/Поглед.инфо/ Всъщност темата не е нова. Въпреки това, незаслужено е далеч от общественото внимание.
Следователно.
По някакъв начин вече цитирах статистика: най-често срещаната група езици в Европа са славянските езици. Не романските или германските.
Ние умножаваме този факт по а) миграционната политика на правителствата на романо-германските страни; б) стратификацията по линията на традиционализъм/либерализъм на едни и същи народи, с многобройни последици, произтичащи от това.
Логично е да се предположи, че след като в Европа съществуват структури като Римския клуб, има и аналитични служби, които в началото на новото хилядолетие съвсем обективно са регистрирали тенденциите, които застрашават европейската "световна система" на разделение на труда/ доходи. Това не означава, че славянските народи „не са такива“. Прогресът (в кавички или без кавички) е еднакъв за всички. Но забавянето във времето позволява да се възползват от слабостта на онези, които са тръгнали в грешната посока, за да завземат лидерството - вижте Великото преселение на народите.
Какви са тези тенденции? Ако романо-германските елити намалят процента на контролираното население, неминуемо ще дойдат нови елити, разчитащи на своя цивилизационен и културен субстрат. Парите отново имат родина - това е новото мото, което трябва да научат икономистите.
Ако погледнем историята в тази перспектива, кризата на Югославия (формално противоречаща на интересите на новата по това време евровалута) става изключително разбираема: в дългосрочен план югославската фрагментация гарантира статуквото на романо-германските евроелити.
Следващото предизвикателство беше икономическото възраждане на Руската федерация с проекта за ЕАИС. Комбинацията от руски, украински и беларуски народи в едно пространство заплашваше да погуби статута на бенефициент от европейските ресурсни/финансови потоци на стара Европа. Проектът "Майдан" трябваше да доведе баланса до нестабилно, но равенство (грубо: Полша + Литва + Чехия + Словакия + Украйна + Беларус срещу Русия + Беларус с неутрална България и бивша Югославия - поради вътрешна фрагментация). Лесно е да се изчисли, че според демографията резултатът щеше да бъде ~ 105 срещу 140 милиона.
Беларус обаче вече е загубен от Запада. Следователно: 95 срещу 150.
Поражението в Украйна ще доведе до фатален резултат: 55 срещу 190. И това е изпълнено не с „отстъпление на НАТО“, а с неизбежно разместване на елитите, първо в Източна Европа (подобно на Варшавския договор), и след това в Европа като цяло (новият де Гол с техните демарши срещу долара, само че без идеологическата имунна бариера).
Припомням и тезата, която вече изказах по-рано: при какъв и да е изход от украинската конфронтация засилването на славянското влияние в ЕС е неизбежно. В единия краен случай това ще бъде разширен ЕАИС, във втория – милитаризирана Полша с участието на Украйна и Литва. Старият евроелит е обречен. Неговите предсмъртни конвулсии се използват от англосаксонците. Това съображение премахва парадокса на вътрешнозападния канибализъм
От посочените цифри става ясно, че хипотетичната победа на Украйна няма да бъде края на съпротивата. Неизбежно за евроелитите (стари или нови полско-украински) ще стане актуално повторението на „югославския сценарий“ за Руската федерация.
П.С. Всички демографски оценки са груби, за да илюстрират пропорциите.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?