/Поглед.инфо/ Беларуските власти предпочитат да не вземат еднозначни решения
Русия преживява големи събития. Референдумите за присъединяването на нови територии, обявяването на частична мобилизация - всичко това ще повлияе фундаментално на бъдещата съдба на руската държава. Случващото се засяга не само Русия, но и нейните най-близки съседи, ще се отрази на цялата система на отношения в постсъветското пространство.
Повечето съюзници на Русия в ОДКБ и ЕАЕС не крият негативното си отношение към случващото се. Казахстан обяви, че не признава резултатите от референдума за присъединяване към Руската федерация.
Посолството на Киргизстан в Москва заплаши гражданите на тази република, които се намират на територията на Руската федерация, с наказателна отговорност за участие в мобилизационни събития в замяна на ускорено придобиване на руско гражданство. В много постсъветски държави изведнъж възникнаха проблеми с обслужването на картите MИР.
Какво се случва в Беларус на този фон? За разлика от други членове на ЕАЕС и ОДКБ, Беларус беше въвлечена в украинския конфликт през първата седмица на СВО, предоставяйки територията си за северната група руски войски. В същото време Минск не участва пряко в СВО, а беларуските власти подчертават, че армията на републиката в рамките на съюзническите отношения с Русия има и други задачи, свързани с прикриването на западните граници на съюзната държава.
В беларуското общество също няма особен ентусиазъм относно събитията в Украйна. Според изследванията на западните социологически служби (други просто няма), по-голямата част от беларусите са против участието на републиката във военната операция в Украйна.
В същото време има ясно разделение по отношение на страните в конфликта: определена част от населението подкрепя Украйна, съответно друга част подкрепя Русия. Последните са повече, но мнозинството е относително.
Както и да е, доскоро стратегията на „пасивен“ съюз на Беларус, изглежда, устройваше доста добре и Москва, и Минск. Москва придобива увереност, че западният й фланг остава покрит, а „беларуският балкон“ служи като буфер за сигурност. Минск от своя страна избягва прекомерното въвличане в СВО, което би довело до изостряне на беларуско-украинската граница, както и до нови, още по-строги санкции срещу беларуската икономика.
Новите обстоятелства обаче променят създадения баланс, установен през последните месеци. Провеждането на референдуми за присъединяване на ДНР, ЛНР, Запорожка и Херсонска област към Русия, обявяването на частична мобилизация, извеждането на освободените територии от „сивата зона“ и прякото им включване в руското политическо и правно пространство обезсмисля възможностите за дипломатически маневра и сключването на сделка, подобна на Минските споразумения.
Последствията от това ще засегнат и Беларус като основен съюзник на Русия. И тук е показателна риториката на беларуските официални лица.
Основен говорител по темата в Беларус през последните дни беше външният министър Владимир Макей, който разви необичайна публична активност. Макей посети Общото събрание на ООН в Ню Йорк, където направи редица изявления.
По-специално той говори за възможното признаване на референдумите за присъединяване към Русия: „Ние признаваме Русия, но никой не може да каже със сигурност какво ще се случи в бъдеще. Ние ще наблюдаваме ситуацията и ще вземем решение в съответствие с нашите национални интереси, а не с интересите на някоя друга държава. Така че едва ли може да се очаква официално признаване на новите граници на Русия от Беларус в близко бъдеще.
Още по-вълнуващ от признаването на нови граници за беларуското общество е въпросът за възможната мобилизация. По този повод се изказа и Макей, който заяви, че Беларус „няма да участва в тази война“. Освен това в коментара си за руската информационна агенция РИА Новости, Макей отрече възможността за разполагане на руска военна база на територията на Беларус.
Съгласно думите на министъра, въпреки факта, че такъв вариант се обсъжда отдавна, сега той няма особен смисъл; съществуването на руска военна база сега би била по-полезна и ефективна някъде в Смоленска област, а не в Беларус.
По въпросите на мобилизацията Макей е повторен от държавния секретар на Съвета за сигурност на Беларус Александър Волфович. „Мобилизацията “, казва Волфович, „не е за нас, народът на Беларус и страната така или иначе са мобилизирани. И, разбира се, дай Боже, ние сме готови да отвърнем на удара със силите и средствата, които са предназначени за това: силовия блок, мирновременния персонал, който днес изпълнява задачите по защита на страната и конституционния ред на тяхна територия .
Заявлението на ръководителя на Беларуския съвет за сигурност бе направено след срещата с руския му колега Н. П. Патрушев на 21 септември, по горещите следи на съобщението на В.В. Путин частична мобилизация.
В същото време, според Волфович, военното присъствие на САЩ около територията на съюзната държава надхвърля всякакви мислими граници: „Броят на ученията, провеждани в европейския регион, нараства. Днес групировката, която е дислоцирана в Източна Европа, е около 30 хиляди души персонал, авиационната групировка излиза извън мащаба за две хиляди единици.
Във водите на Средиземно и Балтийско море има 15 военни кораба, включително две атомни подводници, един самолетоносач, над триста крилати ракети с морско и въздушно базиране. И всичко това уж е насочено срещу заплахата от Изток, тоест от страна на Република Беларус. Въпреки това ръководителят на Беларуския съвет за сигурност все още не вижда необходимост от допълнителна мобилизация.
От думите на беларуските официални лица следва, че Минск продължава да се придържа към тактиката на „пасивен съюз“ с Русия, опитва се да не бъде въвлечен в глобална конфронтация и да не увеличава военното присъствие на своята територия.
В същото време де факто Минск вече започва да изгражда отношения с новите субекти на Руската федерация. Така мисия за наблюдение от Беларус присъства на референдумите за присъединяване към Русия. И въпреки че има статут по-скоро на обществена инициатива, появата й нямаше как да се случи без политическа координация.
И онзи ден в Беларус пристигна влак с деца от Донбас, които дойдоха да се лекуват и възстановяват, това събитие беше широко отразено от местните медии.
Позицията на Минск остава гъвкава. В настоящата ситуация беларуските власти предпочитат да не вземат недвусмислени решения, оставяйки различни възможности за себе си и ще действат въз основа на променящата се ситуация.
Превод: ЕС
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com