният Автор Авро Манхатън пише:
„Ватиканът има големи инвестиции съвместно с Ротшилдите в Англия, Франция и Америка, с Hambros Bank, с „Кредит Сюиз” в Лондон и Цюрих. В САЩ Ватиканът има големи инвестиции в „Морган Банк” в „Чейс-Манхатън” Банк, с Първа национална банка на Ню Йорк и с други.
Ватиканът притежава милиарди акции в най-мощните международни корпорации, такива като петролните компании от Персийския залив , „Шел”, „Дженерал Мотърс”, „Бетлехем Стийл”, „Дженерал Електрик”, „Международни бизнес-машини” и с други…
Някаква представа за недвижимата собственост и другите богатства, контролирани от католическата църква може да се получи от изказванията на един от членовете на Нюйоркската католическа конференция, а именно, че неговата църква вероятно е втората по големина след САЩ държава в сумарен годишен бюджет…
Още едно заявление, направено от известен католически функционер е дори още по-красноречиво: „Католическата църква трябва да бъде най-голямата корпорация в САЩ. Имаме филиали във всеки район. Нашите активи и недвижима собственост не просто превишават такива корпорации като „Стандарт Ойл” , „АйТи ен Ти” и всички корпорации на САЩ взети заедно. Нашият регистър на членските вноски трябва да бъде на второ място в данъчния списък на правителството на Съединените щати.
Католическата църква, след като нейните активи се обединят, става най-страшният брокер на света. Ватиканът независимо от сменящите се папи е в голяма степен ориентиран към САЩ. „Уол Стийт Джърнал” съобщи, че обемът на финансовите сделки на Ватикана в САЩ е толкова голям, че много често купува или продава злато за милиони долари едновременно.
Според оценките на ООН количеството на чистото злато на Ватикана може да съставя няколко милиарда долара. Голяма част от него се съхранява в златни кюлчета във Федералния резерв на САЩ, а в банките на Англия и Швейцария е само остатъкът.
Но това е само малка част от богатствата на Ватикана, които само в САЩ са по-големи от петте най-богати гигантски корпорации в страната. Когато към това се добави цялата недвижима собственост, имущество, дялове и акции в чужбина, то зашеметяващото натрупване на богатства на католическата църква става толкова страшно, че не се поддава на рационална оценка.
Католическата църква е най-голямата финансова власт, акумулатор на богатства и собственик на наличното богатство. Тя владее материална богатства, които са по-големи от всяко друго единно учреждение, корпорация, банка, правителство или държава на земното кълбо.
Папата управлява това огромно струпване на богатство, а следователно и е най-богатия човек на света. Никой не може да оцени реално колко струва, изчислен в милиарди долари.
Превод: Поглед.инфо