/Поглед.инфо/ Турски бойни дронове са разположени в Северен Кипър, за да следят израелците. Израелската авиация виси заплашително над турските сондажи, а турски военен кораб изгони израелски научен кораб. В неутралните води на Източното Средиземноморие избухва нов конфликт в Близкия Изток заради газовите залежи.

Първият дрон на турските военновъздушни сили „Байрактар“ пристигна в постоянната си база в непризнатата Турска република Северен Кипър (ТРСК). Това е един от няколкото турски разузнавателни и ударни безпилотни летателни апарати, които ще придружават турските сондажни кораби и други съдове край бреговете на Кипър, както и ще извършват въздушно проучване на запасите от въглеводороди в този средиземноморски регион. Дроновете ще се базират на базата на турските ВВС “Гечиткале” (на гръцки - Лефконико) в турски Кипър - държава, която само Анкара признава.

Властите на Република Кипър (тоест гръцката част на разделения остров) изразиха протест и оцениха решението на Анкара като стъпка, дестабилизираща Източното Средиземноморие. Но по-интересно е каква ще бъде реакцията на Израел. Първите турски бойни дронове кацнаха в Кипър само ден след зрелищен полет на израелски изтребители над турски кораб, който извършва газово сондиране близо до Кипър.

Известният блогър Бабак Тагвай, който се позиционира като военен експерт, написа в “Туитър” само преди ден: самолетът на ВВС на Израел F-16I „нанесе удар“ по турски кораб, използвайки противорадарни ракети „Далила“. Нито турската армия, нито израелските военни потвърдиха това съобщение. Във всеки случай израелската въздушна демонстрация беше отговор на случай от преди две седмици. Тогава израелският изследователски кораб “Бат Галим” беше изгонен от икономическата зона на Кипър от турски военен кораб.

Освен това Реджеп Тайип Ердоган направи жест, който очевидно цели да раздразни Израел. Турският президент прие делегация на „Хамас“, която Израел признава за терористична организация. Палестинските гости, водени от лидера на "Хамас" Исмаил Хания, са се оплакали на Ердоган от „трудната хуманитарна ситуация в Газа“ заради продължаващата обсада от Израел. Става дума за важната роля на Турция в подкрепа на палестинците. Освен това представителите на “Хамас” са описали опасностите, които според тях заплашват джамията „Ал-Акса“ в Йерусалим заради опитите на Израел да „юдаизира“ Храмовия хълм.

„Израелските политици са доста прагматични и не се поддават лесно на провокации. Но ако тези провокации се превърнат в конкретни действия, те ще се натъкнат на твърда израелска реакция и това може да доведе до напрежение в региона. Следователно тази игра на Ердоган е много опасна”, коментира бившият съветник на Бенямин Нетаняху, израелският политолог Бени Брискин.

Изглежда, че всичко е ясно с конфликта между Турция и кипърските гърци относно конфликта по шелфа за нефт и газ. Причината за конфликта на Турция и Израел не е толкова очевидна.

Турция твърди, че проучването и производството на въглеводороди се извършва или в собствения ѝ шелф, или в шелфа на Кипър, който от гледна точка на Анкара се контролира от Турска република Северен Кипър. От друга страна, Република Кипър, Гърция, Европейският съюз и останалата част от световната общност смятат, че целият шелф на острова е изключителната икономическа зона на обединената и неделима Кипърска република.

„Тъй като никой в света не признава Северен Кипър за независима държава, въпросът за законността на тази териториална формация върху собствената зона на шелфа „виси във въздуха“. В съответствие с международното право тази зона не може да се счита за суверенна“, обясни Виктор Надеин-Раевски, водещ изследовател в Института за световна икономика и международни отношения на Руската академия на науките. През лятото Гърция заплаши Турция със санкции от ЕС. В отговор Анкара отхвърли правото на Европейския съюз да определя граници в Средиземно море. Турция също бе призована и от САЩ да се откаже от проучванията край бреговете на Кипър.

Какво делят турците с Израел? „Разграничението е поставено на документ между Кипър и Израел, но тъй като Турция не признава Кипър, тя не признава и израелските зони“, обясни Надеин-Раевски. „Оттук идват всички тези многобройни взаимни заплахи и в последно време опитите за влияние върху кораби, които се занимават с разработване и проучване в тази област”, допълни той.

Борбата за предполагаемите и все още не напълно проучени запаси от нефт и газ в Източното Средиземноморие започна сравнително наскоро. Но хипотетичната награда е доста сериозна. През 2012 г. край бреговете на Кипър и Гърция бе открито дълбоководно газово находище, което получи името “Афродита” и чиито резерви се оценяват на 140 милиарда кубически метра. Израелците намериха близо до морската граница с Ливан, полето „Тамар“ (300 милиарда кубически метра газ), което се разработва от 2013 г. заедно с американците. А полето "Левиатан" се смята за най-голямото поле в тази област", обясни Надеин-Раевски. Петролното и газовото поле, кръстено на библейското морско чудовище, се намира на 135 километра от израелския град Хайфа (за сравнение, полето „Тамар“ е на по-малко от 90 км от израелския бряг). Намира се на около половината път от израелския до кипърския бряг. Според Геоложката служба на САЩ потенциалните резерви на "Левиатан" са 3,4 трилиона кубически метра природен газ и 1,7 милиарда барела нефт.

"Но има и други находища. В същото време Турция успява да координира производствените си зони с Египет и освен това води разговори с Алжир. В региона има доста сложно припокриване на зони, всичко зависи от това как се очертават границите”, заяви експертът. Що се отнася до зоната, в която са се случили турско-израелските инциденти, „тази територия изглежда лежи в ливански и сирийски води, а от юг в непосредствена близост е и зоната на Израел. Но това се преценява, както се казва, „според класиците“. Всичко това би изглеждало хубаво, ако не бяха твърде грандиозните претенции на Турция”, смята Надеин-Раевски.

„В същото време шелфовите зони на Кипър и Турция се припокриват. И съответно, за да се разрешат споровете, са необходими споразумения за ограничаване и определяне на работни места във всяка от зоните. Но Турция не се стреми към това. Тя се опитва да наложи разбирането си по всички въпроси, свързани с това”, заяви Надеин-Раевски. Според него Турция иска да вземе колкото е възможно повече, защото находищата тук не са в конкретен регион, а са под формата на „петна“, а международното право в този случай не притеснява много Анкара. Не я притеснява дори натискът от Европейския съюз, който категорично не приема и осъжда турските стремежи. Именно поради тази причина Турция е подложена на редица икономически санкции от страна на ЕС.

Иронично е, че борбата за запасите от нефт и газ в Източното Средиземноморие вече е в ход, а реалният обем на тези резерви все още не е известен. "Всъщност не се знае какви точно са тези находища", коментира Игор Юшков, експерт от Националния фонд за енергийна сигурност. „Причината е че има тристранен съюз между Гърция, Кипър и Израел. Техните министри на енергетиката циркулират по света от няколко години, опитвайки се да прокарат идеята, че ако имате шелф, непременно ще има находища в него. Подобни пътувания бяха особено активни по време на високите цени на петрола. До 2014г. тези три страни се опитаха да намерят инвеститори буквално навсякъде”, допълни Юшков. Гърците рекламираха залежите на „Афродита“, Израел - своя „Левиатан“, Кипър, от своя страна, твърдеше, че той също има находища за изследване, продължи събеседникът. „Очерта се подобен проект - по шелфовете на Израел, Кипър и Гърция да бъдат разработени находища, да бъде изграден газопровод и по този начин газът ще излезе на доста печелившия европейски пазар“, каза Юшков.

Следователно привлекателността на всички тези проекти е доста противоречива, отбеляза експертът, особено при днешните ниски цени на въглеводородите. Въпреки че трите държави - Израел, Гърция и Кипър, нямат друг избор, освен да акцентират върху факта, че имат много богати резерви. В същото време все още няма доказани резерви в шелфа на Кипър. Има възможни такива, но всички разбират, че те са малки и рисковете, че там могат да се появят нерентабилни находища, също се оценяват като високи, подчерта експертът икономист.

Що се отнася до Турция, или по-скоро до Ердоган, тук може да се видите опит за решаване на политическия проблем, коментира израелският политолог Бени Брискин. „Дори и без да разглеждаме последният инцидент, достатъчно е да следваме реториката на Ердоган през последните много години. Имам предвид неговата политическа линия - подкрепа за „Хамас“, както и постоянна много агресивна реторика към Израел”, допълни израелският експерт. “Сега икономическата ситуация в Турция не е най-добрата. Ислямистите загубиха изборите в Анкара и Истанбул. Ердоган вече не чувства подкрепата на електората, която винаги имаше, затова залага на най-надеждното - търсенето на врага”, заяви бившият съветник на Нетаняху.

Превод: В.Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели