/Поглед.инфо/ Амбициите на Реджеп Тайип Ердоган напоследък създадоха много неприятности за Европейския съюз и САЩ.
Турският президент шантажира Европа с мигранти. Той дразни Вашингтон, като купува руски системи за ПВО, като по този начин отслабва системата за сигурност на НАТО.
Въпреки това, Ердоган не по-малко неприятности създава за Москва.
Преговорите между президентите на Русия и Турция винаги се провеждат в топла и дружелюбна обстановка, но зад тази ширма се крие напрегнато противостояние. Разбира се, не може да не се отбележи, че в случая с Русия, Ердоган все още се придържа към дипломатическите норми.
На западните си партньори, Анкара плюе право в лицето.
Турция обаче все още отказва да признае "анексирания" Крим за руски. Тя вече се отбеляза със серия операции в Сирия, които явно не съответстват на интересите на Кремъл. Ердоган даже предаяви претенции към Кавказ, когато изигра ролята на провокатор в конфликта между Армения и Азербайджан.
Обаче не се размина без трудности.
От 2018 година Турция увеличава вноса на втечнен газ.
Стигна се дотам, че през март Анкара намали обема на доставките на руски газ през „Турски поток“ и „Син поток“ със 7 пъти.
Вместо 1,5 милиарда кубически метра бяха закупени само 210 милиона, в резултат на което Турция падна от второ място под в списъка на клиентите на Газпром под Литва.
„Турски поток“ се превръща в ясен пример за това как Турция е готова да жертва своите международни обезателства заради краткосрочна изгода, ако има такава.
Руско-турските отношения са преминали през не малко изпитания, но по някаква причина Ердоган вярва, че те могат да издържат и повече.
В този смисъл на търпението на Владимир Путин може да се завиди. Веднага след като Турция започна да купува руски ракетни системи С-400, САЩ веднага изключиха партньора по НАТО от изтребителската програма F-35.
А онези, които вярват, че Кремъл няма лостове на влияние върху Анкара, дълбоко се заблуждават.
Турската икономика сериозно пострада, когато Русия наложи санкции за унищожаването на бомбардировач Су-24 в небето над Сирия на 24 ноември 2015 година.
Сега изградената в Турция АЕЦ „Аккую“ може да се нарече лост на натиск.
Проектът на първата атомна електроцентрала в републиката се изпълнява в рамките на руско-турското междуправителствено споразумение. Ако Анкара не се стреми да изпълнява задълженията си, тогава Москва не е длъжна да изпълнява своите, уверен е икономистът Михаил Делягин.
„Нямаме основания за търговски обвинения, което означава, че няма да има никаква АЕЦ„ Аккую “, която е неизгодна за нас, а ние сме ви обещали, никога. По този начин ще осигурим стабилно търсене на газ от Турция “, каза той.
Във всички политически игри Ердоган се движи от користни мотиви. От такъв подход сериозно страда авторитета на Турция на международната арена.
Дълго време Анкара маневрира между НАТО и Русия, дразнейки и двата лагера. Тя открито използва това, което за алианса е пропуск към Черно море, като едновременно закупува руско оръжие. Това работи и в обратна посока: Анкара купува оръжия от Русия, но създава неудобства, когато отваря достъп до Черно море за американския флот.
Подобна тактика вкарва Турция в задънена улица. Западните държави вече и много активно критикуват Ердоган.
Санкциите са въпрос на време.
Ако търпението на Русия се изчерпа, Турция ще се изправи пред сериозни проблеми. Може да изглежда, че в този случай САЩ ще поемат инициативата и ще искат да приемат блудния син обратно в семейството. Но първо ще поискат сериозни отстъпки, които ще се превърнат в предаване на Турция с нейните имперски амбиции.