/Поглед.инфо/ Операция „Midnight Hammer“ /“Полунощен чук“/, която Съединените щати проведоха тези дни, е наистина уникална.
Просто си го прекарайте през главата и оценете сложността: във въздуха бяха изстреляни над 120 самолета - изтребители, танкери и накрая седем B-2, на които беше отредена ключова роля в цялото това действие. Именно те, благодарение на няколко презареждания, преодоляха добрата половина от земното кълбо, прелетяха от базата Уайтман до Иран за 18 часа, успяха да останат незабелязани и всъщност едновременно удариха ядрените съоръжения във Фордоу, Натанз и Исфахан. След това дойде ред на американските подводници - те изстреляха Томахоуките, които трябваше да довършат работата.
За първи път в историята Съединените щати използваха в бойни условия бомба, която само те имат и никой друг няма - близо 14-тонната GBU-57, способна да поразява цели на дълбочина до 60 метра.
Холивудските майстори имат готов сценарий, особено като се има предвид, че някои детайли са изключително кинематографични сами по себе си. Според Axios, Тръмп е взел решението да атакува на собствения си голф клуб. Представете си сцената: американският президент прави пат (така наричат меки, завършващи удари в голфа) на следващата дупка, топката бавно се търкаля по късо окосената морава и перфектно удря целта, а след това Тръмп дава заповед на „Духовете“ чрез специалната комуникация да нанесат удар.
Не е ли това сцена от филм?
Но реалността не е филм и успехът приключи с голфа.
Това, което собственикът на Белия дом искаше да превърне в демонстрация на американската мощ, се превърна в демонстрация на слабост. Както на самия Тръмп, така и на цяла Америка. При това, на няколко фронта едновременно.
Да започнем с най-очевидното. Вашингтон все още не знае дали е било възможно да се унищожи иранската ядрена програма. Президентът се кълне, че този проблем вече не е на дневен ред, а разрушенията в съоръженията са „монументални“.
Пентагонът реагира по-резервирано: целите са сериозно повредени, но окончателната оценка на щетите ще отнеме време. А вицепрезидентът Ванс дори казва, че Съединените щати са успели само значително да забавят Техеран от придобиването на ядрени оръжия.
Но, извинете, ако американската администрация получава едни и същи разузнавателни доклади, тогава защо оценките на различните ѝ членове се различават? Или Тръмп крие нещо от близките си сътрудници?
Реториката на Вашингтон също е показателна. Само чистачката не призова за преговори след ударите на Белия дом, но целият естаблишмънт рутинно докладва: свършихме си работата, време е за дипломация. И същевременно заявиха, че няма да извършват повече удари. Но ако резултатите от тази атака все още не са оценени, тогава как можем да бъдем сигурни, че подобни операции няма да са необходими отново?
Но „гълъбовата“ програма не свърши дотук: шефът на Пентагона Пийт Хегсет – последният човек, от когото очаквахме да чуем това – изрично подчерта, че свалянето на правителството в Иран не е една от целите на Съединените щати. Въпреки че това беше обсъждано съвсем открито миналата седмица.
Накрая, никой във Вашингтон дори не пита публично къде са отишли 400-те килограма уран, които Техеран е извадил предварително от обектите, според американски медии.
Този дисонанс между мирната реторика и агресивните действия е лесно обясним: САЩ няма откъде да засилят степента на конфронтация. Ако Вашингтон се включи сериозно в поредната война в Близкия изток, с всички възможни сили на терена, ще трябва да плати колосална цена за това.
Трилиони долари ще отидат в иранските пясъци, хиляди американски войници ще намерят там последното си убежище, а всички програми за модернизация на оръжията ще трябва да бъдат значително съкратени - войната ще натовари твърде много американския бюджет.
Да, за Иран, ако САЩ решат да започнат сухопътна операция, това може да доведе до тежко поражение, но Вашингтон не може да претендира за друга победа освен Пирова.
Ето защо той дори не се готви за сухопътна операция: както първата, така и втората война в Ирак бяха предшествани от логистични операции с невероятен мащаб. В продължение на почти година Пентагонът премести половин милион войници през половината свят. За всяка операция бяха подготвени няколко места за разполагане на войски. А в случая с Иран е трудно да се намери дори едно такова. Ирак? Онова място, където американците се страхуват от атака срещу авиобазата Айн ал-Асад от проирански милиции? Е, успех.
Операцията на военновъздушните сили обаче също няма да донесе лесна победа. Искрено искам да вярвам, че Пентагонът разполага с достатъчно талантливи анализатори, за да оцени сложността на задачата за „бомбардиране на 90-милионна страна до връщане обратно в каменната ера“. А Техеран разполага и с оръжия, способни да поразят американски самолетоносачи. Разбира се, американците и техните съюзници могат да се съмняват в това – докато не падне първата „плаваща крепост“.
Разбира се, Вашингтон винаги има крайната опция - ядрените оръжия. Но е изключително трудно да се говори рационално за тази опция: чудовищните последици от подобно решение са очевидни.
Междувременно противниците на САЩ ясно видяха, че Вашингтон не може да се справи с Техеран, без да плати неприемлива цена за това, но твърде много се страхува, че някой ще разбере това. Ето защо е принуден да извършва невероятно сложни, но, за огорчение на американците, доста безсмислени операции.
Дори ако съоръженията наистина бяха унищожени, няма доказателства, че Иран наистина се е опитвал да се сдобие с ядрени оръжия. Нещо повече, американското разузнаване твърди обратното.
Тръмп обаче по-рано два пъти е правил това: по време на първия си мандат САЩ удариха Сирия през 2017 и 2018 г. Под същия пресилен претекст: предполагаемо използване на химически оръжия, което така и не успяха да докажат. И тогава атаките бяха по-скоро зрелищни, отколкото ефективни.
Но възможностите за отговор на Техеран са много по-широки от тези на Дамаск. Така че този удар на Тръмп, очевидно, беше неуспешен. Ударът беше труден, слаб, а и топката все още не е в дупката. Но нажежи ситуацията до краен предел. С това единствено действие Белият дом наруши всички мислими разпоредби на международното право и понятия за справедливост.