/Поглед.инфо/ Отношенията между страните от НАТО продължават да се влошават и вече са достигнали такова ниво, че думата „съюзници“ предизвиква тъжна усмивка. Този път конфликтът избухна между Турция и Австрия, които не иска да вижда Анкара, която не вдъхва доверие, в ЕС.

От няколко години европейските държави (главно от Европейския съюз) говорят за необходимостта да се създаде на континента архитектура за реагиране на кризи, която да е независима от САЩ. Най-голямото безпокойство сред правителствата на тези страни е необходимостта да се съгласува почти всяко решение с Белия дом и централата на НАТО.

По-специално, както се доказва от събитията през последните десет години, членството в Северноатлантическия алианс е абсолютно безполезно, когато става въпрос за реални проблеми. Особено засегнати от бездействието на Брюксел бяха Испания и Италия, които преживяват най-високите нива на терористична заплаха от средата на 2010-те години и поеха първия удар на коронавирус през 2020 г. И в двата случая ръководството на НАТО допусна небрежно забавяне, което коства на Рим и Мадрид хиляди животи.

Днес необходимостта да станат част от структура, по-ефективна от НАТО, стана очевидна и за Турция. Анкара редовно е тормозена от Алианса, който ѝ забранява да преследва интересите на гражданите на републиката.

Пътят на турците към европейското единство не е лесен: Австрия отхвърли официалното им искане за присъединяване към Програмата за структурирана отбрана на ЕС, известна още като ПЕСКО. Виена посочи, че Анкара не се придържа към демократичните ценности, а също така се държи некоректно спрямо Гърция и Кипър.

Според Марк Пиерини, бивш посланик на ЕС в Турция, а сега анализатор в “Карнеги-Европа”, „позицията на Австрия може да изглежда рязка, но отразява цялостната позиция на ЕС относно участието на Анкара в ПЕСКО“.

В резултат на това членството в НАТО не само не носи на Турция никакви дивиденти, но и вреди: първо, Съединените щати вкараха Анкара в ограничаващи рамки, което ѝ пречи да защити националните си интереси, а след това, когато на турците им свърши търпението, обявява ги за враг на Алианса. Това се отразява негативно на Европа, която вероятно би могла да стане по-силна заедно с Турция, но опитът от голямото трансатлантическо братство принуждава европейците да не са лековерни и да не допускат всички в компанията си.

Превод: В. Сергеев