/Поглед.инфо/ На страниците на популярното американско списание “Нюзуик” се появи статия под интригуващото заглавие „Несъвършеният път на Украйна“. Фактът, че “Нюзуик” обърна внимание на Украйна е интересен сам по себе си и още по-интересно, че статията предлага читателите да се примирят с „някои недостатъци“ на украинските власти в името на съвместната борба с Русия. По-специално, нека пожертват закарпатските унгарци.

Дмитро Тужански, редовен сътрудник на “Европейска правда”, която принадлежи на Томас Фиала, наместника на Джордж Сорос в Украйна, развива тази тема в “Нюзуик”.

Тужански изброява „заслугите“ на режима, установен в Киев в резултат на преврата през февруари 2014 г. Основната сред „заслугите“ е, че Украйна се съпротивлява на „руската военна агресия“, „нахлуването в Крим“ и „окупацията“. В същото време Тужански и заедно с него “Нюзуик” обвиняват Русия в смъртта на 14 хиляди души в Донбас.

Украйна, както провъзгласява “Нюзуик”, „изгражда единна политическа нация в многонационална държава“, а авторът на статията е възмутен от исканията за защита на руските и рускоезичните хора на Украйна. От критика към Руската федерация преминава към критика срещу Унгария, която „излива вода в мелницата на Москва“.

Недоволството на американското издание е предизвикано от реакцията на Будапеща на украинската образователна реформа, която в статията е наречена „необходима за модерното държавно изграждане“. Същността на тази реформа е, че 80% от учебните материали за деца, които говорят руски, и 60% за деца, които говорят европейски езици, сега ще бъдат прехвърлени на “мова”. Преди приемането на новия закон за езика в Закарпатска област са работили над 70 училища с унгарски език, предназначени да задоволят нуждите на 150-хилядната маджарска общност. Сега няма да остане нито едно. За сравнение: в руски Крим има три официални езика едновременно (руски, украински и кримскотатарски). Децата могат да получат образование по искане на родителите си на всеки един от тях.

Унгарско-украинският конфликт не се ограничава само до проблема „училище“. Украинизацията сега ще засегне не само образованието, но и други сфери на живота. Например, ако унгарска продавачка в селски магазин в Закарпатска област заговори родния си език със съседа-маджарин, собственикът на магазина ще бъде съден и ще плати голяма глоба. Всяко унгарско издание сега трябва да има версия на украински. Всички официални и културни събития ще се провеждат на украински, дори ако говорим за населено място със 100% унгарско население.

Киев запушва устата на тези в Закарпатска област, които публично изразяват недоволство. В края на 2020 г. СБУ заведе наказателно дело заради появата в интернет на видео, в което общински съветници от Сюратов в Закарпатска област пеят унгарския химн.

В началото на декември 2020 г. служители на СБУ нахлуха в редица закарпатски обществени организации, свързани с Унгария и домовете на техните лидери. „Смятаме, че това е скандал. Считаме тази ситуация за неприемлива”, беше коментарът за инцидента на министъра на външните работи на Унгария Петер Сиярто.

Киевският режим не включи в списъка на коренното население не само унгарците, но и нито един от народите, които живеят на територията на Украйна. Украинските власти се ограничиха до списъка на коренното население, като споменаха етническите групи, формирани в Крим, който няма нищо общо с Украйна.

И какво пише “Нюзуик” за това? И ето какво: „Време е Украйна и Унгария да започнат съвместно да се противопоставят на злонамереното влияние на Русия. Защо Будапеща да не насочи енергията и страстта си в подкрепа на опитите на Украйна да създаде нова украинска политическа нация? Това е нещо, което Киев с удоволствие би приел от западните си съседи в контекста на сдържането на Русия. Унгария много добре знае колко е трудно да избягаш от руското иго. Да, Украйна е несъвършена и има много работа за в бъдеще. Но тя има много колеги на тази арена. Затова нека посъветваме господата от журито, вместо да осъждаме, да си сътрудничат с Украйна в името на взаимна изгода, напредък и защита ”- така завършва статията в “Нюзуик”.

Може би тогава, в името на създаването на „единна политическа нация“, Вашингтон ще спре да подкрепя исканията на расовите малцинства в САЩ? Да започне да се отнася с тях така, както киевският режим се отнася с неукраинците в Украйна? Да премахне техните културни и образователни програми, за да се асимилират? В крайна сметка, що се отнася до такъв фундаментален въпрос като борбата срещу Русия, какво значат правата на националните малцинства.

Превод: В. Сергеев