/Поглед.инфо/ В Полша смятат, че Русия, подобно на Германия, е длъжна да плати за вреди по време на Втората световна война. Според лидера на партията "Право и справедливост" Ярослав Качински, Полша също е била разрушена по време на Първата световна война, когато е била "експлоатирана от царската империя". Преди това Варшава обяви желанието си да си върне трофейните ценности от Москва. Доколко оправдани са тези изисквания и какво всъщност искат да постигнат поляците?

Лидерът на управляващата партия "Право и справедливост" Ярослав Качински заяви пред немското издание Bild, че освен Германия, и Русия трябва да плати компенсации за вредите, причинени на страната през Втората световна война. „Прав сте: Русия също трябва да плаща. Но не вярвам, че нашето поколение ще доживее Москва да поеме своята отговорност.“, каза Качински, без да уточнява за какви суми става въпрос по отношение на Москва.

Качински само отбеляза, че Полша също е била разрушена и по време на Първата световна война, „особено в бившето полско кралство, което е било включено и е било експлоатирано от царската империя“. „Без каквато и да било компенсация. Но до преди няколко години Франция все още получаваше репарации от Германия съгласно Версайския договор от 1919 г. Полша не получи практически нищо. Няма да приемем това.“, подчерта Качински.

Според него изискванията на Полша по този въпрос "нямат давност". В течение на една седмица това е второто подобно изявление. В понеделник във Варшава поискаха Русия да върне колекцията от произведения на полското изкуство измежду трофейните ценности. По-рано имаше обвинения срещу Москва, че републиката по нейна вина не е получила следвоенни репарации от Германия, защото "Русия е взела такова решение" и "Полша не е била суверенна".

Въпросът за изплащане на компенсации за Втората световна война се преувеличава от Варшава през последните няколко години. През 2018 г. в Сейма работи комисия, която да определи точния размер на щетите. Беше казано, че обемът на загубите е "поне десет пъти по-голям" от финансовите разходи за създаване на Централния промишлен район на страната. В резултат на работата на комисията от Германия бяха поискани 850 милиарда евро репарации.

Полша получава репарации от Берлин до 1953 г., след което отказва по-нататъшни плащания. Берлин счита исковете за щети от войските на Вермахта за нищожни след сключването през 1990 г. на Споразумението за окончателно урегулиране по отношение на Германия (Договорът „2+4“). По време на подготовката на документа поляците не са предявили искания за репарации „чрез мълчалив отказ“. Договорът, според Берлин, "понастоящем блокира всякакви претенции за репарации".

В Държавната дума предложиха на Качински да не предявява сметки, а да изчисли разходите на СССР за възстановяването на Полша след Втората световна война. „Съветският съюз инвестира огромни средства за възстановяването на железниците, цялата инфраструктура на Полша, в момент, когато народът ни гладуваше… Ако изчислите колко е това и го превърнете пари, тогава общият БВП на Полша не е достатъчен, за да плати тези разходи.", - каза заместник-ръководителят на Комисията по международни въпроси на Държавната дума Алексей Чепа за РИА "Новости".

Депутатът припомни подвига на 2 милиона 600 хиляди войници на Червената армия, които освободиха Полша по време на Втората световна война. „Над 600 хиляди наши сънародници останаха на бойните полета. В същото време задачите бяха поставени по такъв начин, че да запазят градовете и цивилното население, докато американците бомбардираха безмилостно, ние продължавахме напред, нашите войници и офицери, защитавайки мирните граждани“, завърши Чепа.

Началникът на научния отдел на Руското военноисторическо дружество (РВИО) Юрий Никифоров е убеден, че полските политици са се поставили в безнадеждна ситуация и "са принудени да продължат да правят глупости". Това се случи, след като бяха уличени няколко пъти в лъжа. По-конкретно, това бе показано в речта на руския президент Владимир Путин по повод причините за Втората световна война и историческата политика на Полша.

„Полският политически елит няма много голям избор за отговор.

Те биха могли да се извинят за глупостта по повод на твърденията за историческата роля на СССР. Но решиха да умножат историческите си саморазобличения.

След като тръгнеш по пътя на фалшифицирането на историята, е много трудно да го напуснеш.”, заяви Никифоров пред в. „Взгляд“.

Според него, отваряйки кутията на Пандора за компенсациите, полските политици трябва да разберат, че съвременните граници на страната им са определени от ръководителите на антихитлеристката коалиция в Ялта и Потсдам. Подобни искания поставят под въпрос фактите, установени от Нюрнбергския трибунал. Освен това по време на конференцията в Потсдам през 1945 г. е постигнато споразумение, според което Полша получава репарации от дела на СССР, идващи от източната зона на Германия. Няколко години по-късно СССР и Полската народна република (ПНР) сключиха споразумение за спиране на събирането на репарации от ГДР от 1954 г.

„Поляците могат да бъдат обвинени за подпомагане на Хитлер през 1938 г., за анексията на Тешинския регион на Чехословакия, за подпомагане на убийствата и преследването на евреите. Ако си припомним, че половин милион поляци са служили във Вермахта, тогава всички, които са пострадали от ръцете на поляците, също имат право да повдигнат въпроса за отговорността на съвременна Полша.“, казва историкът и добавя, че след публикуването на документите за причините за провала на Варшавското въстание, „полският народ би могъл да потърси отговорност от своите политици за това, че хората са били обречени на мъки и смърт от фашистките наказателни батальони."

Никифоров постави под съмнение суверенитета на полския политически елит, защото основните национални медии принадлежат на световните корпорации. „Гласът на полския народ не се чува в тази историческа дискусия. Марионетките на глобалния бизнес говорят от името на полския народ. Следователно нашето недоумение от изказванията на полските официални лица не може да се пренесе на полския народ като цяло. Тези, които правят тези изявления, изхождат от своята политическа конюнктура.“, убеден е историкът.

На свой ред ръководителят на изследователските програми на Фонда "Историческа памет“ Владимир Симиндей свързва заявлението на Качински с развълнуваното състояние на полското общество. Той е съгласен, че в отговор Варшава може да чуе насрещни искания. В Русия има такива, които ще пожелаят да поискат компенсации от Полша за събитията от началото на 17 век. „Това е опит за селективно преразглеждане на резултатите от Втората световна война: тук виждаме, тук не виждаме, тук играем, а тук не играем.

Ако преразгледаме тези резултати, тогава би било хубаво Полша да се откаже от конфигурацията на западните си граници, която получи благодарение на Съветския съюз и за сметка на земите на победена Германия.“, каза Симиндей пред вестник ВЗГЛЯД.

С подобни изявления Полша се опитва да прехвърли фокуса си от критиката по свой адрес за засилване на националистическата линия в рамките на Европейския съюз. „Това е свързано и с мечтите и практическите опити на полското ръководство да стане регионален лидер, за сметка на комплектуване около себе си на страни под твърда антируска програма. Тук е и мечтата за Междуморието и други проекти.“, обобщи Владимир Симиндей.

Превод: Поглед.инфо