/Поглед.инфо/ Британският премиер Борис Джонсън стана откровено съпричастен към украинските дела, а ден преди това дори се обади на Владимир Путин да се застъпи за Владимир Зеленски. Най-лошото в тази ситуация е, че Украйна се напомпва активно с британски оръжия. Но защо му е на Джонсън всичко това? Лични причини.

„Великобритания подвежда Украйна, подбужда я към конфликт с Русия и държи за заложник отношенията между Лондон, който се превърна във второстепенна държава, и Вашингтон.”

Тези думи принадлежат на държавния глава на член на НАТО, а именно хърватския президент Зоран Миланович. Позицията му по конфликта в Украйна е близка до излъчената от Русия и заслужава да се запознаем подробно с нея. Да се задълбаем в диагнозата, която президентът на Хърватия постави уж като съюзник на Великобритания. Диагнозата, трябва да кажа, е изненадващо точна.

Истерията около „руската атака срещу Украйна“, която предстои да се случи, започна да се раздухва Вашингтон, преследващ собствените си цели: при липсата на други успехи президентът Джо Байдън иска да спечели слава като миротворец, предотвратил война. Първи се присъединиха към тази истерия британците и разкриха такива „данни“ на американското разузнаване, че самите американци се засрамиха да ги озвучат – толкова бяха смешни.

В това поведение на Лондон обаче има нещо повече от сляпо следване по дирите на Вашингтон. Британският премиер Борис Джонсън се е активизирал така, сякаш Украйна е британски квартал и няма по-важна задача за поданиците на Нейно Величество от защитата на украинския суверенитет от заплахите, измислени от американците.

Само през последната седмица Великобритания предложи на Украйна и Полша тристранен отбранителен съюз, а самият Джонсън направи изненадващо посещение в Киев, където обеща на президента Владимир Зеленски да помогне за изграждането на флота.

В същото време беше обявено, че британците своевременно доставят на Украйна различни оръжия, включително хиляди съвременни противотанкови ракети. Това, разбира се, се различава значително от позицията на повечето страни от ЕС. Например, основният производител на оръжия в Европа, Германия, въпреки че действа като защитник на украинците със или без причина, категорично отказва да им продава смъртоносни оръжия, като разумно отбелязва, че това няма да допринесе за мира в региона.

Но Джонсън продължава да изпреварва локомотива и дори си спомни, че Русия и Великобритания все още имат някакви отношения и дипломатически канали, които могат да бъдат използвани.

Факт е, че контактите между Москва и Лондон на всяко високо ниво всъщност бяха замразени - от години. Всичко това се случва още от времето на аферата “Скрипал”, когато страните, уморени да се обвиняват взаимно, започнаха да се игнорират.

Сега Лондон изпраща външния министър Лиз Тръс в Москва за преговори (тя щеше да е пристигнала, но се зарази с коронавирус), а самият Джонсън най-накрая се обади в Кремъл, за да изрази своята „загриженост“ на руския президент Владимир Путин.

Разговорът им трябваше да се проведе на 31 януари, но британската страна го отложи за 2 февруари, позовавайки се на "острата заетост" на премиера. През това време той отлетя до Киев, съвсем вероятно,за да удовлетвори вековния киевски каприз „да не се обсъжда Украйна без Украйна“, видите ли, „истинските приятели“ водят всички преговори с Путин след консултации със Зеленски.

Според информацията, която беше предадена след разговорите от пресслужбата на двамата лидери, не е имало "пробив" - и не може да се случи, като се има предвид, че Великобритания играе "партия на война" срещу Русия и беше невъзможно да се договорим за каквото и да е с нея не само преди отравянето на Скрипал, но още преди обединението с Крим.

Джонсън изрази своята „загриженост“ към Путин, умножена по тази на Зеленски, а Путин посочи на Джонсън хроничния саботаж на Минските споразумения от страна на Киев и факта, че НАТО не е взело предвид всички ключови опасения на Русия по отношение на Украйна.

Като цяло резултатът е предсказуем, но остава въпросът - защо Джонсън има нужда от всичко това? Защо спуска забралото и лети към войната, измислена от американците, рискувайки да разпалите истинска война (помпането на Украйна с британски оръжия в бъдеще заплашва именно с война)?

Ако попитате някой от руските "политически интерпретатори" за това, той определено ще влезе в дебелото на историята, разказвайки нещо за естествената русофобия на англосаксонците или за вековната конфронтация - "Голямата игра" между руснаците и британците за световно влияние.

Но ако попитате британец, отговорът е много по-прост - купони. В смисъл, че Джонсън се опитва да отклони вниманието от т.нар. “Партигейт”. От него се иска да се покае и да подаде оставка.

Историята е почти комична: докато британците бяха под карантини с различна степен на тежест, на “Даунинг Стрийт” се вихреха купони с алкохол и танци, в които Джонсън е участвал често и с удоволствие. И британците не виждат нищо комично в това, защото коронавирусните ограничения затрудниха живота на цялата страна, засегнаха всички в една или друга степен, поискаха лични жертви, така че нивото на народното възмущение е наистина високо.

Джонсън отказа да подаде оставка - и веднага, спускайки забралото, се втурна към защитата на Украйна, сякаш подчертавайки: докато вие предявявате глупави претенции към мен, аз решавам въпросите на войната и мира.

Тази тактика за разсейване изглежда е разкрита от всички противници на Джонсън. Всички повече или по-малко опозиционни публикации във Великобритания са пълни с карикатури на премиера, свързващи партийния скандал и украинската кампания в едно цяло.

Джонсън в тази ситуация можем да го разберем. Първоначално той беше противник на блокирането като цяло, промени решението си само под обществен натиск, а по-късно беше един от първите в Европа, които отмениха всички ограничения (което, подчертаваме, стана възможно да се направи заради високо ниво на ваксинация сред британците). В същото време настоящият премиер претендира на твърде сериозно историческото величие, за да се откаже така.

Не е изненадващо, че той сграбчи украинската тема като спасителна сламка: ако американците могат, тогава защо да не могат и британците? Засега няма съмнение, че „руската атака срещу Украйна”, за която англосаксонците говорят вече два месеца, е чисто пропагандна конструкция.

Но трябва да сте не просто клоун (както го описва френският президент Еманюел Макрон), а клоун от филм на ужасите, за да тласнете Източна Европа към военен конфликт, като по този начин се опитвате да разрешите чисто лични проблеми.

Англичанката, разбира се, винаги цапа. Но сега цапа някак си особено на дребно. Най-малкото е абсолютно невъзможно да си представим някой от министър-председателите на Нейно Величество от ХХ век в подобна ситуация.

Превод: В. Сергеев