/Поглед.инфо/ Настоящето санкционно опиване, в което се изпаднали властите на САЩ, при това администрацията и законодателството се състезават помежду си в демонстрацията на безогледна решимост, бе предвидено от Путин още преди 12 години. Огласяйки през май 2006 г. своето президентско послание, той отбеляза: „Ние виждаме какво се слума по света. Както се казва, другарят вълк знае кого да яде. Яде и не слуша никого. И съдейки по всички, няма намерение да слуша”. Разбира се, през 2006 г. другарят вълк яде много умерено в сравнение с настоящето. Е, апетитът идва с яденето.

Но, впрочем, той яде, без да губи свойственото си великодушие, в крайна сметка той сам съобщава за това. В самия разгар на санкциите, когато „първата жертвена кръв не се ля даром, топорът все пак отново се готви за удар”, президентът на САЩ Тръмп заяви, че ако Русия направи нещо полезно за САЩ (например в Украйна или в Сирия), той може да разгледа възможността за сваляне на санкциите.

Което отново ни връща към темата за другаря вълк, както се изобразява в приказката на М.Е. Салтиков-Шедрин „Самоотвержения заек”. „Веднъж заекът се провинил пред вълка. Бягал той недалеч от вълчето леговище, а вълкът го видял и викнал: „Зайо, спри, миличък! И заекът не само, че не спрял, а ускорил. Само че вълкът го хванал с три скока и му казал: „Заради това, че от първата ми дума не спря, ето го решението ти: лишавам те от живот чрез разкъсване. А сега, понеже съм сит, и вълчицата ми е сита и запасите ни стигат за пет дни, ти си седи под този храст и чакал редица. А може и… хаха,.. да те помилвам”. „Очевидно, това „може би… хаха… да те помилвам” ето е фирменият стил на другаря вълк.

Такова милосърдие, (макар и евентуално) заслужава похвала, но при въпроса за неговото практично прилагане, възникват неясноти.

Очевидна е асиметричността на ситуацията.Русия трябва да предприеме реални и по-скоро необратими действия по изкупването на своята вълна пред Америка, докато САЩ в лицето на Тръмп не поема върху себе си никакви задължения, още повече необратими, но само едното „може да разгледаме”.

Това не са преговори, а е предаване на милостта на победителя”

При това още един детайл. Тръмп, бивайки пълновластен управник, на теория може да си го представим как подебедият н знак на покорност му връчва шпага, разчитайки на чувството на Тръмп да не се държи лошо със смирилия се неприятел.

Присъщо ли е на Тръмп такова чувство на чест, ние не знам, но това е и неважно, защото Тръмп е непълнопластен или допи силно непълновластен. Неговото желание да смекчи или изобщо да отмени санкциите срещу Русия отчасти е дори интересно, но няма голямо практическо значение, защото една президентско желание не е достатъчно.

В санкционните мероприятия се е включил и Конгреса и неговата недвусмислена воля е такава, че не само е против отмяната или дори смекчаването на санкциите. В конгреса жадуват за кръв и има единствено предложения единствено а нови и нови санкции. Конгресът е дотолкова и против Тръмп, и против Русия, че на неговия фон Върховният съвет на РСФСР образец 1993 г. изглежда като образец на здрава мисъл, лоялност и дори склонен към съгласие.

Единственият реален сценарий за премахване на санкциите е военната атака срещу САЩ, извършена от трета сила. Тук както администрацията, така и конгресът незабавно ще забравят миналото, ще определят общ път, тъй като забравиха миналото през 1941 г. след Пърл Харбър и веднага откриха огромен брой предимства в чичо Сталин. Но тъй като Пърл Харбър изглежда не е на дневен ред досега, възможно е да забравим за вдигането на санкции, независимо от това, което американският президент пише в „Туитър“. Всичко, което може да се каже в отговор на неговите коментари е „Да, да, това е много интересно.“ Съществува такава формула сред дипломатите.

В същото време, дейността на Тръмп в „Туитър“ силно напомня реториката на великия император. Преминавайки през Неман на 12 юни (24), 1812 г., на 18 юни (30) във Вилнюс той получава специален представител (както би се казало днес) на Александър I - адютантът Балашов, който обясни: „Да, ще те хвърля за Двина, за Днепър и ще възстановя срещу вас тази бариера, за която Европа бе толкоа престъпна и сляпа, като позволи да бъде унищожена. Да, точно това ще ви се случи, това спечелихте, като се оттеглихте от мен. Това е едно от най-важните неща в света

 Император Александър!

Тоест преминаване през Неман под формата на самоотбрана от руската агресия и обясняване: „Какво прекрасно царстване щеше да бъде на император Александър ме бе слушал“.

До остров св. Елена остават още три години.

Превод: Поглед.инфо