/Поглед.иинфо/ Когато над Ватикана се издигне бял дим – значи новият папа е избран. Когато над Хофбург виенчани видят синкав дим това означава, че в изборите за президент на страната победител е пенсионираният професор по икономика Александър ван дер Белен. Твърдят, че сега независимият кандидат и бивш председател на Партията на зелените се бил уговорил да му разрешат да пуши в сградата на Президентството, ако спечели вота. Е, преди броени часове това се оказа факт.
Победата на ван дер Белен на тези избори се оказа неимоверно трудна, като още отсега се очертава един твърде труден законодателен период за него предвид факта, че на първия тур преди месец около 35 процента от австрийците подкрепиха кандидата на крайнодясната популистка Партия на свободата Норберт Хофер. Новият президент на алпийската република, получи близо 14 процента по-малко, а беше сочен от всички като абсолютен фаворит.
Опасенията, че победител може да стане един крайнодесен популист бяха не само силни, но и до голяма степен оправдани. Райнер Новак, главен редактор на вестник "Ди Пресе", написа: "Дами и господа, това беше - Втората австрийска република вече не съществува". Г-н Новак имаше предвид, че традицията висши държавни постове да се заемат от двете големи традиционни партии - Австрийската Народна партия или Социалдемократическата партия на Австрия – може да бъде нарушена, а това не се бе случвало от основаването на Втората Република през 1945 насам.
И наистина, кандидатите на традиционните партии, Андреас Кол (Народна партия) и Роберт Хундсторфер (социалдемократи) получиха по около 11 процента всеки. Особена плесница на тези партии удари независимата Ирмгард Грис, класирала се на трето място след двамата фаворити с цели 19 процента. Тя е бивш председател на Върховния съд на Австрия и главна разследваща по скандалното дело на банката "Хипо Алпе Адрия", което де факто докара област Каринтия до фалит. Когато тя бе начело на тази институция се оказа, че всичките протоколи от разпитите на разследващите машинациите на висшия мениджмънт на банката са унищожени. Твърде удобно за някой, за да е случайно - нали? Та тази дама спечели сега около 19 процента от гласовете и за малко не изпревари ван дер Белен.
За балотажа вчера нещата за ван дер Белен не изглеждаха никак розови не само заради солидната преднина на Хофер. При традиционната за такива случаи по-ниска избирателната активност наказателният удар щеше бъде неминуемо в неговата врата. Победата за Хофер на балотажа изглеждаше твърде вероятна, а някои даже бяха сигурни, че тя е неминуема. За да спечели, ван дер Белен трябваше да привлече мнозинството от избирателите на Кол, Хундсторфер и Грис. Колкото и да е чудно за някои наблюдатели, това наистина се случи. Новият президент на Австрия привлече около 64 процента от гласувалите за съдийката или над половин милион души. По-голямата част от гласувалите за Хундсторфер или около 70 на сто също предпочетоха ван дер Белен. И слава Богу, защото предпочелите на първия тур кандидата на Народната партия Андреас Кол се разделиха поравно за двамата съперници на балотажа, а далите вота си за милиардера Ричард Люгнер преляха гласовете си предимно за Хофер.
Редно е и да си зададем въпроса - защо вчера в Австрия президент за малко не стана един крайнодесен популист при положение, че президентската институция там по традиция се управлява или от социалдемократите /5 пъти или общо 40 години/ или от представителите на Народната партия /3 пъти или 18 години/, ако не броим мандата на безпартийния Рудолф Киршлегер.
Повечето наблюдатели са на мнение, че социалдемократите, като най-голяма партия, имат най-голямата вина за промените. Те просто години наред битуваха в политически комфорт, осигурен на предните парламентарни избори чрез договорки с коалиционния партньор - Народната партия. В тази политическа формация нещата вървяха също така относително безпроблемно, макар че интересите на работниците и на по-ниските слоеве от средната класа вместо да бъдат защитавани, бяха изтиквани на все по-заден план. Това обстоятелство, комбинирано със стагниращите приходи на тази класа, повишаващата се безработица и оттук - страха от социално изключване, накараха хората да потърсят отдушник. И този отдушник се оказа именно Партията на Свободата, която беше напипала вакуума, получил се вследствие управлението на социалдемократите. Данъчната реформа, подета от Социалдемократите, не им помогна да си върнат загубения електорат, по причина на това, че от планове за по-високо данъчно облагане на най-богатите, тя се трансформира в някаква странна пропагандна акция от рода на "абе ще обложим с нещичко най-богатите, ама с по-малко от необходимото, за да не се разсърдят". Намаляването на данъчните ставки за по-бедните пък беше твърде незначително.
Като капак на всичко дойде и бежанската криза. През Австрия минаха стотици хиляди бежанци, повечето на път за Германия. Кметът на Виена, Михаел Хойпл, преизбран по-късно с незначително мнозинство от градския съвет, успя в началото да потули проблема, като го държеше далеч от обществеността. Знаем обаче, че „замитането под килима“ дава само временни резултати. И тук Социалдемократите си биха окончателно политическата дузпа, започвайки да приемат закони, ограничаващи бежанския поток във формата на горна месечна граница на приетите лица, търсещи политическо убежище. На 27 април, промените в „Закона за предоставянето на политическо убежище“ бяха гласувани. Тези промени постановяват, че при голям наплив на бежанци към австрийската граница и в случай, че административния капацитет не позволява своевременното обработване на молбите им, нови молби за политическо убежище ще бъдат приемани само в „изключителни случаи“ - например, ако кандидатът има вече роднини в Австрия. На тези пък, на които се отказва молба за убежище, бе решено да бъдат изпращани обратно в „сигурна съседна страна“ – т.е. към Унгария, Словакия или Италия... А това са все страни, които или не искат да приемат бежанци, или просто не са в състояние да приемат повече. Можем да си представим след известно време какво ще предприемат тези страни като реципрочно действие, щом като биват толкова безпардонно поставени от висшия австрийски законодателен орган пред свършен факт.
Всичко това беше дело именно на Социалдемократическата партия. За по-запознатите с политиката на социалдемократите ставаше ясно, че тези мерки са в абсолютен разрез с досегашната политическа линия на партията. По този начин всъщност социалдемократите подпомогнаха пряко и косвено окопитването в политическото пространство на Партията на свободата поради простата причина, че тяхната политика всъщност започна да се припокрива с политиката на тази крайнодясна партия.
Настоящият електорален удар по Социалдемократите ще бъде само първият в поредицата, ако не се вземат радикални мерки по преструктуриране на партийните позиции и вероятно – ако не настъпят кадрови промени. Кметът на Виена Хойпл, вече излезе с изявление, че прогнозира предсрочни избори през 2017 (по план те трябва да бъдат 2018). Вината, според него, била на Народната партия. Е, в неговия случай не трябва да бъдем изненадани от подобна позиция, тъй като все пак нему е поверен от съпартийците му червения бастион Виена и просто е естествено той да обвинява сега всеки друг, но не и собствената си партия.
Избирането на ван дер Белен за следващият президент на Австрия стана всъщност с едно дихание преднина – той спечели с 50,3 процента пред десния популист Хофер, който успя да събере 49,7 на сто. Минималната преднина на стария професор се получи всъщност от гласувалите по пощата, по-младите и жителите на големите градове. Помогна и повишената избирателна активност при средно 50 на сто упражняващи правото си на глас този път 68 на сто от австрийците дадоха гласа си на първия тур, а на балотажа упражниха правото си на глас даже близо 73 процента. Всъщност победата на ван дер Белен някои наблюдатели оценяват на разлика от по-малко от 150 хиляди гласа, което е наистина незначителна преднина при имащи право на глас 6 милиона и 380 хиляди души.
Затова изборите вчера показаха, че сега пред австрийското общество се изправя сложната политическа задача да предприеме решителни стъпки против формиращите се твърде активно крайнодесни настроения, поляти с обилна риторика. Социалдемократите започнаха изборите с фалстарт и си платиха за това. Дано да не се окаже, че тази традиционна за Австрия и популярна партия прави своя последен старт в политическия живот на алпийската република в обозримо бъдеще. Излишно е да се споменава, че ако Хофер беше спечелил, възходът на крайнодесните щеше да получи силен отзвук в Европа, като подобни формации щяха да получат силен стимул за своята политика, окуражени от колегите си в традиционно „червена“ Виена. Сега пред новия безпартиен австрийски президент се очаква успешно да работи по куп въпроси, свързани с възвръщането на вярата на сънародниците си в свободата и демокрацията - основни и най-висши ценности, които европейците са свикнали да припознават в политиката и общественият живот на тази малка и красива държава в сърцето на континента. /БГНЕС
--------------
Пламен Пъчев-младши, Виенски университет. Анализът е написан специално за БГНЕС.
Виена / Австрия