/Поглед.инфо/ Въоръжените сблъсъци между правителствените сили и Народния фронт за освобождението на Тиграй (НФОТ) започнаха през ноември миналата година. През същия месец провинцията беше окупирана от Етиопските национални сили за отбрана, войски от етиопския щат Амхара и Еритрейските отбранителни сили, които действат като съюзник на федералното правителство. Изглеждаше, че победата е постигната, но НФОТ се обедини с опозиционни групи от Тиграй, военни ветерани и доброволци. В резултат на това Силите за отбрана на Тиграй, мотивирани от насилието, извършено от правителствената коалиция, победиха етиопската армия в края на юни тази година. Операция “Алул” доведе до това, че СОТ възстанови контрол над по-голямата част от Тиграй за няколко дни. Хиляди правителствени войници бяха заловени и федералното правителство беше принудено да обяви едностранно прекратяване на огъня - на практика, признавайки поражението. Всъщност етиопската армия е престанала да съществува.
Също в края на юни етиопската Партия на просперитета, водена от действащия премиер Абий Ахмед, спечели 410 от 436 депутатски места. Около една пета от страната не участва в парламента, което намалява легитимността, на която може да се разчита за осъществяване на икономическите реформи и централизиране на управлението.
Федералното правителство, без повече военни активи, започна блокадата на Тиграй. Отстъпващите войски разграбиха инфраструктурата, включително банкирането и телекомуникациите, докато Адис Абеба спря да предоставя основни услуги. Според ООН около 4 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ, докато около 400 000 души са в кризисна ситуация. Оттогава са отправени основателни обвинения срещу федералното правителство за използване на блокадата на храните като оръжие на войната, а Съветът за сигурност на ООН обсъжда риска от глад. САЩ и ЕС оказват натиск върху етиопското правителство, частно и публично. През декември 2020 г. ЕС спря транш от 109 милиона долара. Съединените щати наложиха санкции за пътуване на избрани представители на етиопско и еритрейско правителство, силите в Амхара и членове на НФОТ, и спряха мерките за сигурност и финансовата помощ. Беше обсъдено и спирането на многостранното финансиране за развитие, от което отчаяно се нуждае Етиопия. Русия и Китай бяха по-сдържани, но не наложиха вето на западните инициативи в ООН.
Според статистиката приблизително 90% от жителите на Тиграй са православни християни. Затова бяха озвучени и версии за геноцид на религиозна основа.
В същото време министър-председателят Абий Ахмед засили реториката срещу НФОТ, описвайки го като терористична организация, която набира деца войници. Освен това бяха отправени обвинения срещу тиграйците, които не подкрепиха действията на федералните войски, което веднага беше последвано от масирани набези в градските райони.
СОТ реагира, като нахлу в контролираните от Амхара райони на Тиграй и съседния щат Афар, заплашвайки главната железопътна връзка на Етиопия с Джибути. Абий от своя страна призова щата Етиопия да осигури войски. Според официални данни те са били предлагани от щатите Оромо, Сидама, Южния щат, Сомали, Бенишангул-Гумуз, Гамбела и Харари. Мобилизацията на регионалните щати на Етиопия подчертава слабостта на федералната власт, но може да бъде и отправна точка за по-широка гражданска война, тъй като страната има много линии на разлом в рамките на своите административни разделения и общество. Преди конфликта през ноември 2020 г. избухна насилие в няколко щати - Оромо, Тиграй, Амхара, Сомали и Южния Щат - където има вътрешнополитически разделения или активни бунтовници. Междувременно неравномерните печалби от мащабното земеделие, развитието на инфраструктурата и заграбването на земи подхранват недоволството и изместването на населението в продължение на десетилетия. Напрежението сред населението расте, инфлацията е между 20% и 30%.
Така страната е в безизходица. Абий изостави политическата система, завещана му от предшествениците си, която може да бъде определена като „етнофедерализъм“.
Абий Ахмед има няколко възможности за маневриране. От своя страна СОТ отказа да преговаря, докато силите, които не са от Тиграй напълно не напуснат административния район. В момента те използват военното си предимство, за да се опитат да вдигнат обсадата на Тиграй и заплашат с реванш, като прекъснат транспортните връзки с Джибути. Съобщава се, че джибутяните прехвърлят войски, за да гарантират безопасността на железницата, но засега само до тяхната граница. Това подчертава възможността за по -широко регионално участие. Съществува и потенциал за участие на Судан. Суданските сили окупираха земеделска земя по границата с Етиопия в района Ел Фашаг в средата на декември миналата година в същия район, през който СОТ се опитва да пробие сегашната блокада на Тиграй. Еритрейските сили остават в северната част на Тиграй. Съобщава се също, че сомалийският президент Фармаджо е осигурил войски, факт, който сега неговите политически противници умело използват срещу него по време на неуспешната предизборна кампания.
По ирония на съдбата нито междуправителственият Орган за развитие на Африканския рог, нито Африканският съюз предлагат незабавно решение. Африканският съюз е назначил трима посланици на високо равнище за посредничество, но дипломатическите усилия на Етиопия са насочили енергията на Африканския съюз към разследване на нарушенията на правата на човека вместо по-решителни и незабавни политически действия. ОРАР е демонстрира слабост или колебание пред предходните регионални конфликти и досега е бил подчинен на Африканския съюз. Ясно е, че и двете организации ще бъдат разглеждани от НФОТ като агенти на Етиопия, което ги прави неподходящи за всякакво посредничество.
Превод: В. Сергеев