/Поглед.инфо/ Лидерите на Германия, Франция и Полша проведоха преговори, на които обсъдиха кризата около Украйна и политиката спрямо Русия, заплашвайки Москва с „геостратегически последици“. Какво се има предвид под тези заплахи и защо Варшава, Берлин и Париж решиха да възродят Ваймарския триъгълник?

Във вторник вечерта полският президент Анджей Дуда, преди разговорите с френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц, призова западните страни да защитят териториалната цялост на съюзническите държави, които не са членки на ЕС и НАТО. В същото време той уточни, че става дума за Украйна.

Според него сега Западът трябва съвместно да търси "изход от тази най-сложна ситуация - най-сложната от 1989 г., в която са се озовавали НАТО и ЕС". „Нашата голяма задача е да осигурим мир за нашите общества и народи, да защитим международното право и териториалната цялост на страните, които не са членки на ЕС и НАТО, но са наши съюзници, които искат независимост, свобода, суверенитет. Говоря за Украйна“, каза полският лидер.

На свой ред Олаф Шолц каза, че по-нататъшното нарушаване на териториалната цялост и суверенитета на Украйна ще доведе до сериозни последици за Русия – политически, икономически и геостратегически.

Както подчерта германският канцлер, оценката на ситуацията около Украйна и позицията на лидерите на Германия, Франция и Полша съвпадат. „Нашите стремежи днес в рамките на Ваймарския триъгълник са следните: искаме преди всичко да постигнем деескалация в напрегната ситуация, имаме нужда от преговори и решение“, каза той. „Всички сме обединени от една цел – да поддържаме мира в Европа: чрез дипломация, ясни сигнали и готовност да действаме заедно“, каза канцлерът.

Това беше първата среща от доста време насам на Ваймарския триъгълник, състояща се от лидерите на Берлин, Париж и Варшава. Припомняме, че самият „Ваймарски формат“ е роден през 1991 г. в германския град Ваймар, откъдето и името. Първоначалната му цел е да помогне на Полша да придобие опит в европейската политика за присъединяване към Европейския съюз и НАТО. След интегрирането на Варшава в евроатлантическите структури форматът беше използван за отговор на кризисни ситуации.

С течение на времето обаче този формат остаря. През 2006 г. тогавашният президент на Полша Лех Качински дори игнорира пътуване до Ваймар поради публикации в германската преса за омразата на полското ръководство към Германия. След това страните седнаха на масата за преговори през 2011 и 2020 г., докато Макрон се опитваше да съживи Ваймарския триъгълник.

По-рано в понеделник Макрон проведе разговори с президента на Русия. Владимир Путин каза, че е информирал Макрон в общи линии за руския отговор на позицията на САЩ и НАТО относно гаранциите за сигурност. Руският лидер също така е предупредил, че ако Украйна се присъедини към НАТО и реши да върне Крим, европейските страни ще бъдат въвлечени във военен конфликт с Русия, която е една от водещите ядрени сили. Няма да има победители във военен конфликт между Русия и НАТО.

В същото време Макрон каза, че руският президент е обещал да не инициира ескалация на конфликта в Украйна. И след посещение в Киев френският лидер каза, че украинският президент Владимир Зеленски е потвърдил ангажимента си за запазване напримирието в Донбас. В същото време германският канцлер Олаф Шолц се завърна от Вашингтон, където проведе не най-успешните преговори с Джо Байдън.

„САЩ и Великобритания искат напълно да прекъснат икономическите и енергийните връзки между Европа и Русия, като прекъснат всички тръбопроводи. В същото време самите САЩ ще продължат да купуват енергийни ресурси в Русия. Освен това самите американци ще транспортират ВПГ до Европа и ще принудят Катар и Саудитска Арабия да направят същото“, коментира германският политолог Александър Рар.

Според него Шолц смята възможните санкции срещу Москва геостратегически, защото биха довели до глобално преразпределение на енергийния пазар. В такава ситуация Русия ще преориентира почти всичките си продажби към Азия. „Най-добрият изход за Вашингтон: Русия ще стане изцяло част от Азия, а САЩ ще засилят влиянието си в Европа“, отбеляза експертът.

Анализаторът посочи, че очевидно на срещата с Байдън завчера на Шолц е било почти директно казано: „Спрете да говорите в подкрепа на тезите за общо пространство за сигурност от Лисабон до Владивосток“, „Сътрудничеството с Москва трябва да бъде сведени до минимум.”

„На германския канцлер е било дадено да разбере, че Вашингтон няма да търпи втори Вили Бранд в Берлин. В противен случай САЩ просто ще изолират Германия и Берлин ще загуби подкрепа. Видно беше, че Шолц е уплашен“, убеден е политологът. В допълнение към ограничаването на енергийното сътрудничество, Западът, в частност Лондон, ще забрани руските инвестиции и заеми, както и ще изпълни изразените по-рано заплахи за конфискация на средствата на руските олигарси във Великобритания.

Рар добави, че като част от опит за изолиране на Русия, САЩ и Великобритания са инициирали възобновяването на „Ваймарския формат“ през Полша, за да не може Москва да се споразумее с Европа по Украйна и въпросите на сигурността. Именно поради тази причина Вашингтон и Лондон вкарват Варшава в дискусията – явно антируска държава и „верен васал“ на САЩ.

„На срещата между Макрон и Шолц Полша се оказа гувернантката, чрез която САЩ и Великобритания ще се погрижат Германия да остане отдадена на трансатлантическия съюз. В същото време самият „Ваймарски формат“ е ситуационно възродена инициатива за оказване на натиск върху Русия и превръщане на Украйна в „анти-Русия“, но той няма перспективи в други „случаи“, отбеляза Рар.

„В Европа мнозина разбират, че в този триъгълник няма да има място за отношения на доверие. Нека ви напомня, че Брюксел наложи санкции на самата Полша за отказ да следва либералните ценности. И по други въпроси, Варшава, Париж и Берлин имат твърде различни планове и вектори на развитие, за да решат каквито и да е глобални независими въпроси“, подчерта политологът.

Генералният директор на Руския съвет по международни въпроси Андрей Кортунов заема подобна позиция. Според него „Ваймарският триъгълник“ е един вид почит към Варшава: този формат я издига до първа лига на европейските държави, така че поляците го ценят.

„В този случай Ваймарската тройка трябваше да покаже известна солидарност по отношение на Русия, украинската криза и европейската сигурност, както и да изпрати този сигнал до други европейски страни, Москва и Киев. В действителност обаче подходите на Париж, Берлин и Варшава се различават значително“, отбеляза експертът.

„Полша се придържа към най-твърдите антируски позиции, докато Германия в Европа и САЩ е обвинявана, че е твърде мека към Русия, че не е готова да се откаже от „Северен поток-2“ и отказва да доставя оръжие на Украйна. Париж от своя страна също се стреми към конструктивни отношения с Москва“, обясни събеседникът.

„На разговорите на това трио всичко отново се въртеше около хипотетичната заплаха от руско „нахлуване“ в Украйна. Следователно можем спокойно да го наречем разговор за нищо”, отбеляза политологът. “Русия няма да започва война с Украйна, така че новите санкции срещу Москва изглеждат спекулативни. Няма такава ситуация, в която те биха могли да станат реалност”, допълва той.

„Въпреки това за Шолц това е вид подготовка за посещение в Русия. И Макрон вероятно е имал какво да каже на европейските си колеги за многочасовия си разговор с Владимир Путин и за пътуването си до Киев “, предположи Кортунов.

„В същото време смятам, че Ваймарският триъгълник няма перспективи. Това е по-скоро вид политическа символика, отколкото практическа политика. Интересите на Париж, Берлин и Варшава са твърде различни. Не можете да направите нищо с него. Едно е да погледнеш Москва и Киев от Париж и Берлин и съвсем друго от Варшава. Тук разминаването е неизбежно. С известна степен те могат да бъдат наречени орел, рак и щука на Европейския съюз“, заключва политологът.

Превод: В. Сергеев