/Поглед.инфо/ Това се нарича колективно наказание.

Любителката на партита, след които се налага да преминеш тест за наркотици, и по съвместителство министър-председателят на Финландия Сана Марин поиска от Европейския парламент санкциите срещу Русия „да се отразяват на ежедневието и на най-обикновените руснаци“.

Подчертаваме, че тя не е поискала по-строги ограничения срещу предприятията на руската отбранителна промишленост, нашето политическо ръководство или, да речем, Газпром. Вместо това Марин иска да влоши живота на всеки гражданин на Руската федерация като цяло. Просто поради факта, че човекът живее в Русия.

Това се нарича колективно наказание.

Ясно е, че за хора като г-жа Марин законът не е писан, те са „над него“. Но все пак, когато дойде време тя да отговаря за това, което е направила, тя ще разбере това.

В базата данни с документи на Международния комитет на Червения кръст има списък с норми на международното хуманитарно право.Там е и норма 103 „Колективни наказания“. Тя е много кратка:

Колективните наказания са забранени.

В практиката към нея е приложен обширен списък както от международни, така и национални норми, които също изрично забраняват всякакъв вид колективно наказание.

Например:

— Член 50 от Хагските правила от 1899 г. гласи:

Никакво общо наказание, парично или друго, не може да се прилага спрямо населението във връзка с действията на отделни лица, за които те не могат да носят колективна отговорност.“

— Раздел 7.2 от Бюлетина на Генералния секретар на ООН за 1999 г. гласи:

Следните действия срещу някое от лицата, посочени в раздел 7.1 [лица, които не участват или вече не участват във военни операции, включително цивилни лица, членове на въоръжените сили, които са сложили оръжие, и лица, недееспособни поради заболяване, нараняване или задържане] са забранени по всяко време и на всяко място: ... колективно наказание.“

— В забележките от общ характер относно член 4 от Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г. през 2001 г. Комитетът по правата на човека постанови:

Държавите-страни не могат при никакви обстоятелства да се позовават на член 4 от Пакта като оправдание за действия, които нарушават хуманитарното право или императивните норми на международното право, например... чрез налагане на колективни наказания.“

За Санна Марин ще бъде особено интересно да прочете декларацията, която се роди в нейната страна.

Декларацията от Турку относно минималните хуманитарни стандарти, приета на среща на експерти, свикана от Института по правата на човека към университета Abo Akademi в Турку/Або, Финландия, през 1990 г., съдържа списък от минимални съдебни гаранции, включително и тази, че „колективното наказание на лица и тяхната собственост „остава забранена“, се казва в уебсайта на Червения кръст.

Добре е, че г-жа Марин вече се учи да се извинява. Засега - за пиянските си гуляи. А там, видиш ли, работата може да стигне и до русофобията.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели