/Поглед.инфо/ Френският президент Еманюел Макрон, отговаряйки на въпроса по време на съвместна пресконференция в Кремъл с руския президент Владимир Путин дали говори в Москва "в името на Франция или в името на всички европейци", каза следното:

„Първо, бих искал да ви уверя: ние координираме много ясно с канцлера Шолц. Преди две седмици бях в Берлин и оттогава няколко пъти разменях мнения с него. Веднага щом се върнем – той от Вашингтон, аз от Москва – ще говорим“, каза Макрон. „Като председател на Съвета на Европейския съюз в продължение на шест месеца, аз обмених мнения с всички мои колеги, с тези, които са основно засегнати от тази ситуация и които имат особена загриженост по тази тема”, допълни той.

Тези думи на Макрон могат да се считат и за отговор на въпроса дали Европейският съюз участва в обсъждането на украинската криза в частност и в изграждането на нова европейска архитектура за сигурност като цяло, инициирана от САЩ и Русия. Защото определени сили в ЕС в един момент започнаха да проявяват загриженост, вярвайки, че Москва и Вашингтон ги отблъснаха от дискусията. И най-много се смути шефът на Европейската служба за външниработи Жозеп Борел.

Както “Файненшъл Таймс” писа по-рано тази година, Европейският съюз „изрази недоволство“ от начина, по който са организирани предстоящите преговори с руски представители, на които „сигурността на Украйна и на целия европейски континент ще бъде обсъдена с колеги от Съединените щати и НАТО“.

Прави впечатление, че тези изявления дойдоха, след като Борел каза, че Брюксел не иска да бъде „неутрален зрител“ в „преговорите за архитектурата на сигурността на Европа през следващите години“. А по-рано той изрази надежда, че Вашингтон няма да позволи на Брюксел да бъде изключен от преговорите за сигурност, тъй като „всяко обсъждане на европейската архитектура за сигурност трябва да включва ЕС“.

Москва обаче смяташе другояче. Както каза постоянният представител на Русия в Европейския съюз Владимир Чижов, участието на Брюксел в преговорите за гаранции за сигурност би било „без добавена стойност“. Пред репортери Чижов каза, че Москва не гледа на ЕС като на военен блок по отношение на гаранциите за сигурност.

В тази ситуация Борел твърди, че говори от името на "обединена Европа". Но на чии интереси служи всъщност? „Докато отслабеният Борел беше привлечен от САЩ за координиране на институционалните позиции с НАТО и ОССЕ, неговата Европейска служба за външна дейност не е в състояние да осигури подкрепата на държавите-членки на ЕС за активно започване на каквито и да било смислени дипломатически действия“, твърди директорът по изследвания на Центъра за изследване на европейската политика в Брюксел Стивън Блокманс.

Наистина, именно Вашингтон и лично американският държавен секретар Антъни Блинкен намериха в Борел "разбиращ събеседник", а не самият ЕС. Според АФП, когато европейците изразяват недоволство от „алармистките“ изявления на Съединените щати относно предполагаемата „неизбежна инвазия“ на Русия в Украйна в края на януари, ръководителят на ЕСВР „заедно с Блинкен във Вашингтон изглежда по-близо до американците."

А в средата на януари Борел подразни водещата европейска "двойка" - Берлин и Париж, след като свърза съдбата на газопровода "Северен поток-2" със събитията в Украйна. „Разбира се, функционирането на газопровода ще зависи от развитието на Украйна и отношението на Русия“, каза той след среща с министрите на отбраната на ЕС в Брест.

Инициативата на Борел обаче не беше подкрепена от френския министър на отбраната Флоранс Парли, която в отговор на въпрос за съдбата на "Северен поток-2" се ограничи до изявление, че Париж и Берлин се опитват да възобновят мирните преговори с Русия за Украйна в рамките на Нормандски формат.

Германският министър на отбраната Кристин Ламбрехт не свърза проблема със сертифицирането на газопровода с украинския случай по време на интервю пред местни медии. „Трябва да разрешим този конфликт и трябва да го направим чрез преговори, това е възможността, която имаме в момента, трябва да я използваме, а не да свързваме проекти, които нямат нищо общо с този конфликт”, добави тя.

Любопитно е, че в последната си статия (30 януари) Борел, говорейки за дейността на ЕС, за първи път споменава, че „е бил в близък контакт с държавния секретар на САЩ, ние също обменяхме мнения с генералния секретар на НАТО и полския външен министър, който в момента е действащ председател на ОССЕ, както и министър на външните работи на Украйна”. И едва тогава добавя: „Разбира се, аз също съм в близък контакт с моите френски и немски колеги.“

Подобно нареждане предполага, че ръководителят на Европейската служба за външниработи не разбира стратегическите интереси на Европа, които в момента са най-ясно и конструктивно формулирани от френско-германския тандем. И това повдига въпроса не само за личната съдба на Борел, който очевидно не е на мястото си, но и по принцип за необходимостта от ЕСВР като такава.

„Важно е да се даде възможност на ЕС да се утвърди сред големите сили“, отбелязва едно от германските публикации. „Това изисква „стратегическа автономия“. Целта, която трябва да бъде реализирана – ЕС да взема и да може да изпълнява решения автономно и независимо – се споменава многократно, но остава до голяма степен абстрактно. Тук Германия, заедно с Франция, може да поеме решаваща лидерска роля в Европейския съюз.

Но с такава Европейска служба за външни работи и с такъв шеф на ЕС няма да постигне нищо.

Превод: В. Сергеев