/Поглед.инфо/ Не е възможно да се следи движението на Европа, без да се припомни безсмъртното произведение на Джордж Оруел „1984”. На фасадата на огромното здание на Министерството на истината е изписан лозунгът: „Войната е мир”. Има впечатление, че този лозунг е изсечен и на сградата на Европарламента, който се е загрижил за въпроса за мира в Азовско море.
В резолюция, която европейските депутати планират да приемат на 25 октомври, се въвеждат нови санкции срещу Русия… за ескалацията на конфликта в Азовско море. Освен това европейските дейци имат намерение да назначат представител на ЕС по Крим и Донбас, тоест втори Кърт Волкър. Първия, помним, успешно заби преговорите по разрешаването на конфликта в Донбас в задънена улица. Явно европейските колеги само не стигат, за да объркат проблема окончателно.
Този процес се предопределя от самия подход на Европарламента по въпроса. Според заявлението на комисаря на ЕС по въпросите за външната политика Ф. Могерини „милитаризацията на Азовско море не е в ничий интерес и това само може да дестабилизира крехката ситуация в сферата на сигурността в региона на Черно море”. Затова и ЕС ще „се бори за уважение към международното право и конвенциите, а също така ще подкрепя Украйна в тези трудни обстоятелства”. Както винаги е виновна Русия, а „демократическа” Европа осъжда „строителството на Керченския мост без разрешение на Украйна”, а „шестте компании, които помагат за строителството на този мост са добавени в санкционните списъци”.
Брюкселци сами по себе си не са „забелязали” пиратското завземане от Украйна на съда „Норд” и незаконното лишаване от свобода на членовете на екипажа му. Как не „забелязаха” и планираната продажба на 7 ноември на търг на завзетия кораб. Именно с това голямо нарушение на нормите на морското и наказателното право започнаха проверките на съдовете, насочили се към украинските пристанища, разположени по крайбрежието на Азовско море. Проверките, отбелязваме, са напълно законни и напълно съответстващи на условията от украинско-руския договор за сътрудничество в Азовско море и Керченския пролив, който определя Азовско море като такова за вътрешно ползване на двете държави. Никак не е „европейско” това , за което ревна Могерини. Къде е ЕС, къде е Азовско море? Възниква подозрение, че в брюкселските институции се наблюдава пълна липса на географски карти.
Появата на резолюциите и изострянето на „борбата за мир” в европейските редици далеч не са случайни. Военните кораби на НАТО, които киевският режим тегли към Азовско море уж за участие в учения, нямат правото да влизат в неговите води без съгласието на Русия. А както заяви външният министър на Русия Сергей Лавров, такова разрешение Русия няма да даде. Едновременно с това САЩ пробутват на Украйна своите кораби втора ръка. Та кой именно провокира милитаризацията на Азовско море, за чийто мир сеньора Могерини така се пеняви?
Ситуацията изглежда точно по Оруел. Войната е разположението и модернизацията на военноморските сили на собствена територия, с каквото е заета Русия. А мирът е присъствието на чуждестранни военни съдове във водите на вътрешно море, въоръжаването на Украйна и нейният натиск срещу руския флот за провокиране на военни сблъсъци. Общо взето войната е мир, а мирът е война.
Нека многоуважаемите партньори от Европарламента и Еврокомисията знаят че осигуряването на мира и сигурността в Азовско море е нещо лесно. Достатъчно е да си изхвърлят от главите плановете по въвеждането в това море на военните сили на НАТО, да се забрани на киевските политикани да пиратстват и да не създават у тях илюзията за сила и безнаказаност с доставка на оръжеен скрап. И мирът ще бъде такъв, че страните от НАТО няма да има защо по навик да започват нова война „за мир”.
Превод: В.Сергеев