/Поглед.инфо/ Докато човечеството се бори с коронавируса, ЕС тихо създаде още една разузнавателна структура. Както бе посочено, “Разузнавателна колегия на Европа” (Intelligence College of Europe, ICE) ще бъде платформа за обмен на информация между разузнавателните структури на страните от ЕС. Означава ли това, че в ЕС се появява обща разузнавателна служба и как Русия трябва да реагира на случващото се?

Инициативата за създаване на ICE дойде от френския президент Еманюел Макрон, който изрази „свежата“ идея за създаване на поредната платформа за координиран анализ на информацията през 2017 г. на лекция в Сорбоната. Минаха две пълни години, докато идеята на Макрон не се въплъти в някакъв фантом. И докато всички се борят със заразата, в Загреб 21 държави от ЕС плюс Норвегия и Великобритания тържествено подписаха акта за създаване на РКЕ . Фокусната точка на новата организация ще бъде разположена в Париж, но срещите и конференциите обещават да се проведат във всички страни-основатели.

Полша, България, Словакия, Гърция и Люксембург не бяха включени в новата европейска разузнавателна общност. Тези страни присъстваха на церемонията в Загреб като наблюдатели. Повечето българи се възмутиха. Техният представител говори в духа, че процесът на интеграция на България в Европейския съюз е в ход, който включва получаване на много класифицирана информация и създаване на протоколи за това. И е грешно, че не са допуснати на такива площадки. Но този проблем е решен.

Но конфликтът с Полша е сериозен. Знае се, че Макрон силно не харесва настоящото полско ръководство и демонстрира това при всяка възможност. Всичко започна през 2016 г., когато Варшава внезапно скъса сделката за закупуване на бойни вертолети “Еърбъс”. Франция в отговор оттегли поканата на полската делегация на индустриалното изложение “Еуронавал” в Париж. И всичко щеше да е наред, щеше да мине малко време и всички щяха да сключат мир. Но поляците не могат да мълчат. Тогава заместник-министърът на отбраната Бартош Ковнацки каза: „Тези, които сега ни учат как да се държим, ние някога ги научихме да ядат с нож и вилица.“ И стана тя.

От този момент франко-полският конфликт премина в продължителна фаза. Силите на противниците не са равни. Варшава упорито критикува всички френски инициативи в рамките на т. нар. Коалиция на желанията. Поляците казват, че всички инициативи на Франция, за които тя твърди, че са „общоевропейски“, в действителност са „хегемонични“. Париж в отговор просто изключва Полша от всички свои инициативи. Сега в Загреб полските представители заявиха, че въпреки това са получили покана да се присъединят изцяло към РКЕ, като британците и норвежците. Но нито французите, нито хърватските домакини не потвърдиха това.

Всъщност новата структура за обмен на информация за разузнавателни данни под егидата на Франция не се различава от няколкото съществуващи аналози. Тя няма да се занимава с никакво разузнаване, тъй като няма властта да прави това, нито щат, нито бюджет. Тя дори няма собствена сграда. Всъщност това е академичен дискусионен клуб, поредният мозъчен тръст, само че с нотка мистерия.

Представители на повече от 30 различни национални разузнавателни организации официално ще влязат в нея, но заедно те ще обсъждат проблеми като цяло, а не конкретната оперативна ситуация. Вече е обявен традиционният набор от модни теми: киберсигурност и борба с фалшивите новини. Предполага се, че комуникацията ще бъде три пъти годишно в свободен конферентен формат, без значение какво означава това.

Не съществува никакво „обединено европейско разузнаване“. И има две противоположни мнения по тази тема.

Не без причина поляците подозират Франция за „хегемония“, само че тя има малко по-различно свойство, отколкото казват във Варшава. Макрон наистина се стреми да засили ролята на европейските институции във всичко, включително във военната и разузнавателната сфера. Той основателно посочва засилващата се роля на САЩ, Китай и Русия, пред които Европа вече не прилича на прародител на цивилизацията. „Старица“, „куп музеи“, но не и независим център на силата. Това е обидно, трябва да се направи нещо с това, аргументират се в Париж, а защо да не се възползват от момента да увеличат ролята на Франция в разрастваща се Европа. И без това „хуни и тевтонци“ станаха много. И не е нужно да се казва в отговор, че това е логиката на Първата световна война.

В рамките на подобни разсъждения Париж упорито се опитва да създаде ако не действаща наистина „общоевропейска” армия и разузнаване, то поне техните фантоми. Прототипи.

Противоположната позиция има англосаксонски корени. Лондон е искрено убеден, че разузнаването е толкова интимно, че всички тези „общоевропейски асоциации“, „платформи за обмен на информация“ са опасно и вредно отклонение на чужденците. Корените на тази позиция навлизат дълбоко в Студената война и като цяло и в особеностите на отношенията между островитяните и другите нерезиденти. Лондон на континента има група спътници - Холандия, Дания и Норвегия, с които британците са исторически свързани и с които понякога споделят някои тайни. Не всички, не винаги, но с други „европейски партньори“ обикновено не споделят нищо, освен общи разсъждения.

И въз основа на факта, че европейците по дефиниция са ненадеждни и че сребърните съдове за хранене трябва да бъдат скрити от тях, британците саботират всички опити за създаване на наднационална общоевропейска разузнавателна структура. Без свободен обмен на оперативна информация не е възможна наднационална структура.

Има я и позицията на няколко „проблемни“ европейски държави: Унгария, Австрия, Гърция, Словакия. Във връзка с експлозивния растеж на националната идентичност те категорично не са готови да участват в някои наднационални структури, макар и фантомни, и да бъдат приети в собствените разузнавателни структури. Учебникарски пример: „набегът“ на инспекторите от така наречения Бернски клуб в австрийското разузнавателно бюро във Виена.

Бернският клуб е неформален форум за лидерите на европейското разузнаване, където те общуват, обменят опит, клюки, пият и закусват. Това е типичен продукт от Студената война, той е създаден през 1969 г. в неутрална Швейцария, която тогава, заедно със Швеция, е Мека за шпионина . Тази структура няма секретариат, няма апарат, няма харта, няма статут. Бернският клуб дори няма нищо общо с Европейския съюз. Просто уважавани господа прекарват времето заедно.

Такива клубове и „комисии“ понякога се създават ситуационно, за конкретен проблем за година или две, а понякога живеят така десетилетия наред от навика на традицията и комфорта.

Но миналата година изведнъж се оказа, че Бернският клуб мисли за себе си като за нещо реално. Хората на клуба се появиха в централата на австрийското разузнаване и поискаха да направят обиколка, за да установят дупки в системата за сигурност. Зашеметените австрийци първо се съгласиха и едва след това, като се окопитиха, попитаха: „А кой точно сте вие?“ Скандалът е огромен, възмущението на австрийците е безгранично. И сега във Виена са готови от европейската солидарност да влязат в новата „профренска” платформа, но никога да не създават наднационални структури.

В този контекст всички „общоевропейски“ или официално свързани със структурите на Европейския съюз, от името на които се появява думата „разузнаване“, нямат пряко отношение към разузнавателните дейности. Това са аналитични платформи, мозъчни тръстове - всичко, което искате, но не и разузнаване. Националното разузнаване обаче никога не им предоставя навременна информация, а само аналитични бележки по модни теми, от които внимателно се извличат всякакви специфики. Отчасти, разбира се, въпросът тук е в доверието. Но отчасти и във факта, че малко хора се интересуват от съществуването на наднационална структура.

И колкото по-навътре в гората, толкова по-дебели са партизаните. Разузнаването отговаря за националните интереси, а ЕС не успя да формулира никакви „общоевропейски“ интереси. А след коронавируса всичко става още по-объркващо. Някои национални разузнавателни агенции сериозно проследяват движението на вагоните с маски и респиратори, за да организират нападение върху тях, както през Средновековието. С други думи, в действителност няма обща основа, върху която да се изгради общоевропейска разузнавателна организация в реалния живот.

Така президентът Макрон трябва да се хаби, да измисля още една „платформа за свободен обмен на мнения“, да издържа неконтролираната от разум полска реч и български оплаквания и да говори в Сорбоната. И за какво? В името на поредния фантом, който с течение на времето ще се превърне в още едно престижно място за представяне на академични доклади.

Човек не може да не се радва. Така или иначе ще има хора, които все пак ще имат достъп до реална информация, която представлява интерес. Да, и докладите са интересни за четене. Така че и от там все нещо нека изтича. Колкото повече такива площадки, толкова повече работа. Ще има с какво да се занимават.

Превод: В. Сергеев