/Поглед.инфо/ Победата на Реджеп Тайип Ердоган на втория тур на президентските избори в Турция не поставя началото на нова ера, а закрепва една много важна тенденция както в самата Турция, така и в света.
Укрепването на суверенитета на силните държави и националната идентичност на силните нации е това, за което свидетелстват резултатите от изборите в Турция. Да, на пръв, повърхностен поглед, Турция е раздвоена - има светска и религиозна, либерална и консервативна, столична и провинциална. Но разделението в турското общество не е като разделението в САЩ или Франция (както и всяка друга страна в западния свят), защото с цялото озападняване на турския живот през последните сто години, Турция не се е превърнала в източно копие на запада (антитрадиционно и пострелигиозно общество). Тя не стана като Запада не само в начина си на живот, но и по отношение самоопределянето на световната сцена. За разлика например от много по-силната икономически Япония (попаднала под контрола на САЩ след поражението във Втората световна война), Турция, дори след като стана член на НАТО, успя да запази своята независимост - и това е много важно не само за нея, но и за целия незападен мир.
Може, разбира се, да се твърди, че ислямът е станал основната причина за запазването на турската независимост, както и фактът, че именно Османската империя в продължение на векове е била центърът на ислямския свят и последната (засега) сила, която успя да обедини по-голямата част от мюсюлманската умма около себе си. Но с цялата коректност това твърдение не отричаме факта, че до 80-те години на миналия век ислямът в Турция беше в кошарата, дори политическият ислям беше напълно забранен. И голямата заслуга на Ердоган е, че той не само взе политическия ислям на служба, но и го доведе на власт, и то на постоянна власт (което неговият политически предшественик Ербакан, който стана премиер за кратко, не успя да направи).
Ердоган всъщност промени политическата система на Турция - от светска държава (в която ислямът остана встрани) с парламентарна многопартийна система и огромното влияние на армията, той изгради силна президентска република, основана на широка маси от вярващи и националисти. Национализъм в Турция имаше и преди Ердоган – на него Ататюрк изгради своите реформи, но това беше ако не нерелигиозен, то нискорелигиозен национализъм, при това западен. Ердоган комбинира национализма и исляма, добавяйки към тях силната власт на президента и изключително активна външна политика. Нещо повече, той успя (въпреки че променената международна обстановка също му помогна в това отношение) да използва противоречията между Запада и Русия не само за извличане на облаги, но и за укрепване на международната тежест и влияние на Турция. Тоест Ердоган направи Турция по-силна и това е добре за Русия.
Защо да е добре? В крайна сметка имаме много противоречия, като се започне от Закавказието и Сирия и се стигне до идеологията на тюркския свят, която Турция възнамерява да изгради чрез укрепване на позициите си в регионите, които вчера (по исторически стандарти) са били част от нашата държава. Но при всички противоречия курсът на Ердоган е изгоден за нас, защото той изгражда не просто силна, а независима Турция. И такава Турция по принцип не може да бъде сателит на Запада – за него тя е твърде национална, твърде ислямска, твърде великодържавна. Да, теоретично дори независима Турция може да бъде съюзник на Запада в конфликта му с Русия, но цялото развитие на световните процеси показва, че силна и национално мислеща Турция ще предпочете да преговаря със силна и национално мислеща Русия. Западът, разбира се, не е против използването на Турция срещу Русия, но като цяло няма какво да предложи на Анкара. Турците виждат, че нещата постепенно вървят към изтеглянето на САЩ от Близкия изток и за тях е много по-важно да изградят нов баланс на силите в региона с арабите и персите, като същевременно вземат предвид нарастващия ролята на Китай и интересите на Русия.
Ердоган в никакъв случай не е приятел на Русия, но не и враг. Но много по-важно е, че той е наясно с реалните процеси в света – и активно участва в тях. Затова, когато Кълъчдароглу се опита да разиграе антируската карта и в навечерието на втория тур и дори обяви, че Турция като член на НАТО ще се присъедини към антируските санкции, Ердоган го обвини, че чисто и просто не разбира от голямата политика и турските интереси.
Започва последният петгодишен план на Ердоган - през 2028 г. той вече няма да се кандидатира за президент и четвъртвековното му управление ще приключи. Но и тогава неговата епоха няма да свърши - като шеф на управляващата партия той ще остане най-влиятелният човек в Турция. Един от неговите предшественици, вторият президент на Турция, Исмет Иньоню, ръководи кемалистката партия почти до смъртта си на 89-годишна възраст. Така че 69-годишният Ердоган има още много време да работи за укрепване на Турция и нейния суверенитет - най-важното здравето да му го позволява.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?