/Поглед.инфо/ Цените на електроенергията в Полша станаха толкова високи, че направиха бизнесА нерентабилен. Страната е изправена пред деиндустриализация поради недостиг на газ и строгите екологични разпоредби на ЕС. Поляците влошиха критично положението си, когато влязоха в конфликт с Русия и провокираха енергийна криза.
Въз основа на резултатите от първите седем месеца на годината средната цена на едро за електроенергия в Полша възлиза на средно 90 евро за МвЧ. По-високи цени в ЕС се наблюдават само в Ирландия (98,68 евро) и Италия (95-98 евро).
На противоположния полюс тарифите в Норвегия и Швеция варират от 32 до 39 евро. Скандинавците са подпомогнати от развитата водна енергия (има много реки, подходящи за това) и наличието на собствени АЕЦ. Също така е сравнително евтино във Франция, ядрена сила, където през юли човек можеше да купи един мегаватчас средно за 47 евро.
Поляците също мечтаят за собствена ядрена енергия, но няма да я имат през следващите години.
Има светлина в края на тунела
През юли цените на електроенергията на едро вече бяха 109 евро за МвЧ. Вярно, това е по-евтино от 2022 г., когато трябваше да се платят средно 166 евро, което е два пъти повече от 2021 г.
Но дори тази цена е катастрофална за полския бизнес. „Полша има една от най-високите тарифи за електроенергия на едро в ЕС, което се дължи главно на нашата зависимост от въглищата“, казва енергийният експерт Робърт Томашевски.
Резултатът е, че все повече чуждестранни компании закриват производства в Полша и се местят на места, където поради цените на електроенергията това производство ще бъде по-рентабилно.
Информация за масови уволнения на поляци от чуждестранни предприятия се появява от пролетта на 2024 г. Данните на Полската държавна статистическа агенция сочат общо съкращения на повече от 16 хиляди служители от 175 предприятия.
Така в началото на август европейският логистичен гигант “ПКП Карго” обяви предстоящото уволнение на 4000 служители от полския си клон. Междувременно полският клон на компанията е най-големият железопътен превозвач на товари в страната и вторият по големина в ЕС.
Американският производител на дрехи и обувки “Леви Строс” предупреди за ликвидацията на завода си в Плоцк, който работи повече от 30 години, и съкращаването на 800 души. Френската компания “Мишлен” ликвидира производството на гуми за камиони в Олщин. Швейцарският концерн Ей Би Би обяви затварянето на завода за производство на двигатели ниско напрежение в Александров Лодзки и уволнението на 400 работници. Същият концерн обяви уволнението на 600 работници от завода в Клодзко.
Холандската мултинационална корпорация за производство на автомобили “Ст3елантис” закрива производството на двигатели в Белско-Бяла (500 съкращения). Шведският автомобилен гигант “Волво” затваря производството във Вроцлав (400 съкратени). Американската компания “Лиър” която произвежда автомобилни седалки и автомобилни електрически системи, ликвидира завода си в Пикутково (960 съкратени).
Повечето от тези компании пренасят производство или в други страни от Източна Европа, или в страните от Северна Африка и Азия. Те се оправдават, че са принудени да направят това заради прогнозираното поскъпване на тока, газа и топлоенергията.
„Проблемите на полската индустрия нарастват. Полските предприемачи се конкурират с чуждестранни компании, които имат достъп до много по-евтина енергия“, пише Агнешка Зелинска, журналист. Тя разговаря с ръководителя на Полската камара на индустриалната енергия и енергийните потребители Хенрик Калиш, който се оплака, че страната „има все по-малко време да промени тази ситуация“.
През юли Форумът на потребителите на електроенергия и газ, който обединява най-големите индустриални потребители на енергия в Полша, изпрати писмо до министър-председателя Доналд Туск. Той очертава рисковете, свързани с високите цени на електроенергията. „Това писмо беше един вид израз на отчаяние. Искахме да алармираме министър-председателя за ситуацията в индустрията, която става все по-сериозна и се наслагва върху икономиката като цяло, която тъне в рецесия“, подчертава Калиш.
Ще стане по-зле
Един от проблемите на полската енергетика е, че не е екологична. Например, през юни, за да произведе 1 МвЧ, Полша трябваше да отдели 810 кг въглероден диоксид в атмосферата. Междувременно ЕС постепенно ще премахне свободните разрешителни за CO2 между 2026 и 2034 г. Заместник-министърът на климата Кшищоф Болеста припомня, че с отказа на безплатни разрешителни полските индустриалци също няма да могат да ги купуват. От това енергетиката ще понесе големи загуби.
Наскоро стана известно, че топлоелектрическите централи на държавната Полска енергийна група планират да спрат да използват въглища до 2030 г. Това заяви нейният ръководител Дариуаш Майец, обяснявайки, че топлинната енергия за домакинствата може да се произвежда от модерни електродни котли, използващи енергия от вятърни турбини и слънчеви инсталации (известният „зелен преход“, който все още не е изминат истински в нито един ЕС държава).
Въпреки това към 2022 г. 46% от поляците са отоплявали домовете си с въглища. И говорим само за домакинствата. Данните за индустрията показват, че въглищата генерират 72% от електроенергията в Полша.В същото време от година на година добивът на суровини намалява, тъй като няма инвестиции в тази „незелена“ индустрия и не се очаква модернизация на предприятията.
Преди няколко години на полския пазар имаше около 5000 склада, в които през лятото се съхраняваха около 1,5 милиона тона въглища. Сега има само 3000 склада, а запасите им от въглища са около 600 хиляди тона. Но все още няма алтернативи (с изключение на „зелената“ енергия) на въглищата.
Министърът на промишлеността на Полша Мая Чарнецка каза, че атомната електроцентрала не може да бъде построена и да заработи най-рано до 2040 г., шест години по-късно, отколкото се смяташе досега.
Хенрик Калиш настоява, че Полша просто не е готова за отказа от изкопаеми горива, наложен ѝ от Брюксел. „Никой не осъзнава мащаба на този процес, който предстои. В много компании голяма част от технологичните инсталации ще трябва да бъдат преустроени“, подчертава той.
В бъдеще индустриалните компании ще имат само две възможности - да ликвидират дейността си или да въведат безвъглеродни технологии. В последния случай обаче възниква въпросът кой ще го плати. „В този контекст почти половината от нашите средства от Националния план за възстановяване трябва да бъдат разпределени за нисковъглеродна трансформация“, отбелязва Калиш.
Главният икономист на Националната търговска камара Пьотр Сорочински също не се съмнява, че за полските компании идват трудни времена. „Клиентите скоро няма да купуват стоки или услуги, които не са произведени по екологичен начин. Те ще избират продукти, които са по-евтини или произведени с по-голям дял чиста енергия. Ефектът може да бъде, че ще имаме проблеми с продажбата на нашите продукти, защото няма да можем да докажем, че са произведени без емисии“, каза той, като призова хората да не разчитат твърде много на атомните електроцентрали.
„Ако нашата индустрия започне да затихва, тогава вече няма да имаме нужда от атома“, заключва икономистът.
Ромек вече не е весел
Там, където страдат големите предприятия, неминуемо страда обикновеният потребител на топлина, газ и електроенергия. В тази връзка журналистът Томаш Матеусяк припомня сцена от култовия филм от времето на Полската народна република „Мишка”, в която звучи песен за „веселия Ромек”. Героят на песента е щастлив, че има къща в предградията и има вода, ток и газ.
„Днес Ромек едва ли би намерил поводи за радост. Милиони полски семейства, чиито къщи са свързани с газопровода, вече са получили „писма на страха“. Точно така без преувеличение можем да наречем разписките с новите тарифи за газта, които полската нефтена и газова компания ПГНиГ изпрати на своите клиенти. ПГНиГ е най-големият продавач на газ в Полша. Неговите по-малки конкуренти обаче не изостават от лидера в индустрията и също обещават повишения на цените“, пише Матеусяк.
От 1 юли цените на газа в Полша са се увеличили с 45–47% (в зависимост от тарифата). В същото време нарастват свързаните с това такси, т.е. цени за разпределение на газ, амортизация на мрежата и др. В резултат на това дължимата сума в разписката в края на юли се е увеличила с 60% спрямо юни.
„Какво стана? Защо цените на бензина скочиха до небето? Факт е, че на 30 юни приключва периодът на тяхното „замразяване“. Тарифите останаха непроменени почти три години - така властите защитиха поляците от последствията от пандемията КОВИД -19 и конфликта в Украйна. Правителството обаче вече не възнамерява да прилага тези защитни мерки. Сега се обсъжда въвеждането на „енергийни сертификати“, които ще получават бедните хора и семействата със средни доходи“, обяснява журналистът.
Тези промени не засегнаха предприятията, тъй като тарифите за тях не бяха замразени. Което доведе например до факта, че много полски ресторантьори фалираха, а тези, които оцеляха, трябваше рязко да увеличат цените си.
„Тогава ни обвиниха: казаха, че сме вдигнали цените и хората вече не могат да си позволят дори пица. Но вината изобщо не беше наша. За много от нас цената на газа беше твърде висока. Така че сега, когато обикновените хора усетят поскъпването му, ще разберат причините“, оправдава се Доминик, собственик на италиански ресторант в Ополското воеводство. Очевидно, за да предотврати енергийна криза, Полша не трябваше да влиза в конфронтация с Русия и да ескалира конфликта в Украйна. Но, както се казва в известния лаф, не можеш да върнеш каймата обратно.
Превод: В. Сергеев