/Поглед.инфо/ Политическото и икономическото положение на Украйна след държавния преврат с всяка година се влошава все повече и може да доведе до сериозни разрушителни последствия. Най-неприятното за управляващия режим се заключва в постепенното охлаждане на колективния Запад към Украйна и преоценяването на отношение към случващите се в нея процеси.

Държавният преврат се случи при пълната подкрепа и участие на Запада, при това ЕС и САЩ преследваха различни цели. Основният инициатор на преврата – САЩ – си постави за цел да създаде плацдарм в Украйна за натиск спрямо Русия, напълно подчинявайки украинското правителство, а също така за изолирането на Русия и въвличането ѝ във война.

Евросъюзът си постави за цел подписването с Украйна на евроасоциация, завземане на украинските вътрешни пазари под формата на свободна и безмитна зона на търговия. В тома число за натиск спрямо Русия при решаването на икономически въпроси.

САЩ основно постигнаха своите цели: Украйна е превърната в русофобска държава, управляват я русофобски марионетки, но опитът да се изолира и въвлече във война Русия се оказа неуспешен. Евросъюзът с помощта на САЩ и МВФ също не постигна своите цели. Украйна в икономически план стана заложник на Запада, при това продължаващият военен конфликт в Донбас сега не му е никак нужен и той е готов да търси начини за решаване на украинския въпрос.

С изборите на нов президент на САЩ вместо демократите на власт дойдоха републиканците и започна сериозна борба за новия външнополитически курс. Промяната в приоритетите в световната хегемония на САЩ може принципно да измени отношението на Запада към Украйна. Във връзка с това нейната роля в противостоенето с Русия може да се промени.

Сега се разгаря жестока борба между двата най-мощни клана в САЩ, представляващи финансовия и промишлен капитал. Финансовият капитал залага на глобалистите (тях ги наричат неоконсерватори или „дълбоко правителство), представени от част от управляващата класа на САЩ от Демократическата и Републиканската партия. Те имат сериозно влияние в държавните структури и специалните служби и контролират значителна част от влиятелните фондации и медии. Лице на този отбор е бившият кандидат за президент Хилари Клинтън.

Неоконсерваторите отстояват политическото доминиране в света с използването на военната мощ на САЩ. Те поддържат политиката на рязко противопоставяне на Русия и противодействие на възстановяването на нейното политическо влияние по света и страните от бившия Съюза.

Неоконсерваторите са много влиятелни не само в САЩ, но и по целия свят. Установяваният от тях световен ред изисква сериозни финансови разходи, във връзка с което те провокират сериозна нестабилност и хаос по целия свят, стимулират ръста на финансовия сектор на икономиката, основан на спекулативния капитал.

Промишленият капитал залага на промишленото доминиране на САЩ по света, развитието на производствения сектор на американската икономика, за която на нужни пазари. Основните противници в осъществяването на техните цели, според тях са Китай и Русия.Китай е най-мощната икономика на света с реален промишлен сектор. Русия е възраждащ се център на политическа и военна сила, способна да влияе върху позициите на Китай, ЕС и бързоразвиващите се страни. Промишленият елит на САЩ се ползва в поддръжката на значителна част от населението на САЩ, опитва се да засили своето влияние в Конгреса и търси съюзници по света за осъществяване на своите цели. Лицето на този отбор е новият президент на САЩ Тръмп.

Екипът на Тръмп се стреми да разруши световния ред, установен от неоконсерваторите. От тук идва и търкането му с ЕС и Китай. На него ѝ е нужен съюзник в борбата срещу тях. И такъв съюзник може да бъде Русия, затова и Тръмп се стреми да установи партньорство с нея, както и взаимноизгодни отношения.

Основната цел на САЩ е световната хегемония – това не трябва да се поставя под съмнение. Принципните разногласия между тях са само по начините как да се постигне тази цел. Неоконсерваторите създават болезнени точки за своите противници по цялото земно кълбо и стимулират спекулативния финансов капитал, а привържениците на Тръмп се опитват да осигурят реалния сектор на икономиката.

/рус.ез./

Вокруг этих двух приоритетов и идет внутриполитическая схватка в Соединенных Штатах на самом высоком уровне. Команда неоконов при поддержке спецслужб США и влиятельной части конгрессменов от Демократической и Республиканской партий активно противодействует Трампу. И кто одержит победу в этом противостоянии, пока непонятно. От этого будет зависеть, какое место займет Украина во внешней политике США.

Украина хорошо вписывалась в стратегию неоконов со своей примитивной логикой «как можно больше навредить России». Для этого и был организован госпереворот в Киеве при прямой поддержке администрации Обамы.

Трамп придерживается другой точки зрения относительно Украины и не раз заявлял, что проблема Украины досталось ему в наследство от Обамы. И прямой выгоды для него от Украины нет.

Для команды Трампа Украина не приносит никакой выгоды в экономической сфере, требует только расходов и усложняет отношения с Россией, с которой он ищет точки соприкосновения. Несмотря на прохладное отношение первого лица к «наследству Обамы», сторонники этого проекта сохранились в администрации Трампа.

Место Украины при таких раскладах может принципиально измениться. Из средства давления на Россию она может стать средством размена между США и Россией при решении других вопросов миропорядка. Конечно, США не собираются просто так отдавать Украину. Она может стать предметом серьезного торга.

Подтверждением такой версии складывающихся отношений между Россией и США может служить «крымская декларация» Госдепартамента США, в которой не признается «аннексия» Россией Крыма. Формально США не признают вхождения Крыма в состав России. Но в этом документе есть ссылка на декларацию Самнера Уэльса 1940 года, в которой США не признавали и осуждали вхождение стран Балтии в состав Советского Союза.
Эта декларация просуществовала более полувека и не имела никаких последствий для взаимоотношений двух стран. Декларация действовала до 1991 года, когда с распадом Союза страны Балтии вновь получили независимость. По всей видимости, ссылка в нынешней декларации на прецедент 1940 года не случайна, администрация Трампа дает сигнал Путину, что будет поступать аналогично, формально не признавая акт присоединения, но фактически для взаимоотношений стран это не будет иметь никакого значения.
На настоящем этапе США являются главным действующем лицом в украинском конфликте, и от их позиции зависит многое. До встречи в Хельсинки позиции сторон по Украине были принципиально разными, теперь началось обсуждение этого вопроса и поиск путей решения. У России и США много интересов в мире, и они могут найти компромисс по Украине. Для России Украина имеет принципиальное значение, а для США это всего лишь одна из горячих точек и далеко не самая главная.

На переговорах Трампа и Путина при обсуждении вопроса Украины, естественно, никакого решения не было принято, но, как потом выяснилось, Путин предложил провести референдум по Донбассу. На таком референдуме, конечно же, не может стоять вопрос о самостоятельности Донбасса, по всей видимости, речь может идти только о постановке вопроса, готов ли Донбасс вернуться в состав Украины и на каких условиях.

Какой будет ответ, и так предрешено. Донбасс откажется, и это будет использовано для дальнейшего давления на Украину и торга с США относительно будущего Украины. Пока они ни о чем не договорились, но прогресс во взаимоотношениях налицо, по крайней мере начали вести разговоры и рассматривать возможные варианты. Время еще не пришло, конкретные решения могут приниматься только после выборов в Конгресс США в ноябре этого года.

Внутриполитическая борьба в США, смена президента и встреча в Хельсинки для правящего режима Украины принесли много неприятных моментов. Трамп прямо заявил, что украинский конфликт – это «наследство Обамы», Украина одно из самых коррумпированных государств в мире и он готов обсуждать с Россией варианты решения украинского кризиса, при этом даже не интересуясь мнением Киева.

Военная и финансовая помощь США правящему режиму на Украине пока продолжается, но тенденция отхода от безусловной поддержки Киева явная. Изменилась мировая конъюнктура, с сильной Россией хотят говорить и договариваться. Попытки через украинский конфликт заставить Россию пойти на уступки к результату не привели, и США ищут другие пути взаимодействия с ней.

Превод: Поглед.инфо