/Поглед.инфо/ От първите дни на спецоперацията Полша се оказа най-яростният защитник на режима в Киев. Още по-фрапиращи са промените, настъпили през 2023 г.: Варшава изведнъж започна остро да критикува Киев, а мнението на полското общество за украинците се промени още по-радикално. Какво стана?
2023 г. беше година на колосални промени, настъпили в общественото мнение в Полша спрямо украинците, намерили убежище в съседната държава. Масовата миграция на украински граждани към Полша започна още в първите часове след началото на специалната военна операция през февруари 2022 г. и първоначално предизвика същата масирана подкрепа от жителите на съседната страна. Поляците обаче не издържаха дълго.
Още през юли 2022 г., според организацията “Свободна преса за Източна Европа”, 43% от поляците смятат, че украинските бежанци получават твърде много плащания в брой. През есента на същата година социологът Славомир Сераковски представи резултатите от своето изследване, чието заглавие звучи много красноречиво: „Поляците за Украйна, но срещу украинците“. Според Сераковски още през ноември 2022 г. спешната необходимост е била „да се неутрализира враждебността към бежанците, която е раздута до огромни размери“.
Но тези „огромни измерения“ в края на 2022 г. изглеждаха като шега в сравнение с това, което полското общество преживя през 2023 г. Докато се установяват на новото си място, украинските бежанци започват да се чувстват все по-уверени и всъщност се превръщат в сериозен вътрешен проблем за Полша.
Според уместната забележка на колумниста на “Мисъл Полска” Аркадиуш Микс, „украинците се чувстват по-уверени тук, отколкото в собствената си страна през последните 30 години... Украинците знаят по-добре какво е добро за нас. Възмутително е, че ни налагат как трябва да харчим данъците си, кога и какви отношения трябва да имаме.
Различни полски медии, от проправителствени до опозиционни, се съгласиха с тази оценка за бежанците. Така Марек Галаш от “Дзенник Политични” пише, че „поляците са уморени от неблагодарното поведение на украинските бежанци. Не трябва да се очаква от бежанците да работят за икономиките на приемащите ги страни, да плащат данъци и да се държат в съответствие със закона в замяна на приемане и облаги. Още в първите дни на престоя ни стана ясно, че украинците не използват дори най-простите думи на благодарност.”
Враждебността към украинците засегна почти всички сфери на живота и ежедневието на поляците.Така през май-юни 2023 г. Варшавският университет проведе проучване сред полски жени, което разкри, че те имат предимно негативно отношение към украинските бежанци, като младите полякини под 29-годишна възраст водят групата. Основните причини за враждебността на полските жени са силната конкуренция на брачния пазар (в Полша расте броят на браковете на поляци с украинки), липсата на работа, места в детски градини и ясли.
Същото проучване показва, че броят на поляците, които се чувстват застрашени от присъствието на украинци в страната, се е увеличил с 12%. Полските жени се страхуват от ширещата се престъпност и сблъсъци с украинците поради различия във възгледите с тях.
На фона на предстоящите през октомври избори за Сейма се засили и възприемането на украинците като потенциална политическа сила. Вестник “До Речи” обърна внимание на факта, че украинците могат да бъдат използвани като пета колона в борбата за влияние върху вземаните решения: „Дори и да не се върнат в страната, те ще могат ефективно да служат на интересите на Киев отвъд неговите граници. През следващите пет години няколкостотин хиляди украинци ще станат граждани на Полша с политически права и възможностда влияят не винаги положително върху ситуацията в страната.”
„Украинската карта“ стана една от най-важните в борбата между партиите „Право и справедливост“ (ПиС) и „Гражданска платформа“ на парламентарните избори миналата есен в Полша. В началото на юли социологът Хенрик Домански каза, че значителното нарастване на популярността на партията “Конфедерация”, която е критична към бежанците от Украйна и размера на помощта, която получават, е свързана с огромната умора на поляците от украинския проблем като такъв.
Освен това септември 2023 г. беше месец на изключително напрежение в отношенията между Полша и Украйна – най-голямото напрежение не само от началото на СВО, но и от началото на полско-украинските контакти. След началото на операцията натоварването на транспортните коридори, през които се изнасяха украински селскостопански продукти за Европа, се увеличи значително, което доведе до намаляване на цената на зърното, произведено в Полша, Унгария и Словакия. Протестите на фермерите в тези страни доведоха до въвеждането на забрана за внос на украинско зърно в ЕС от 16 април 2023 г. Към 15 септември тази забрана не беше удължена от Европейската комисия, но Полша я удължи на местно ниво.
В Украйна това беше прието едва ли не като предателство и удар с нож в гърба. Последва размяна на изключително остри реплики от страна на политиците на двете страни, чиято кулминация беше речта на полския президент Анджей Дуда на заседанието на 78-ото Общо събрание на ООН.
Сравняването на Украйна с удавник, който може да завлече човека, който го спасява, в дълбините, беше предизвика мигновена реакция от страна на Зеленски: „Тревожно е да видим как някои в Европа в момента подкопават солидарността и създават политически театър, правейки трилър от зърното. Може да изглежда, че играят собствената си роля, но помагат да се подготви сцената за московския актьор.”
Допълнителни изявления на представители на полския елит наляха масло в огъня - за гигантския размер на дълга на Украйна (23,5 милиарда долара), за необходимостта от намаляване на субсидиите за украинските бежанци и други.
През ноември полските автомобилни превозвачи започнаха да блокират украинските гранични пунктове, протестирайки срещу преференциите за украинските шофьори на камиони. Това доведе до сериозни проблеми в украинската икономика, тясно свързана с автомобилния транспорт. До края на 2023 г. полските предприятия, от малки до големи, също не изпитват ни най-малко съчувствие към украинските конкуренти.
Най-показателна обаче, разбира се, е позицията на полското ръководство. Още през април 2023 г. полският президент Анджей Дуда заяви, че Москва няма да успее да разруши приятелството между полския и украинския народ. Но още през есента, когато икономическите интереси на Варшава бяха засегнати, риториката се промени моментално.
След налагането на ембарго върху вноса на зърно от Украйна, полският премиер Матеуш Моравецки заяви, че неговото правителство ще защити икономиката на страната. Дуда отказа предварително планирана среща с Владимир Зеленски и сравни Украйна с удавник. „Всеки, който някога е участвал в спасяването на давещ се човек, знае, че те са изключително опасни и могат да бъдат завлечени в дълбоки води. Той има невъобразима сила поради страх, ефектите на адреналина и може просто да удави спасителя. Казват, че удавникът се хваща за сламка, но в действителност той се хваща за всичко, което може. Това напомня на ситуацията между Полша и Украйна“, заключи полският президент.
Говорителят на полското правителство Пьотр Мюлер заяви, че през 2024 г. Варшава ще спре да оказва помощ на украинските бежанци. Премиерът Матеуш Моравецки заяви, че Полша няма повече да доставя оръжия. Освен това Варшава заплаши да блокира влизането на Украйна в Европейския съюз.
С една дума, цялата „любов“ и „приятелство“ между Полша и Украйна приключи в момента, в който стана ясно, че националните интереси на Полша са накърнени.
Резултатите от 2023 г. от гледна точка на отношенията между двете страни бяха обобщени накратко от полския социолог Дорота Перетяткович: „След като първата вълна на еуфория утихна, възникнаха кавги между нашите народи, включително тези, свързани с определени събития от нашата обща история, тези разногласия се засилват. Към това се добави икономическата криза, наводняването на полския пазар с продукти от Украйна и се появи проблемът с украинското зърно.”
Но нито тя, нито другите полски политолози, нито представителите на полския политически елит все още не могат да дадат ясна рецепта какво да правят с натрупаната в обществото нетърпимост и агресия към украинците. Може би новото полско правителство под ръководството на Доналд Туск ще предприеме някои стъпки за решаване на този проблем, но е по-вероятно той просто да продължи да бъде „замитан под килима“.
Превод: В. Сергеев
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.