/Поглед.инфо/ САЩ в момента са на път да извършат най-големия грях във външната политика: да настроят срещу себе си две водещи държави едновременно.
Наблюдава се напрежение в двустранните отношения на САЩ с Пекин и Москва и днес това ниво на напрежение е надхвърлило максималното равнище за последната година. Това е тревожен фактор, който може да провокира сериозни геополитически проблеми в случай, че администрацията не предприеме в най-скоро време корекция и не балансира своите приоритети.
Интервенцията и анексията на Крим от Русия предизвика съществено захлаждане на отношенията между Москва и Вашингтон, които и без това бяха достатъчно напрегнати. Макар да са единици официалните лица, които са съгласни с твърдението на Мит Ромни, че Русия е главният геополитически съперник на САЩ, причините за захлаждането на отношенията между Москва и Вашингтон бяха достатъчни още преди началото на кримската криза – спомнете си острите разногласия между двете страни по Сирия и Иран. Кримската история съществено задълбочи проблема и Вашингтон и неговите съюзници от Европейския съюз въведоха икономически санкции против Русия, на които Кремъл отговори с въвеждането на собствени /до голяма степен почти символични/ санкции. Изявленията, идващи от Вашингтон и Москва, носят такова ниво на враждебност, което ние не сме наблюдавали от времето на края на Студената война. Американските чиновници обсъждат възможността за разполагането на допълнителни военни части на територията на страните-членки на НАТО в Източна Европа, за да предотвратят по-нататъшните експанзионистични действия на Русия. А привържениците на твърдите мерки в американската външнополитическа общност открито се обявяват в подкрепа на по-провокативни действия и оказване на военна помощ на украинското правителство.
Отношенията на Вашингтон с Пекин също станаха по-напрегнати през последните месеци. За това говори неотдавнашната визита на американския министър на отбраната Чък Хейгъл в Китай. Кулминацията на серията доста остри забележки стана подчертано рязкото предупреждение на китайския министър на отбраната Чан Ванцюан, че опитите да се "сдържа" Китай никога няма да се увенчаят с успех. Позицията на САЩ по много въпроси отдавна вече не устройва Пекин. И един от най-острите моменти остава американската позиция по териториалните спорове на Поднебесната с нейните съседи в Южно-Китайско и Източно-Китайско морета. От гледна точка на Пекин, администрацията на Барак Обама открито демонстрира своята подкрепа за Япония, Филипините, Виетнам и други съперници на Китай. Новият договор за сигурност между Вашингтон и Манила вероятно още повече ще усили напрежението в американско-китайските отношения по въпросите на териториалните спорове.
Едновременното влошаване на отношенията на САЩ с Русия и Китай е изключително тревожна тенденция. То противоречи на политиката, която държавният секретар Хенри Кисинджър водеше по време на Студената война. Анализирайки решението на администрацията на Ричард Никсън /1969-1974/ за нормализирането на отношенията с КНР, Кисинджър акцентира върху геостратегическия принцип, лежащ в негова основа. "Нашите отношения с възможните опоненти трябва да бъдат такива, че нашите възможности в отношенията с тях винаги да бъдат по-значителни, отколкото техните възможности в отношенията помежду им", пише той в първи том на своите мемоари "Години в Белия дом". С други думи, от негова гледна точка, Вашингтон трябва да направи всичко възможно неговите отношения с Пекин и Москва да бъдат по-тесни, отколкото отношенията между тях. И тази стратегия изглежда много разумна.
Непохватната дипломация на администрацията на Обама заплашва да доведе до друг и доста по-неприятен резултат. Поведението на Вашингтон даже подтиква Русия и Китай един към друг, принуждавайки ги навреме да забравят за своите разногласия, включително за териториалните спорове, чиито корени датират още от 19 век, и неспиращата политическа и икономическа конкуренция в Средна Азия, за да решат по-насъщните си задачи, свързани с противопоставянето си на САЩ.
Даже тонът на изказванията на американските дипломати по адрес на Русия и Китай понякога е необосновано груб и агресивен. Представители на администрацията на Обама многократно са демонстрирали изблици на раздразнение във връзка с това, че Пекин и Москва са се осмелявали да се противопоставят на опитите на САЩ да свалят сирийския лидер Башар ал Асад и да наложат строги санкции на Иран. Съветникът по въпросите на националната сигурност Сюзън Райс, която по онова време беше американски посланик в ООН, осъди ветото на Русия и Китай в Съвета за сигурност на ООН на резолюцията да Сирия, заявявайки, че нейната страна изпитва "отвращение" и добавяйки, че подобни действия са "позорни" и "непростими". Напълно разбираемо е, че нейното изявление предизвика рязката реакция на Москва и Пекин.
В идеалния вариант САЩ трябва да се опитат да възстановят отношенията си с двете страни. Ако чиновниците от администрацията на Обама не могат сами да се заставят да приемат този подход, те най-малкото трябва да изберат една от двете страни в качеството на свой главен противник, а не да се опитват да се противопоставят на Русия и Китай едновременно. Сега на първо място ние трябва да се безпокоим, че със своите действия можем без да искаме да помогнем на Москва и Пекин да отстранят това разделение в отношението помежду им, което беше създадено в края на 50-те години на миналия век.
А за целта ние трябва да определим приоритетите и да направим избор. Политиците трябва да намерят отговори на редица изключително важни въпроси. Коя от двете страни има по-голямо значение за САЩ в икономическо и стратегическо отношение? Коя от двете страни може да нанесе по-съществени вреди на най-важните американски интереси? Коя от двете страни има по-големи възможности и намерение да наруши статуквото в своя регион? Коя от двете страни може да се опита да наруши глобалното статукво в ущърб на САЩ?
Да се отговори на тези въпроси няма да е никак лесно. Русия може да се окаже по-опасен съперник в някои аспекти, Китай – в други. Но провеждането именно на такава сериозна оценка и представлява основната трудност за всяка ефикасна външна политика. Бягството от решаването на тази задача и създаването на риск от конфронтация с Москва и Пекин едновременно – именно такъв изглежда днешният подход на САЩ - е груба грешка. Ако ние продължим да вървим по този път, в бъдеще ни очакват разочарования и възможна катастрофа. /БГНЕС
------------
Галън Карпентър, старши научен сътрудник на Института "Кейто". Редактор в "The National Interest", където е публикувана статията "Главната стратегическа грешка на Вашингтон". Карпентър е автор на 9 книги и над 550 статии и изследвания, посветени на въпросите на международната политика.