/Поглед.инфо/ Преди няколко дни в Полша започнаха мащабни протести срещу политиката на правителството (консервативната партия „Право и справедливост“ на Ярослав Качински е на власт в страната). Около 100 000 души излязоха на улиците във Варшава, събраха се „за Европа“ и изразиха несъгласие с правителствената линия. Като цяло протестите се проведоха едновременно в повече от сто града в Полша. Протестиращите развяваха не само флаговете на ЕС, но и символите на ЛГБТ общността, скандирайки „Оставаме“ (в смисъл да не напускаме Европейския съюз).

Това е реакцията на по-голямата част от полското общество на решението на Конституционния съд на Полша относно примата на националните закони пред законите на Европейския съюз. Според решението на Конституционния съд някои разпоредби на законодателството на ЕС са несъвместими с полската конституция (прозряха го, видите ли, след 17 години престой на Полша в Европейския съюз). Това решение е отговор на опита на съда на ЕС да се намеси в работата на полската съдебна система, като зачертава разпоредбата за върховенството на полската конституция и запазването на полския суверенитет в процеса на европейска интеграция.

Повод за разглеждане на делото в Конституционния съд бяха опитите на партията „Право и справедливост“, които продължиха от 2017 г., да реформира съдебната система с цел „оптимизиране и пречистване“. Брюксел видя в полската реформа намерение да постави съдилищата под политически контрол и се опита да наложи на Варшава други принципи за организиране на съдебната система, които биха позволили на европейските служители да диктуват правила на полските съдии. За да премахне противоречията, полското правителство подаде молба до Конституционния съд.

„Конституцията е най-високият закон у нас. Ако беше друго, това би означавало, че не сме независима държава. Ние не се съгласихме с това, като подписвахме споразуменията с Европейския съюз“, каза полският министър Михал Вуйчик. Конституционният съд подкрепи тази теза.

Отговорът на властите на Европейския съюз последва незабавно. Впечатлението беше, че Брюксел просто чака такова решение от Варшава, като се е подготвил предварително за него .

Еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс заяви, че Брюксел „няма да се поколебае да упражни правомощията си в съответствие с договорите, за да гарантира еднаквото прилагане и почтеност на законодателството на ЕС“.

Председателят на Европейския парламент Давид Сасоли заяви, че решението на полския съд не може да остане без последствия. „Приматът на правото на ЕС трябва да остане неоспорим. Нарушаването на това правило означава оспорване на един от основните принципи на Съюза“, подчерта Сасоли.

„Европейската комисия ще направи всичко по силите си, за да гарантира върховенството на закона в ЕС“, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Европейските медии започнаха да пишат, че ако Полша не отстъпи, няма да има друг избор, освен да напусне Европейския съюз. Някои журналисти отбелязват, че полското правителство е объркано и „шокирано“ от ситуацията, в която се намира.

Реформата на съдебната система и последващото решение на Конституционния съд са само част от противоречията между Варшава и Брюксел. По този начин поддръжниците на управляващата партия „Право и справедливост“ се противопоставят на ЛГБТ пропагандата, еднополовите „бракове“, практиката на мултикултурализъм, абортите и заселването на Полша с мигранти. Това е голям набор от „не“ на Европейския съюз, който налага противоположни нагласи на държавите-членки. А полското общество е грубо казано разделено наполовина. В големите градове преобладават позициите на поддръжниците на идеологията на ЕС, в малките градове и провинцията доминират онези, които не са съгласни да нарушат традиционния културен код на полското общество.

В ситуация, в която повече от 10% от полското население постоянно работи или живее в други страни от Европейския съюз, перспективата за излизане на Полша от ЕС мобилизира тази част от населението към антиправителствен протест. Така през 2014 г. гастарбайтери излязоха Майдана в Киев. Ако това се повтори в Полша, остава само да се поставят „неизвестни снайперисти“ на предварително подготвени места, както беше в Киев през февруари 2014 г., за да се срине правителството чрез клане, чиито организатори „така и не са открити“ в Украйна.

Насилствен украински сценарий за смяна на властта не е изключен и за Полша. Ще бъде необходима изключителна държавна воля, за да се предотврати това. Съществуват обаче големи съмнения, че партията на Ярослав Качински е способна да прояви такава воля. И може би най-значимото: проблемът между Полша и Европейския съюз се усложнява от много пари - през 15-те години престой на Полша в ЕС (2004-2019 г.) тя е полула общо около 110 милиарда евро от Брюксел под формата на субсидии.

Превод: В. Сергеев