/Поглед.инфо/ ЕС обвини Русия в нарушаване на свободата на медиите, като забрани “Дойче Веле” и затвори московския офис на германската телевизия. В същото време и Брюксел, и Берлин отказват да признаят очевидното: Русия направи това в отговор на забраната на германската „дъщеря“ на “Русия днес”. Кой има полза от нов конфликт между Москва и Берлин?

Малко след като новият германски канцлер Олаф Шолц обяви първото си посещение в Русия, отношенията между Москва и Берлин отново се усложниха (а уж нямаше накъде по-сложни).

МВнР обяви забрана на “Дойче Веле”. Руското бюро ще бъде закрито, акредитациите на всички журналисти ще бъдат отменени, ще бъде спряно сателитното излъчване за страната. Освен това ще бъде направено искане за признаване на ДВ за чуждестранен медиен агент.

Фактът, че “Дойче Веле” е класически чужд агент, е извън съмнение. Това е публичен холдинг, директно финансиран от правителството и излъчва по целия свят на десетки езици. Първоначално е създаден като инструмент за увеличаване на международното влияние на ФРГ и се смята в СССР за втория най-важен „вражески глас“, който трябва да бъде заглушен (след „Гласът на Америка“, разбира се).

По време на Студената война става дума само за радио, но след обединението на Германия “Дойче Веле” залага на телевизия – и то как! Преди доста мащабна оптимизация преди десетилетие, ДВ дори излъчваше на езици като македонски и белоруски.

Първото се дължи на факта, че Германия третира фрагментите от бивша Югославия като своя зона на отговорност (което донесе много неприятности на Балканите). Второто по същество означаваше подкрепа за традиционната опозиция срещу Александър Лукашенко - белоруските националисти.

Това обаче е нещо от миналото (през 2011 г. излъчването беше отменено и на полски, сръбски, украински, китайски, хинди и други езици), но ДВ все още има доста влиятелен глас в англоезичния, испаноговорящия и арабския свят.

Сложен въпрос е защо през цялото това време Дойче веле не носеше „титлата“ на чужд агент в Русия, но отговорът на него е доста прост. Самото понятие „медия-чужд агент“ се появи в руското законодателство малко след като Съединените щати, въз основа на собствените си закони, признаха “Русия Днес” като чужд агент. Отговорът на Москва се оказа огледален и дълги години списъкът ни с „медийно-чужди агенти“ беше стабилен – включваше само “Гласът на Америка” и “Радио Свобода”, финансирани от Конгреса на САЩ, както и техните регионални проекти.

Оттогава списъкът се разшири значително, но не с държавни чуждестранни медийни холдинги като британската Би-Би-Си, или германската “Дойче Веле”.

Посланието на руските власти беше ясно и просто: докато чуждите правителства не се намесват в дейността на “Русия днес” у дома, ние също не ограничаваме специално техните държавни медии на наша територия.

В края на декември обаче германският медиен регулатор поиска да премахне немскоезичния телевизионен канал на РТ от излъчване в Европа, като в същото време го заплаши с глоба до половин милион евро. МВнР се оплака на ОССЕ, но това не помогна и на 2 февруари германската комисия за медиен надзор реши:

„Излъчването на телевизионния канал РТ на живо в интернет, чрез мобилното приложение, както и чрез сателит трябва да бъде спряно поради липса на лиценз за излъчване.“

Ден по-късно последва абсолютно предвидим отговор от руското външно министерство - и с това приключи повече от тридесетгодишната история на “Дойче Веле” в Русия, сякаш желязната завеса отново се спусна.

Имайки предвид формата на собственост на “Дойче Веле” и, както бе споменато по-горе, изключително сложните отношения между Русия и страните от НАТО, мнозина ще кажат – „крайно време беше“. Но с по-сдържана оценка цялата тази верига от събития изглежда доста мрачна – от забраната на РТ в Германия до забраната на ДВ в Русия.

“Дойче Веле” е имал сложни отношения с руските власти и преди: Държавната дума обвини рускоезичното бюро в антируска пропаганда, а Министерството на външните работи в опит за намеса във вътрешните работи на страната. Обаче, честно казано, нямало е много случаи за такава намеса, а пропагандата на ДВ не съдържа дори една десета от онази истерична омраза, която строи от англосаксонците.

Немският навик за коректност и сдържаност, който се развива през втората половина на ХХ век, доведе до там, че рускоезичното ДВ все още се занимаваше повече с журналистика, отколкото за пропаганда, беше напълно възможно да се разберем с това държане, което продължи десетилетия. В същото време ДВ охотно наемаше журналисти, които вече не се вписват в руското медийно пространство поради твърде либерални възгледи: 16 от 19 души в офиса на “Дойче Веле” са граждани на Руската федерация.

Сега този пример за „мирно съвместно съществуване“ приключи – и само германските власти са виновни за това.

Руското МВнР многократно заявява, че „свободата на словото“ не може да бъде едностранчива и че Москва няма да толерира затварянето на своите информационни ресурси без огледални отговори. Това е въпрос на елементарно уважение, включително самоуважение.

Защо беше необходимо да се проведе напълно неразумен лов за руски телевизионен канал, като се има предвид, че последствията от това бяха лесно изчислени? За кого е по-добре сега - за немската журналистика или руската журналистика, за публиката на ДВ в Русия или за публиката на РТ в Германия?

Изглежда всички са пострадали, а сега ще пострадат и отношенията на официална Москва с Берлин, който все още е нашият основен търговски партньор в Европа, съавтор на проекта „Северен поток-2“ и представител на онези относително разумни сили в НАТО, които поне не продават смъртоносно оръжие за Киев .

Нещо повече, това се случи във важен и решаващ момент от „смяната на караула“, когато властта премина в ръцете на новия канцлер, който все още не е установил личен контакт с руското ръководство, какъвто имаше Ангела Меркел.

Единствените облагодетелствани от тази медийна война изглежда са силите, заинтересовани от взаимното отчуждение между Русия и Германия.

Като се има предвид, че германците започнаха тази война, такива сили трябва да се търсят именно в Германия, но търсенето очевидно няма да бъде успешно - реакцията на Берлин на скандала е просто неадекватна. Европейският съюз също възложи цялата отговорност за кризата върху Русия, като напълно игнорира факта, че тя каза само „Б“, след като “А” беше извикано доста нахално в лицето ѝ.

Жалко. — Разговаряхме нормално.

Превод: В. Сергеев