/Поглед.инфо/ Напоследък, когато се говори за бъдещето на ЕС, анализите могат да се разделят на два вида - тези, които предричат, че европейският проект е мъртъв и онези, за които повече европейска интеграция е единственото решение на проблемите.
Това отразява наличието на няколко почти непреодолими разделителни линии в ЕС:
- Брюкселската номенклатура и еврофедералистите срещу привържениците на националната държава
- Източна срещу Западна Европа
- Антиглобалисти (или "алтерглобалисти") срещу неолиберали и глобалисти
- Южни страни срещу северни
- Богати срещу бедни държави
Все пак дори за най-оптимистично настроените еврофедералисти е видно, че горепосочените разделителни линии поставят съществуването на Съюза под въпрос. Разбира се, това не значи, че ЕС ще се разпадне утре или ще се превърне в чиста формалност, без практически възможности за влияние, както извън Европа, така и в сред държавите-членки. Възможно е именно задаващата се финансова криза, както и наслагванията от предишната мигрантска, да катализират, както центробежните, така и центростремителните сили в ЕС.
Няма как да не се запитаме коя от двете тенденции ще стане по-изразена на фона на задаващия се заради COVID-19 икономически погром. Очакваната икономическа криза извади на показ отново различията между Южна и Северна Европа. От една страна, са държави като Италия и Испания, които очакват сериозно свиване на БВП-то си, безработица и тежки последствия от кризата. От друга страна, са северните държави като Германия и Холандия, които са пословични със своята фискална дисциплина и не желаят да дотират Юга.
На 18-ти март президентът на ЕЦБ Кристин Лагард каза, че банката ще направи всичко възможно, за да спаси еврото.
"Извънредните времена изискват извънредни действия. Няма лимити за нашия ангажимент към еврото", каза Лагард.
Това бе възприето като сигнал, че положението е на ръба. Авторитетният про-европейски британски в-к "Гардиън" написа:
"Смъртта на хиляди хора, затварянето на границите и колапса на различни икономически дейности поставя европейския проект под заплаха."
На 25-ти март девет страни от Еврозоната, а именно Франция, Италия, Белгия, Гърция, Ирландия, Португалия, Люксембург, Словения и Испания, поискаха общи "коронабонове". Още на следващия ден, Северът в лицето на Австрия, Холандия, Германия и Финландия отхвърли исканията им.
Френският президент Макрон подчерта, че не иска "егоистична и разделена Европа", но очевидно в северните страни имат други представи за европейската солидарност. Показателен пример е холандският премиер Марк Рюте, който заяви, че "Рубикон ще бъде пресечен", ако се създадат коронабоновете.
"Не мога да си представя, че има обстоятелства, които биха ни накарали да си променим мнението", подчерта Рюте.
В този дух е и писмото на холандския финансов министър до парламента, в което се казва, че създаването на общи коронабонове ще заплаши "бъдещето на икономическите реформи в Южна Европа". Нещо повече, той призова ЕК да разследва "липсата на реформи в страни като Италия и Испания" след предишната финансова криза от 2008 година.
Тези изказвания предизвикаха особено бурна реакция сред дипломатическите кръгове. Според неназован дипломат, цитиран от холандското издание ''De Volkskrant'', това изказване е "среден пръст" за Южна Европа.
Ситуацията се обяснява сполучливо от "Уол Стрийт Джърнал":
"Северните предложения за заеми с условия изглеждат неадекватни и наказателни за Юга. Южняшкото искане за общи корона облигации звучи като покана за споделяние на кредитната карта за Севера."
Така или иначе, ако третата икономика в ЕС (Италия) изпадне в твърде тежка криза, последствията ще се усетят в целия съюз. С БВП от 2 трилиона евро, Италия, за разлика от Гърция, е твърде голяма, за да бъде спасена, но и твърде значима, ако в Брюксел и Берлин искат да запазят общата европейска валута.
Дълговата криза в Гърция създаде един голям общоевропейски проблем. Подобна или по-тежка криза в Италия, която има 10 пъти по-голяма икономика, може да бъде последния пирон в ковчега на европейската идея.
Отново според "Уол Стрийт Джърнал", "трудно е да си представим сценарий, при който италианска дългова криза не би предизвикала общоевропейска банкова криза". Или както британският анализатор Шон О'Грейди твърди:
"Ако Италия настине, Европа ще хване пневмония!"
Също тежка е ситуацията и с четвъртата икономика в ЕС - Испания. Премиерът на кралството Педро Санчес обеща 200 милиарда евро за борба с коронавируса и съпътстващата го криза. Или иначе казано, 20 % от БВП-то на страната. В едно от изявленията си Санчес подчерта, че разчита на помощ от Европа.
Междувременно, коронавирусът сее все повече разруха из целия континент. Според някои прогнози, БВП-то на страните от Еврозоната може да се свие с 10,4 % до края на годината и икономиките няма да могат да достигнат предкризисните си показатели поне до 2024-та година. На 6-ти април френският финансов министър предупреди, че Франция очаква най-тежката икономическа рецесия след Втората световна война. Според френската статистическа агенция INSEE, един месец карантина ще доведе до загуба на 3 % от БВП за Франция, а два месеца на двойно повече.
"Залогът е оцеляването на Европейския проект", недвусмислено заяви Еманюел Макрон.
И така, след дълга и жестока борба, европейският Юг и Север постигнаха компромис. ЕС обеща до 2,77 трилиона евро за борба с предстоящата криза. Това, което българските казионни медии пропуснаха да отразят е, че тепърва това трябва да се одобри от Европейския съвет. Още повече, че почти със сигурност, тази иначе колосална сума почти ще се разпредели само между страните от Еврозоната, което значи, че потенциално засегнатите източноевропейски икономики ще трябва да разчитат на заеми. Още повече, че и Италия, и Испания ясно изразиха желанието си това да е само началото на мерките срещу икономическия апокалипсис, който се задава.
Разбира се, южно и източноевропейските страни могат да се възползват и от Европейския механизъм за стабилност. Условията обаче са изключително строги и повечето южни страни не искат да се обвързват с дългосрочни дългове, които могат да доведат до заплаха за националния им суверенитет.
Иначе казано, това, което Германия, Холандия и други предлагат, е европейски средства, но срещу ограничение на финансовия и съответно национален суверенитет на засегнати страни като Италия. Нещо, което само ще подхрани тенденцията за възход на партии като евроскептичната "Лига" на бившия италиански вътрешен министър Матео Салвини. Впрочем, именно Салвини, чиято партия е първа политическа сила в Италия, каза, че Рим трябва да се справи с коронавируса, а след това да "затвори вратата на ЕС, без дори да казва сбогом".
Вместо европейска солидарност, всяка страна се опитва да се справи сама с икономическите си проблеми. За сметка на нежеланието на европейския Север да помогне на най-засегнатите страни, далечен Китай оказа помощ на Италия.
Позициите на Берлин в този контекст могат само да доведат до дезинтеграция на Европейския съюз, която и без това виси като Дамоклев меч над европейския проект след предишната финансова криза от 2008. И ако мигрантската криза противопостави Германия на Източна Европа, то предстоящата ще я изправи, както срещу посткомунистическото пространство, така и срещу южните страни.
В така създалата се ситуация има само два възможни изхода. ЕС ще приеме позицията на Елисейския дворец за повече солидарност и ще се опита да спаси Юга или всяка държава ще се спасява както може, което ще доведе до фактическо преустановяване на Европейския проект. За това вече бе дадена заявка, след като бе решено да се отделят 2,77 трилиона евро за кризата, но още нищо не е 100 процента сигурно. Ако Макрон наложи визията си за повече солидарност и по-бедните страни бъдат спасени, проектът за федерална Европа като единна мегаструктура ще добие много по-реални очертания. Иронично, но ако еврофедералистките управляващи кръгове в Берлин надделеят, дезинтеграционните и центробежни процеси ще вземат връх, а набеждавани за "популисти" политици от Южна и Източна Европа, както в дясното, така и в лявото пространство, ще върнат националната държава от комата, в която неолибералите са я пратили от десетилетия.