/Поглед.инфо/ Сегашните отношения между Путин и Ердоган ни връщат към геополитическия конфликт между Османската империя и царска Русия през 19 век. Тогава Франция и Англия подкрепят Османската империя и побеждават Русия в Кримската война. Ердоган иска да принуди Запада да играе същата игра.
Две минути са много време. Особено когато в момента на очакване сте под прицел на камерите. Точно на такова изпитание Владимир Путин подложи турския президент по време на посещението му в Москва миналата седмица. И последният го преглътна. В същото време турският султан изпрати хиляди т. нар. Сирийски мигранти (всъщност афганистанци, пакистанци и дори алжирци) до границата с Гърция, преди да ги спре и изпрати обратно. Ердоган е такъв - той угажда на силните на света и заплашва слабите. В Сирия стопани са руските самолети. Ердоган е принуден да се върне обратно в Идлиб, за който той така мечтае, и да моли за “ивица земя” от Путин. Ердоган разбра, че в Европа Ангела Меркел е най-слабото звено (силна от икономическа гледна точка, но слаба геостратегически) и безсрамно я притисна.
Ердоган обаче разчита едновременно на два стълба: Ислямът и Османската империя. Верен на тази основна идеология на “Мюсюлманското братство”, той разчита на единия, за да се опита да възроди другия. До 2015 г. Турция подкрепяше “Ислямска държава” в борбата ѝ за унищожаване на Ирак и Сирия, които се появяват в резултат на споразумението Сайкс-Пико от 1916 г. Сега останалите джихадисти продължават да се бият с турската армия, но намериха достоен противник в Путин. Ердоган изпраща войниците си в Либия, друга държава, която някога е била под контрола на Османската империя. Но дори там той се натъква на наемниците на Путин.
След като новият цар Путин възроди съюза с православната църква, а неосултанът Ердоган поиска да възроди халифата, се връщаме към геополитическия конфликт между Османската империя и царската Русия от 19 век. Тогава Франция и Англия подкрепят Османската империя и побеждават Русия (Кримската война). Ердоган иска да принуди Запада да играе същата игра. Турция все пак е член на НАТО, дори след закупуването на руска военна техника. Географското ѝ разположение принуждава Вашингтон да ѝ прощава всичките си прищевки. Генералният секретар на НАТО побърза да отговори положително на призива ѝ за помощ.
За да се убедят такива упорити европейски страни като Франция, Ердоган разполага с тайно оръжие под формата на мигранти. Съвсем наскоро той призова турците, живеещи в Западна Европа, да „раждат не три, а пет деца“. Той им напомни, че „асимилацията е престъпление срещу човечеството“. Той въвежда своите хора в различни мюсюлмански представителни органи във Франция, Германия и Великобритания. Той открито прави това, което тайно правят всички арабски държави: използва мюсюлманските общности в Европа като лост за натиск върху европейските правителства. И не е измислил нищо ново: британците и испанците правят същото с протестантите и католиците във Франция по време на религиозните войни.
Европейският съюз е объркан, защото вярва, че светът се е обърнал от курса на реалната политика от 19-ти век, че ЕС е авангардът на нов свят, в който всичко е регламентирано от закона и търговията. Където държавите се удавят в глобализацията и империите се подчиняват на американската "суперсила". Именно този „нов свят“ умира. Ердоган е само едно от доказателствата за този предизвестен край.
Превод: В. Сергеев