/Поглед.инфо/ Съветникът на Ердоган Месут Хаки в ефира на телевизия "Ал-Хабер" намекна, че Анкара има възможността да "разчлени Русия отвътре" с помощта на мюсюлманите, живеещи в страната ("Войнствеността на турците им стигна за една седмица"). Подобни опити са правени от Турция повече от веднъж.

Битката при Тахтамъш се разиграва в разгара на Руско-турската война от 1787-1791 г. в Кубан. През лятото на 1790 г. големи сили на турците се концентрират в Анапа, други точки на Черноморието. Сераскерът* Батал паша, който ги води, се надява да вдигне целия Кавказ срещу Русия, да предизвика бунт в земите, населени от татари по поречието на Волга и Урал чак до Сибир, и след това да откъсне тези територии от Русия.

Различни източници оценяват числеността на армията на сараскера, участвала в битката, от 25 до 50 хиляди души. Във всеки случай тези пълчища, които също имат 30 оръдия, многократно превъзхождат във всяко отношение отряда на генерал-майор барон Иван Херман фон Ферзен, който застава на пътя им: девет пехотни батальона, подразделения на три кавалерийски и три казашки полка - всичко 3600 щика и саби с общо шест оръдия.

На 9 октомври сутринта руски патрули разбират, че Батал паша е преминал на десния бряг на Кубан при вливането в Абазинка и в близост до така наречените „Тахтамъшки възвишения“, но не е отишъл по-далеч, защото към него се присъединяват множество групи планинци. Тъй като врагът е разположен точно в един проход от Бялата джамия – важен кръстопът на пътища, водещи към Кабарда и Георгиевск (по онова време столица на руските кавказки владения), Херман спешно свиква офицерите от отряда на разсъмване на 11 октомври. Впоследствие той пише: „Събрах моите другари и, обяснявайки им нашата критична ситуация, казах, че… незабавно трябва да атакувам врага и че ако дам свобода на Батал паша още един ден, ще загубя… може би цялата кавказка граница." Подчинените единодушно подкрепят командира.

В 6:00 ч. авангардът (700 души, 2 оръдия) излиза от руския лагер под командването на майор княз Дмитрий Орбеляни, на когото Херман заповядваа да заеме височините над десния бряг на Абазинка и да ги задържи на всяка цена, да се бие до последния войник. Турците също се втурват там, но Орбеляни ги изпреварва. Скоро целият отряд на Херман се разгръща на височините, докато редовните турски войски се изправят срещу него. Всичките 30 вражески оръдия откриват огън по руските батальони. Отговаря им на разгърналата се батарея на майор Павел Афросимов.

„Опитът на Батал паша да вдигне Кавказ срещу Русия завърши с пълно унищожаване на турската армия и деветгодишното пленничество на сараскера“

Докато битката се разгаря по фронта, планинско-турската конница удря левия фланг на руснаците и минава в тила им, но с контраатаката на общия резерв под командването на полковник Буткевич е отхвърлена назад. Междувременно, след интензивен артилерийски двубой, артилеристите на Афросимов заставят да замлъкнат турските оръдия. Използвайки това, Херман дава заповед да се атакува противника с основните сили на отряда.

Първо руската конница се втурва напред. Драгуните на полковник Муханов, стоящ на десния фланг, нахлуват в бойните формирования на турската пехота. След тях идват егерите под командването на бригадира барон Осип фон Беервиц. Лявото крило на врага е преобърнато, руснаците превземат турските оръдия. Вражеският десен фланг отстъпва под натиска на войниците и казаците под командването на полковник Чемоданов. А след удара в центъра на батальона на бригадира Матцен, цялата турска армия войска побягва, безмилостно унищожавана от преследвачите: малкият брой на руския отряд не позволява да се вземат пленници.

Сред редките късметлии, които са пощадени, е и самият Батал паша. Той не успява да се спаси с бягство и прекарва девет години в плен.

Да се върнем от миналото днес, когато мнозина се чудят дали ще избухне нова руско-турска война. Изключително малко вероятно е, въпреки влошаването на отношенията между Москва и Анкара. Това не е въпрос само на туристическия бизнес („Ердоган предпочете терористите пред туристите“). Можем да си припомним газопроводите, строителството на АЕЦ „Акую“ от „Росатом“. Съществува и вечният „кюрдски проблем“, който по всяко време може да изисква отклоняване на сили от други области, включително Ирак. В допълнение, намесата на турците в гражданската война в Либия, подкрепата на „Мюсюлманското братство“ също изискват сили и средства, които за Анкара в момента са оскъдни.

И последното. На „експанзионистичната политика“ на руската държава и това как тя обобщено от столетие към столетие се вижда от южното крайбрежие на Черно море, са посветени на много страници в книгата на Иван Стародубцев „Русия и Турция: 500 години неспокойно съседство“. Нека ви припомня, че авторът - гражданин на Руската федерация, бизнесмен и публицист - живее в Република Турция от десетилетие и половина и добре познава нюансите на отношенията между нашите държави. Той цитира почти неизвестни за нас факти, свързани с периода на Студената война.

„През втората половина на миналия век съветските експерти в Турция изградиха много промишлени съоръжения със съветски заеми. Ще назовем само най-големите и най-системообразуващите в тяхната последователност:

1) металургичен завод в град Искандерун - по междуправителствените споразумения от 1967 и 1972 г. с въвеждане в експлоатация през 1979 г. и достигане на пълен проектен капацитет до 1987 г.;

2) Металургичен завод „Сейдишехир“ - споразумението от 1967 г. с въвеждането в експлоатация на етапи от 1973 до 1979 г.;

3) ТЕЦ „Орханели“ - по споразуменията от 1975 и 1979 г. с въвеждане в експлоатация през 1993 г."

*сараскер – главнокомандващ турските войски (бел. пр.)

Превод: М.Желязкова


Източник: ТВ Ал-Хабер


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели