/Поглед.инфо/ Преди 16 години, на 19 септември 2000 г., Амброус Евънс-Причард от „Лондон телеграф”, съобщи: „Разсекретени документи на американското правителство свидетелстват, че разузнаването на САЩ през 50-те и 60-те години на 20 век осъществява кампания, чиято цел е да се формира обединена европейска общност”. Документите потвърждават и подозрението, че САЩ подтикват Великобритания към евросъюза с агресивни задкулисни операции. Меморандум от 26 юли 1950 г. дава инструкции как да се води кампанията за създаване на пълноценен Европейски парламент. Меморандумът е подписан от ген. Уилям Дж. Донован, шеф на Бюрото за стратегически операции (или Офис за стратегически услуги - OSS) на САЩ, предходник на ЦРУ. От документите става ясно, че ЦРУ създава Европейския съюз.

Както отбелязахме, Вашингтон смята, че е по-лесно да контролираш едно правителство – ЕС, - отколкото отделни европейски правителства. Вашингтон залага дългосрочни инвестиции в Евросъюза и затова е категорично против излизането на която и да било държава от договореностите.

Ето защо президентът Обама наскоро посети Лондон, за да обясни на своята джобна болонка, британския премиер, че Великобритания не може да напусне Евросъюза. Също както другите европейски народи, британците не биха гласували страната им да прекрати съществуването си и те да се превърнат в европейци. Иначе британската история би повторила пътя на римляните и вавилонците.

Деспотичният дух на неразбираемите закони и нормативни актове на ЕС и настояването да приемат огромна маса имигранти от страните на третия свят, създадоха условия за това британското население да повдигне въпроса за нуждата от гласуване дали страната да остане суверенна, или да следва диктаторските укази. Гласуването е предвидено за 23 юни т.г.

Според Вашингтон, британците не бива да вземат решения, които не са съгласували с ЕС, защото подобно нещо, естествено, не е в интерес на Вашингтон. Задачата на британския премиер е да наплаши британците с тежките последици за „живот в изолация”. Че видите ли, „мъничката Англия” нямала да устои сам-саменичка. Има хора, които твърдят, че изолацията означава край за британците, че страната им ще се преобрази в блато, което прогресът ще заобикаля. Че всичко важно и интересно ще се случва някъде другаде, но не и у тях.

Ако кампанията „Уплаши британеца” не успее, и населението все пак гласува за излизане от ЕС, остава открит въпросът дали Вашингтон ще позволи на британското правителство да излезе по демократичен път.

От друга страна, британското правителство, както обикновено, ще залъгва народа си и ще твърди, че се водят разговори с Брюксел за отстъпки по проблемите, засягащи британския народ. Позицията на Вашингтон явно говори за свещената му вяра в изключителната важност на собствените му интереси. А ако други народи искат да запазят националния си суверенитет, значи са кръгли егоисти. И ако интересите им не съвпадат с тези на САЩ, може да се окаже, че са „заплаха за националната сигурност на САЩ”.

Значи – на британците няма да им се разреши да вземат решения, разминаващи се с интересите на Вашингтон. Според мен, британците или ще ги излъжат, или ще ги преразпределят.

Изобретяването на идеята за „руската заплаха” може да се обясни именно с егоцентризма на Вашингтон, с безпрецедентното му високомерие и тщеславие. Защото Русия не е военна заплаха за Запада. И също, Вашингтон противостои на Русия с военно-морските сили на НАТО в Черно море, с войските в Прибалтика и в Полша, с ракетните бази по руските граници. Вашингтон планира да сключи пакт с Грузия и Украйна за отбрана срещу Русия. Така че ако Вашингтон, и по-точно, европейските му васали, твърдят, че Русия е заплаха, това означава, че им пречи независимата външна политика на Русия, че тя защитава своите интереси, а не тези на Вашингтон.

Да, Русия наистина е заплаха, защото видяхме как замрази нахлуването на Вашингтон в Сирия и как осуети бомбардировките над Иран.

Русия предотврати планирания от Вашингтон преврат в Украйна с мирното и демократично присъединяване на Крим – военноморската база на Руския черноморски флот и руска провинция в продължение на векове.

Вероятно ще ви бъде интересно как така малки държавици като Ирак, Либия, Сирия, Йемен и Венецуела успяха да израснат до заплаха за суперсилата САЩ. От подобна гледна точка претенциите на Вашингтон са абсурдни. Дали американските президенти, чиновниците от Пентагона, съветниците по национална сигурност наистина възприемаха тези държави-трохички като истинска военна заплаха за САЩ и страните от НАТО? Ама не, не, и не, естествено. Тези държавички бяха обявени за заплаха понеже водеха, или по-точно водеха допреди да ги смажат, независима външна политика, а на всичко отгоре притежаваха независима икономика. И на първо място, независимата им политика означаваше, че не приемат хегемонията на САЩ. Така нападенията, които им се изсипаха, преследваха ясната цел да бъдат обяздени под американска хегемония.

Според Вашингтон всяка страна с независима политика е вън от пределите на влиянието му и следователно представлява заплаха.

Венецуела, както обясни президентът Обама, се превърна в „извънредна заплаха за националната сигурност и външната политика на САЩ”, което налага обявяване на „извънредно положение”, за да се неутрализира „венецуелската заплаха”, понеже правителството на Венецуела постави интересите на своя народ по-високо от интересите на американските корпорации. Русия се превърна в „заплаха”, когато правителството й показа, че може да отбие военните атаки срещу Сирия и Иран.

Разбира се, че Венецуела не може да е „военна заплаха” за САЩ. И не може да е „извънредна заплаха за националната сигурност на САЩ”. Венецуела е „заплаха” просто защото правителството не козирува на Вашингтон.

Можем да сме сигурни също, че Русия не е никаква заплаха за Балтийските държави, за Полша, за Румъния, за Европа или САЩ. Не Русия нахлу в Украйна. Обаче как може да знаем всичко това? Та нали ако Русия бе влязла в Украйна, днес нямаше да има Украйна. Щеше да има руска провинция, каквато бе Украйна още преди да ги има САЩ. И Украйна наистина е по руска отколкото Хаваите и откъснатите от своите коренни жители южни щати на САЩ.

Но тази фантасмагорична лъжа продължава и продължава, повтарят я високопоставени чиновници от правителството на САЩ, членове на НАТО, британски лакеи на Вашингтон, купените западни медии. Повтаря се настойчиво сякаш е Божие откровение.

Сирия я има и досега, понеже е под закрилата на Русия. И това е единствената причина да съществува до днес. И това е още една причина, поради която Вашингтон е готов на всичко, само и само да отстрани Русия от пътя си.

Дали Русия и Китай осъзнават в каква опасност се намират? Едва ли, и мисля, че и Иран не го съзнава. Ако Русия и Китай си дават сметка за тежкото положение, дали руското правителство би отстъпило една пета от медиите си на чужди ползватели? Разбира ли Русия, че за нея това значи да е принадлежност на ЦРУ? А ако ли не, защо? Ако е да, защо руското правителство разрешава да бъде дестабилизирано от разузнаването на Вашингтон?

Китай е още по-невнимателен. В Китай работят повече от 7000 неправителствени организации, финансирани от САЩ. През април т.г. китайското правителство все пак се реши на някои стъпки за ограничаване действията на чуждите агенти, които работят за дестабилизиране на Китай. Членовете на тези предателски организации не бяха арестувани, оставиха ги под наблюдение на полицията, което е безполезно, защото Вашингтон може да отдели колкото си поиска за подкупи на китайската полиция. И защо Русия и Китай си мислят, че тяхната полиция е по-неутрална към корупцията от полицията в Мексико или САЩ? Въпреки десетилетната „война с наркотика”, пратките минават безпрепятствено от Мексико в САЩ. И полицията и на двете държави е крайно заинтересована от „войната с наркотика”... понеже тя им дава шанс да се облажват с рушвети. В САЩ онези, които казват истината, ги преследват или ги чака затвор, или ги набеждават за „антисемити”, за „вътрешни екстремисти” и им вменяват участие в „конспирации”. Целият западен свят е долнопробна антиутопия, по-ужасна дори от знаменитата „1984” на Джордж Оруел.

Русия и Китай позволяват на Вашингтон да използва техните медии, да се внедрява в университетите им, във финансовата им система, позволява дори да регистрира неправителствени организации „за благото на обществото”, които проникват във всички нива на живота им. Това за сетен път показва, че правителствата им никак не са заинтересовани от независимостта на държавата. Те сякаш се страхуват да не би западните медии да ги окачествят като „авторитарни”. И затова предпочитат да не отстояват своята независимост.

Прогнозата ни е следната: в скоро време Русия и Китай ще трябва да се изправят пред необходимостта да вземат неприятно решение – да се сблъскат с хегемонията на САЩ или да отворят война.

www.Rusvesna

13 май 2016 г.

Превод Илияна Велева