/Поглед.инфо/ Газопровод, наречен “МидКат”, трябва да спаси Европа, страдаща от недостиг на газ - и да позволи да се изостави пускането на руския “Северен поток-2”. Поне тази идея се изразява в европейската преса. За какъв газопровод говорим, защо наскоро отдавна проектът му всъщност беше заровен - и къде Европейският съюз ще намери газ, за да го напълни?

Испанският вестник “Ла Вангардия” развълнува страните от ЕС с изявление за спешната необходимост от изграждане на газопровод, свързващ Каталуния с Германия. Текстът убеждава читателите (и по-специално лидерите на държавите, които са членки на НАТО и ЕС), че има достойни алтернативи на „Северен поток-2“. Например, просто трябва да се инвестирате малко в възраждането на проекта за газопровод, наречен “МидКат”.

Какво е “МидКат”и защо е погребан?

На приблизителна цена от 400 милиона евро, “МидКат”, който трябва изпомпва 7 милиарда кубически метра газ от Барселона до Франция и Германия годишно, беше „убит“ от решението на испанската Национална комисия за пазари и конкуренция и Френска комисия за енергийно регулиране. Това се случи още през 2019 г. Мадрид и Париж съвместно изчислиха, че „тази тръба няма да бъде печеливша поради бързо развиващия се процес на замяна на енергията, произведена от изкопаеми горива, с енергия, получена от възобновяеми източници“.

През 2019 г. медиите на европейските страни бяха пълни с победоносни съобщения, че „въглищата, атомът и газът са екологично вредни суровини, които успешно се изместват от вятъра и слънцето“. Отчетено е, че в общия обем на енергията, произведена и консумирана в Европа, делът на зелената електроенергия вече надхвърля 50%.

Изпращането на газта към кошчето на историята изглеждаше свършен факт. И предстоящата пандемия само убеди допълнително лидерите на Европейския съюз в това мнение: производството през 2020 г. беше значително намалено, а енергията, генерирана от вятърни мелници и слънчеви панели, беше достатъчна за всички.

Но през 2021 г. икономиките на страните от ЕС започнаха да излизат от кризата, търсенето на електроенергия се увеличи значително, а „зеленото предлагане“ катастрофално престана да го задоволява. В Европа избухна енергийна криза. Икономическата ситуация принуди Общност на двадесет и седемте да върне статута на екологично чиста суровина на газа (както и на мирния атом). А цената на синьото гориво, която скочи няколко пъти, днес дава възможност да се възродят проекти, които едва вчера бяха признати за нерентабилни.

Само теоретично

Идеята на испанското правителство да възроди “МидКат” като цяло е разбираема. Иберийското кралство, както е планирано, не само ще получи европейски инвестиции в икономиката си, но и ще направи добри пари, като изпомпва гориво за Централна Европа.

Теоретично. А на практика?

Испания няма собствени газови находища. Тя задоволява нуждите си от синьо гориво чрез доставки от Алжир и добив на суровини от няколко испански компании в находища, разположени извън страната. Страната няма излишък на газ - Алжир доставя на Испания около 13 милиарда кубически метра годишно, като по този начин покрива нуждите си от този вид гориво с 40-50%.

Няма нито смисъл, нито възможност да се полага нова тръба от северноафриканската държава: общият годишен добив на газ в Алжир е 20–22 милиарда кубически метра. Алжир не е в състояние да увеличи обема на произвежданите суровини.

Откъде ще дойде газът в газопровода от Барселона, водещ към Франция и Германия? В текста на “Ла Вангардия” се споменава „завод за регазификация в пристанището на Барселона, най-голямото в Европа, което може да бъде свързано директно към “МидКат”“.

Регазификацията е, както знаете, процесът на връщане на синьото гориво от течно в газообразно състояние. Тоест, планира се съживеният газопровод да се напълни с втечнен природен газ (ВПГ), доставян някъде извън Европа. Има само двама потенциални продавачи, за които е удобно (дали е изгодно е друг въпрос) да транспортират газ до споменатото по-горе средиземноморско пристанище. Това са Катар и САЩ.

Малкото арабско емирство е истински гигант в производството на ВПГ. Със своите 107 милиона тона годишно произвеждан втечнен продукт (1 тон е приблизително 1,38 хиляди кубически метра природен газ след регазификация) той уверено се нарежда на първо място в света по обем на износа.

На пръв поглед Катар винаги ще може да спаси Европа и да намери допълнителни 5, 10, 15, 20 милиона тона ВПГ за нея (допълнително към 32-та милиона тона, доставяни годишно). Но не – всичко е планирано за години напред и Доха ще може да наруши съществуващите договори просто като европейците заплатят не само цената на продукта, но и неустойка на получателите, чиито интереси ще пострадат от това преориентиране на доставките. Заводите за втечняване в Катар работят на предела на силите си. Страната просто няма резерви за допълнително производство и катарските власти многократно заявяваха това публично.

Едва ли има съмнение, че САЩ ще подкрепят съживяването на “МидКат”, решени да спрат руския газопровод “Северен поток-2” и да наложи своя ВПГ на Европа. Но тук отново има уловка с цената. Докато Азия плаща повече от Европа, последната няма да види американския газ.Така че теоретично Барселона ще „изяде“ донесения втечнен природен газ, донесен от всеки. Но кой ще го даде?

Кой ще бъде победител?

Три страни се разглеждат като получатели на дивиденти в случай на съживяването на проекта - Испания, Франция и САЩ. Първата ще укрепи позицията си на водещо хранилище на газ в Европа (според испанските медии „около 30% от общия европейски обем се съхранява в резервоари, разположени на територията на Иберийското кралство) и ще има възможност да увеличи леко политическата си тежест в ЕС.

Париж също ще може да печели от изпомпването. Но много по-голям стимул за Франция да прокара горния проект е възможността с нейна помощ до известна степен да отслаби политическите позиции на Германия в ЕС и в същото време да укрепи своите.

Държавите не само ще наложат горивото си на Европейския съюз, но и ще съкратят каишката, на която е държана европейската общност.

Германия, въпреки че е страната, която е най-заинтересована от изпълнението на проекта, не е сред възможните бенефициенти. 7 милиарда кубически метра, дори всички те да бъдат изпомпвани на германска територия, няма да решат проблема със снабдяването ѝ с енергийни носители - страната се нуждае годишно от около 100 милиарда кубични метра синьо гориво.

Но ако „Северен поток 2“ бъде пуснат, Берлин не само ще може да печели пари за бюджета, като продава гориво на други членове на ЕС, но и твърдо да държи юздите на управлението на ЕС в своите ръце. Отказвайки се от руския газопровод – и преминавайки към друг, макар и испански – Германия ще се прехвърли сред страните от ЕС, зависими от чуждото мнение.

Ще разберем това лято дали това се разбира в Берлин.Тогава в Мадрид ще се проведе Общото събрание на НАТО, където се планира да се разгледа въпросът за възраждането на проекта “МидКат” и последствията от него.

Превод: В. Сергеев