/Поглед.инфо/ Повечето германските политици и журналисти считат, че войната в Украйна започна на 24 февруари 2022 г. Ако се придържа към тази гледна точка, която пренебрегва цялата история на руската военна операция, Германия не може да даде никакъв принос за постигане на мир.

„Във война истината е първата жертва.“ Тези думи се приписват на поета Есхил. От което следва, че за да се постигне мир, човек трябва да се върне към истината. Което пък означава, че всяка война има своя история. А предисторията на войната в Украйна започва със самочувствието на Съединените щати, че са избрана нация с визия да бъде и да остане единствената световна сила.

Затова Америка прави всичко възможно, за да предотврати появата на друга световна сила. Това касае не само Китай и Русия, но и Европейския съюз; а в бъдеще може би и Индия или други страни. Ако приемете такава позиция и в същото време знаете, че САЩ разполагат с най-голямата военна техника в света, може да стигнете до заключението, че най-доброто нещо е да бъдете под крилото на тази единствена световна сила.

„Германия не е суверенна държава“

Тази гледна точка е вярна само ако отбраняващата се сила следва мирна външна политика, а не обкръжава военно противници, като непрекъснато ги провокира и по този начин поема риск от война. Ако защитаващата се сила има военни съоръжения на територията на своите съюзници, чрез които води войната си, с агресивната си геополитика тя излага на риск не само себе си, но и своите съюзници.

Летище „Рамщайн“ например, бе незаменимо за войната на САЩ в Близкия изток, Африка и Украйна. Така че, когато американците са във война, Германия винаги е на страната на войната, независимо дали това ѝ харесва или не. Шарл дьо Гол виждаше тази връзка и не искаше никакви съоръжения на НАТО, т.е. на САЩ, на френска земя. Той смяташе, че една страна трябва да може самостоятелно да взема решенията за война или мир.

Германия не е суверенна държава. Това отново стана ясно, когато военният министър на САЩ Лойд Остин призова в „Рамщайн“ васалните държави да дадат своя принос за войната в Украйна. И когато САЩ решават дали страна като Германия може да пусне в експлоатация линия за доставка на енергия като Северен поток 2.

Война с дълга история

Историята на украинската война включва и възгледите на американските стратези, според които Украйна е доминиращата държава зза осъществяване господството на САЩ на евразийския континент. Поради тази причина, според Бжежински – бивш съветник по националната сигурност на президента Картър, в книгата му от 1997 г., озаглавена „Единствената световна сила“ (The Only World Power), Украйна трябва да бъде превърната във васална държава на Съединените щати.

Независимо че проницателни политици като Джордж Кенан предупреждават срещу превръщането на Украйна в американски военен пост на руската граница, президентите Клинтън, Буш, Обама, Тръмп и Байдън продължиха с разширяването на НАТО на изток и въоръжаването на Украйна, въпреки че в продължение на 20 години Русия предупреждава, че няма да търпи американски войски и ракети на границата с Украйна.

С путча през 2014 г. САЩ показаха, че не желаят да вземат под внимание интересите на сигурността на Русия. В Киев се създаде американско марионетно правителство, което положи всички усилия да интегрира въоръжените сили на Украйна във формациите на НАТО. Провеждат се съвместни учения и се игнорират настойчивите възражения на руското правителство.

В този контекст, измамно е твърдението, че всяка държава има право свободно да избира своя съюзник. Никоя държава не трябва да изстрелва ракети на границата на ядрена сила без предупреждение, наивно оправдавайки се с информираното съгласие на коалицията.

Представете си, ако Канада, Мексико или Куба допуснат китайски или руски войски на своя територия, като същевременно позволят създаването на ракетни бази, от които без предупреждение може да се достигне Вашингтон.

От Кубинската ракетна криза през 1962 г. знаем, че САЩ никога няма да приемат това и ще рискуват ядрена война при най-малкото съмнение. Така стигаме до заключението, че една агресивна суперсила не може да ръководи „отбранителен съюз“. Въпреки натрупания опит от последните десетилетия, колко още време ще отнеме на Германия да разбере, че трябва да вземе собствената си сигурност в свои ръце и да стане независима от Съединените щати?

Имаше политици, които виждаха опасността и направиха опит за независима германска външна политика. Вили Бранд знаеше например, че трябва да има мир с Русия и нейните източноевропейски съседи след Втората световна война. Такива политици призоваваха за разоръжаване и сдържане и бяха убедени, че сигурност може да се постигне не един срещу друг, а само заедно. Хелмут Кол договори с Горбачов обединението на Германия и вярваше, че мирът и сътрудничеството с Русия са предпоставка за мира в Европа.

Ханс-Дитрих Геншер също не споделяше визията на американските политици, защото се страхуваше от ограничена ядрена война в Европа и затова направи всичко възможно, за да забрани ракетите с малък обсег и стратегическите ядрени оръжия на германска и европейска територия. „Геншеризмът“ се превърна в мръсна дума във Вашингтон. В отличната си книга „Национални интереси“ (Nationalе Interessеn), бившият федерален министър на образованието (1972-1974) и кмет на Хамбург (1981-1988) – политикът от ГСДП с унгарски корени Клаус фон Дохани, наскоро разкри сметките на някои американски стратези, че в Европа може да бъде водена ограничена ядрена война.

Как да се спре растежът

В момента няма индикации за провеждане на външна политика, която да поставя интересите на Германия на първо място. „Светофарните“ лидери Шолц, Барбок, Хабек и Линднер са верни васали на Америка. Шолц се застъпва за ново въоръжаване и се гордее, че може да доставя оръжия на Украйна. Той се държи така, сякаш никога не е чувал за Оstpolitik и политиката на разведряване на Вили Бранд. Разбирането на „Свободните демократи“ за външната политика е доминирано от оръжейния лобист Стрек-Цимерман, който ежедневно призовава за нови оръжия за Украйна.

„Зелените“ пък се превърнаха от мирно движение в най-крайна военна партия в германския Бундестаг. Изявлението на Аналена Бербок, че „трябва да унищожим Русия“, може да се нарече фашистко. Като бивш служител на американския финансов гигант BlackRock, президентът на християндемократите Фредерик Мерц е лоялен атлантик, настояващ доставки на повече оръжия [за Украйна] и дори затварянето на „Северен поток-1“.

Европа трябва да се отдели от Съединените щати и да играе ролята на посредник между съперничещите си световни сили. Заедно, Германия и Франция имат потенциала да разработят независима европейска външна политика и политика за сигурност.

Крайно време е да се започне. Защото когато войната ескалира, не винаги може да се разчита на разума на определени военни, за да се предотврати ядрен световен конфликт. Като например съветският военноморски офицер Архипов, който предотврати изстрелването на ядрени торпеда по време на Кубинската криза, или съветският полковник Петров, който през 1983 г. предотвратява потенциална ядрена война, след като приема, че предупреждението за ракетно нападение от страна на САЩ е фалшиво и не изпълнява предписанията за ответна реакция.

Време е да спрем да оставяме мирната инициатива само на турския президент Ердоган. Това е в интерес на оцеляването на европейците. Дори ако САЩ, по собствено признание, не желаят прекратяване на огъня и скорошен край на войната в Украйна.

Основателят на музикалната група Pink Floyd Роджър Уотърс е прав, когато отбелязва, че все още може да се постигне мир въз основа на Минските споразумения. От друга страна, когато САЩ твърдят, че целят подкопаване на Русия, за да не можела да започне отново подобна война, това е цинично. Колко още украинци и руснаци трябва да умрат, преди САЩ да се доближат по-близо до своята геополитическа цел: значително отслабване на Русия?

Сега Европа има най-високите цени на енергията. Европейските индустриални компании са в процес на преместване в САЩ и създаване на нови клонове. Огромните поръчки на американската военна индустрия и огромните печалби от вредната за околната среда американска фракинг индустрия пределно ясно показват кой печели от тази война и от санкциите.

При тази ситуация дори неопитните във външните работи политици трябва да разберат, че Европа няма друг начин за самоутвърждаване. Първата стъпка е да се настоява за прекратяване на огъня, да се договори мирен план и да се пусне в експлоатация „Северен поток 2“.

Продължаването на сегашната политика, от друга страна, води до обедняване на големи слоеве от населението, унищожава цели сектори на германската индустрия и излага Германия на опасност от въвличане в ядрена война.

Превод: д-р Радко Ханджиев