/Поглед.инфо/ Разширяването на НАТО на североизток има неочакван силен противник. Турският лидер категорично се противопостави на влизането на Финландия и Швеция в съюза. Ердоган, който има втората по сила армия в Алианса, изведнъж се нахвърли с остри критики към географски отдалечените скандинавци. Какво предизвика турския демарш и каква цена ще иска Анкара за да даде разрешение на финландците и шведите да се присъединят към Алианса?
Анкара все още няма положително мнение относно присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО, каза в петък турският президент Тайип Ердоган. Той отбеляза, че "следи процеса" на възможното присъединяване на две неутрални скандинавски страни към Алианса. Малко по-късно Вашингтон обеща да изслуша Ердоган. „Работим за изясняване на позицията на Турция“, каза помощник-държавният секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси Карън Донфрид. Но имайте предвид, че турският лидер изрази доста ясно позицията на Анкара.
„Преди това имаше грешка във връзка с Гърция“, каза Ердоган, имайки предвид приемането на основния регионален противник на Турция в НАТО (обърнете внимание, че и двете страни стават членове на Алианса преди 70 години, през 1952 г. в един пакет). „Вие сте наясно с поведението на Гърция в Алианса спрямо Турция. Не искаме да допуснем втора грешка”, подчерта Ердоган. И той обясни: „Скандинавските страни имат навика да предоставят „гостоприемно отношение“ към терористи, пускайки ги в парламента. Следователно не можем да гледаме положително на това."
От гледна точка на Ердоган, някои европейски държави (той посочи Швеция и Холандия) се превърнаха в „къщи за гости“ за терористични организации, които вече „гнездят“ в парламентите, отбелязва агенция “Анадолу”. Турският лидер спомена две забранени в Турция структури - Кюрдската работническа партия и радикално лявата група "Революционна народоосвободителна партия - Фронт". Очевидно той свързва с тях скандинавските политици от кюрдски произход. „Проникването в парламента“ на кюрдски активисти наистина се случи наскоро. През 2018 г. шестима представители на кюрдската общност бяха избрани в шведския Риксдаг от различни партии. Смята се, че вотът на независимия депутат, кюрдската комунистка Амина Какабаве, е бил решаващ при избора на настоящия премиер Магдалена Андерсен през ноември миналата година.
Експертите отбелязват, че турският лидер е изброил претенциите на Анкара и по този начин постави основата за евентуално договаряне с партньорите от НАТО (и преди всичко със САЩ) за цената на съгласието на Турция да приеме двете географски отдалечени от нея скандинавски държави. Припомняме, че Алиансът изпраща покана до страните кандидатки да се присъединят само след като всички 30 страни членки на военния блок гласуват „за“. „НАТО не се влиза, а те канят, тоест само желанието на Финландия и Швеция да станат страни-членки на Алианса не е достатъчно. И в рамките на Алианса Турция е единствената страна, която разполага с политически ресурс да поставя условия на американците“, каза Тимофей Бордачев, програмен директор на Международния Валдайски дискусионен клуб
По-рано хърватският президент Зоран Миланович неочаквано прояви упоритост, обещавайки да блокира приема на Финландия и Швеция. Но според експерти нито Хърватия, нито Унгария (чийто премиер Виктор Орбан се опитва да води самостоятелна линия в ЕС и НАТО) нямат достатъчно политическа сила, за да наложат своя дневен ред по „скандинавския въпрос“. В Хърватия последната дума е на Събора, парламент, в който президентът Миланович няма достатъчно ресурси (нека добавим и съпротивата от страна на строго проатлантическия премиер Андрей Пленкович). Що се отнася до Унгария, Будапеща не възразява срещу включването на етнически близка Финландия в Алианса, каза политологът Саид Гафуров. Остава Турция .
Според Гафуров Анкара ще се пазари с Вашингтон. „Ердоган го каза по този начин – ние внимателно ще анализираме и обмисляме.Пазарене ще има, като се започне с предаването на политически опоненти и завърши със заеми за подкрепа на турския елит. Има милион възможности. Ердоган чака да му бъде отправена пакетна оферта“, отбеляза експертът. Турският лидер вече спомена за кюрдски активисти в Европа, но Ердоган със завидна редовност припомня другия си опонент - ислямския проповедник и политик Фетхулах Гюлен, живеещ в САЩ. Турският президент настоява именно Гюлен и „гюленистите“, които смята за отговорни за организирането на преврата през 2016 г., да бъде екстрадиран от Съединените щати.
„Може би Анкара ще поиска и някои отстъпки от Вашингтон в близкоизточно направление“, каза Бордачев. Припомняме, че интересите на Вашингтон и Анкара в региона очевидно не съвпадат: САЩ традиционно се смятат за покровители на кюрдските регионални автономии в Северен Ирак и Североизточна Сирия (Рожава), докато Турция разглежда тези територии като трамплин за „терористите от ПКК. Анкара се стреми да засили военно-политическото си присъствие в граничните райони на северозападната и северната част на Сирия, окупирани от нейната армия. Трябва да се отбележи, че през ноември миналата година в турските социални мрежи се появи информация, че „САЩ предлагат на турското ръководство да отстъпят редица райони в Северна Сирия, за да убедят Турция да сътрудничи по-активно срещу Русия в Черно море. ”
Не на последно място, съгласието на Турция може да бъде купено с цената на някои оръжейни сделки. Турската подкрепа за Украйна, главно чрез износа на въоръжени дронове, даде възможност на Анкара да изчисти опетнения си имидж. Става дума за закупуването от Турция на руски системи С-400, след което Анкара беше изключена от програмата за модернизация на изтребители F-35.
Турската страна би могла да убеди Конгреса да разреши закупуването на 40 бойни самолета Ф-16 и приблизително 80 комплекта на стойност приблизително 6 милиарда долара, за да обнови съществуващия си флот. „Трябва да говорим и да работим с Турция и други страни, които работят с нас срещу Русия“, коментира Грегъри Мийкс, председател на комисията по външни работи на Камарата на представителите. Този конгресмен от управляващата Демократическа партия смята, че турските власти "показаха някои действия в правилната посока", въпреки че определени позиции на Анкара продължават да "дразнят" американската страна.
Освен това, демонстрирайки силна воля в диалога с основния партньор в НАТО, Ердоган решава вътрешнополитически въпроси, смятат експертите. Както отбеляза Гафуров, в условията на външен натиск от САЩ и ЕС турският лидер се интересува от предсрочни президентски избори (според плана те трябва да се проведат през 2023 г.), които ще легитимират властта му за следващия мандат.
Във всеки случай Ердоган, докато се пазари, ще може „безкрайно дълго“ да отлага ратифицирането на Швеция и Финландия за присъединяване към НАТО, каза източникът. „В НАТО изобщо не всичко е ясно. Остава да видим каква позиция ще заемат Франция, Унгария и други младши членове на Алианса. Всеки гледа по различен начин на този въпрос. Друго нещо е, че Ердоган няма позицията да се противопоставя категорично”, каза още Гафуров.
Турският президент ще се стреми да превърне въпроса за членството на Швеция и Финландия в НАТО предмет на преговори с Вашингтон и Брюксел, но в крайна сметка "Турция няма да наложи вето" на приемането на двете доскоро неутрални страни в Алианса, каза турски политолог и икономист, бивш търговски представител на Турция в Русия Айдън Сезер. Според него Анкара „може да се опита да забави този процес, но в крайна сметка, струва ми се, президентът Тайип Ердоган няма да може да сформира сила, способна да се противопостави на САЩ и НАТО“.
Междувременно процедурата за влизане на Швеция и Финландия в Северноатлантическия алианс върви методично напред. В петък в Риксдага - шведския парламент, беше представен доклад, изготвен от всичките осем парламентарни партии за потенциалното членство на страната в НАТО. По-специално в документа се посочва, че присъединяването към Алианса ще повиши сигурността на Швеция. На пресконференция, проведена след представянето на доклада, външният министър Ан Линде каза, че ако Швеция се присъедини към НАТО, тя ще стане част от системата за колективна сигурност на съюза. Този доклад ще бъде важна основа за решението на правителството за НАТО и се очаква да бъде обявен в понеделник, 16 май.
Във Финландия ситуацията е същата - в случай на положително решение на парламента страната ще кандидатства за членство в НАТО "в средата на следващата седмица", каза финландският външен министър Пека Хаавистьо. Министърът каза, че страната му е ангажирана с "мир на границата" с Русия, но "трябва да бъде подготвена за всичко, което да се случи". Според него преходният период преди присъединяването към НАТО може да бъде "наистина опасен", но Финландия смята, че е малко вероятно "да има някакво объркване", като се има предвид подкрепата на Великобритания и другите европейски страни. Въпреки това, както каза Хаавистьо, „трябва да сте подготвени и за тази ситуация“.
Превод: В. Сергеев