/Поглед.инфо/ След удара срещу „Северен поток“ сценарият за нулиране на доставките на руски газ за Европейския съюз стана реалност. Малко хора очакваха това преди седмица. Самата Европа призна, че ѝ трябват поне няколко години, за да се откаже напълно от руския газ. Ситуацията обаче се променя светкавично. Кой и как ще блокира останалите канали за доставки на руски газ за Европа? И как ще се отрази това на обикновените европейци?

Европейският съюз вече може да посрещне тази зима напълно без никакви количества газ от Русия. Износът вече е намалял значително, но остават два канала за доставки на руски газ за ЕС - украинският транзит и "Турски поток".

Общо презз тях европейските потребители получават 80-90 милиона кубически метра на ден. В годишно изражение това са около 32 милиарда кубически метра. Половината от обема (16 милиарда) отива в ЕС през втората линия на "Турски поток" (първата линия на тръбата доставя само Турция), други 16 милиарда кубически метра - през Украйна.

Украинският маршрут може да бъде блокиран от Русия чрез налагане на контрасанкции срещу „Нафтогаз“. „Газпром“ наскоро официално предупреди за това. Русия не е доволна, че „Нафтогаз“ се опитва да измъкне пари от „Газпром“ чрез Европейския съд за онези количества газ, които не са доставени от май тази година. Русия смята тези обвинения за неоснователни, тъй като самата Украйна отказа да изпомпва газ през ГИС „Сохрановка“, оставяйки само ГИС „Суджа“. Второ, "Газпром" няма намерение да води дела по шведските закони в Швейцария, както е записано в договора, защото не очаква никаква обективност от недружелюбни страни.

Но ударът по „Турски поток“ може да дойде от самия ЕС. В средата на седмицата стана известно, че Холандия е отнела предсрочно лиценза за износ на оператора на морския участък от газопровода заради санкциите, които ЕС наложи на 18 септември. „Газпром“ обясни, че тези санкции не важат за транспортирането на газ по газопровода. Въпросът е, че на европейците вече е забранено да поддържат и ремонтират оборудването на морската част на „Турски поток“, по аналогия с ограниченията за „Северен поток-1“.

„Засега това е чисто хипотетичен сценарий, защото ограничаването на поддръжката не означава спиране на изпомпването на газ през „Турски поток“. Това е по-млад газопровод, за разлика от "Северен поток-1", който беше пуснат преди повече от десет години. „Турски поток“ вече не се нуждае от техническа поддръжка от европейците. Освен това „Турски поток“ е с руско оборудване, а не с немското „Сименс“ и може да се обслужва от руски оператори“, казва Алексей Громов, енергиен директор в Института по енергетика и финанси.

Сценарият за спиране на "Турски поток" в такава ситуация обаче е възможен, добавя той. „Например Русия може да вземе политическо решение в отговор на официални обвинения на Запада за взривяването на собствените ѝ газопроводи в Балтийско море. За подобно изопачаване на фактите и недоброжелателно отношение Русия може да блокира както украинския транзит, така и втората нишка на „Турски поток“, през която Южна Европа се снабдява с руски газ. Турция е приятелска страна за нас, така че доставките на нашия газ за турския пазар през първата линия ще бъдат запазени в пълен размер“, твърди Громов. В противен случай Русия може да запази доставките на газ за тези страни, с които имаме специални отношения - това са Унгария и Сърбия, които получават енергийни ресурси по "Турски поток", добавя той.

Друг възможен вариант е доставките по "Турски поток" да бъдат блокирани от самата Европа чрез натиск върху България, която вече не купува руски газ. Транзитът на руски газ за Сърбия и Унгария обаче минава през българска територия.

София може лесно да спре транзита, като измисли извинение. „Например, ако „Газпром“ поради нови санкции не може да плати на България транзита на газ. Тогава това ще трябва да стане само чрез купувачи на газ - същите Унгария и Сърбия, но България може да използва това нарушение на правилата на играта като извинение да спре транзита. Това е напълно реалистичен сценарий“, казва Сергей Кондратиев, заместник-ръководител на икономическия отдел на Института по енергетика и финанси.

Не можем да изключим възможността за експлозии по аналогия със Северните потоци. Експертите обаче едва ли вярват в тази версия, защото в Черно море има Турция, която контролира проходите в Черно море и която не е заинтересована да взривява „Турски поток“. А, от друга страна, в акваторията е Русия, която също следи внимателно какво се случа в Черно море.

Във всеки случай, експертите са единодушни: сега е надвиснала реална заплаха, че Европейският съюз може напълно да загуби руския газ тази зима. И последствията за европейците ще бъдат изключително тъжни.

Ако приемем нулирането на доставките на газ от Русия за ЕС от октомври 2022 г. до март 2023 г., тоест през есенния отоплителен сезон, ЕС ще загуби 16 милиарда кубически метра газ, които би могъл да получи по двата настоящи маршрута (въз основа на сегашния обеми на изпомпване).

Може да изглежда малко. Но проблемът е, че ЕС вече е в трудна ситуация - енергийната криза е в разгара си. Целият възможен алтернативен газ - най-вече под формата на ВПГ - вече е намерен, а той не е достатъчно. Невъзможно е дупка от 16 милиарда кубически метра да се покрие с друг газ. „Последиците от нулирането на доставките са непредсказуеми и негативни. В Европа веднага ще възникне заплаха от физически недостиг на газ и никакви запаси в хранилищата или скъп ВПГ няма да покрият този недостиг. Все пак ще има дупка“, казва Алексей Громов.

И така или иначе ще трябва да се затвори. Спадът в износа на газ от Русия, който вече се случи, наложи Европа да вземе сериозни мерки за намаляване на потреблението на газ. Досега обаче ставаше дума за затваряне на някои промишлени предприятия и ограничаване на някои търговски обекти. Ако ЕС бъде напълно лишен от руски газ, тогава вече може да се говори за спиране на почти цялата индустрия на ЕС и най-важното, вече може да възникне въпросът за последиците директно за европейското население. Поне в редица страни от ЕС могат да започнат да гасят осветлението в жилищните сгради и да пестят от парното.

„Европа ще трябва да вземе спешни мерки за пестене на енергия. Това е принудително спиране на индустрията. Това са мерки за икономии по отношение на комуналните услуги и дори в електроенергетиката“, казва Громов.

„Основните жертви ще бъдат страните от Източна и Централна Европа, където транспортната инфраструктура не е развита. Те няма да могат бързо да преминат към доставки от други страни. Този проблем е особено актуален за Унгария и Словакия“, казва Сергей Кондратиев.

„Тези страни ще бъдат принудени да въведат нормиране на потреблението на населението. Въпреки че Унгария има доста големи запаси от газ в ПГХ, те просто не са достатъчни за нормална зима. Следователно, в случай на извънредна ситуация, унгарските власти ще използват ресурсите възможно най-икономично, така че в хранилищата да има достатъчно газ за възможно най-дълъг период“, каза Кондратиев.

Вторият важен момент е, че рикошетът ще засегне и други европейски страни, включително по-богатата Западна Европа. Дори ако, за да се помогне на засегнатите страни, е необходимо да се привлекат от други страни от ЕС не всички 80-90 милиона кубични метра, а само 50 милиона кубични метра на ден, за да се осигури поне работата на топло- и електрическата електроенергия за захранване на населението, това вече ще доведе до сериозно влошаване на положението на тези страни.

И накрая, страните, които сега получават газ от „Газпром“, го купуват на относително ниски цени - това са Унгария, Сърбия, Словакия, Австрия и Германия.

„Цените в договорите на „Газпром“ са средно три до четири пъти по-ниски от цените на газа на борсата. Те са около 500-600 долара за хиляда кубически метра. Това ще бъде сериозен ценови шок, особено за бедните европейски страни“, каза Кондратиев. Промишлеността на ЕС, разбира се, ще трябва да поеме основната тежест от нулирането на руските газови доставки.

„Това създава сериозни проблеми за реалния сектор на икономиката. Намаляването на индустрията означава намаляване на бюджетните приходи, спад на износа и негативно влияние върху пазара на труда. ЕС може да се изправи пред най-тежката криза в следвоенната история. Кризата, която Европейският съюз преживява сега, не е съществувала дори през 90-те години в страните от Източна Европа. Тогава икономическият спад и прекъсването на икономическите връзки ставаше по-меко и не толкова бързо. Тогава нямаше критични ситуации поради липса на елементарни ресурси“, казва Кондратиев.

Сред засегнатите от спирането на украинския транзит ще бъдат още Молдова и Приднестровието. Миналата есен Молдова отказа руски газ и се опита да намери алтернативни доставчици в Европа. Този трик обаче се провали още тогава. Като се има предвид високото ниво на газификация в Молдова, можем да говорим за хуманитарна криза в страната, смята Кондратиев.

Турция също може да пострада в тази история, но най-вероятно ще успее да се измъкне благодарение на способността си да бъде приятел с Русия, Украйна и НАТО. Русия няма причина да спира доставките на газ за турците през морските газопроводи. ЕС няма специални възможности за това, освен да взриви тръби в Черно море. Но вероятността Анкара да успее да защити инфраструктурата е много по-голяма.

Ако все пак се стигне до екстремна ситуация – взривяване или нови санкции, тогава Турция може да направи изключително неприятна изненада за Италия, Гърция, България.

„Турция е изправена пред много висока инфлация и търговски дефицит и ще бъде трудно за Турция да купува скъп ВПГ на спот пазара, за да замени евтиния руски газ. Затова смятам, че ще се обърне към Азербайджан, за да пренасочи газ, който отива към България, Италия и Гърция към турския пазар“, каза Кондратиев.

Азербайджан няма да може да откаже на турците, тъй като Анкара с едно движение може просто да прекъсне доставките на азербайджански газ за европейските страни, тъй като е негова транзитна страна. В резултат на това ЕС ще загуби не само руския, но и азерския газ. Затова Западът е по-вероятно да внимава с „Турски поток“.

И накрая, какво очаква Русия и „Газпром“, ако доставките на газ за Европа бъдат намалени до нула тази зима?

„Няма да е лесно за „Газпром,“ производството ще намалее, но като цяло компанията има добри оперативни показатели, управлява добре своите находища, газопреносната система и контролира разходите. Трудността е по-нататъшното увеличаване на данъчната тежест. Следващата година „Газпром“ ще плаща допълнителни 50 милиарда рубли под формата на данък обезщетение всеки месец. Но това ще бъде подкрепено от приетото решение за индексиране на тарифите на вътрешния пазар.

„Газпром“ може да не отбележи такива рекорди, колкото тази година, но мисля, че компанията ще успее да остане печеливша и да запази възможностите за финансиране на капиталови инвестиции, включително чрез увеличаване на заемите“, казва Кондратиев. „Газпром“ ще участва в завоя на изток, в проекта „Силата на Сибир-2“, както и в развитието на ВПГ технологиите и нарастването на присъствието си на пазара на ВПГ. Така освободилите се в добива работници могат да бъдат прехвърлени към нови проекти, смята експертът. „Газпром“ ще успее да премине през това турбулентно време доста добре и да се върне към увеличаване на производството и износа в бъдеще. Дългогодишният опит в разработването на уникални находища ще му помогне в това“, заключва източникът.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com