/Поглед.инфо/ През тази година имаше впечатляващ възход на силни, вдъхновяващи жени сред първите редове на световната политика.

Хилари Клинтън има изключителния шанс да стане първата жена президент на САЩ. Великобритания наскоро избра своята втора жена премиер в лицето на Тереза Мей, докато принципната хуманитарна позиция на германския канцлер Ангела Меркел за бежанците даде на Европа така необходимото й лидерство. Очевидно е защо някои хора определят тази година като „годината на жените“.

Непреодолима бариера остава само в една последна международна позиция, а именно тази на генералния секретар на ООН, но тя може да бъде разбита от силна жена лидер. Мандатът на Бан Ки Мун завършва през следващите месеци и състезанието за избор на негов наследник достига до връхната си точка. Номинирани са 12 кандидати за поста, в това число и бивши президенти, премиери и външни министри. За първи път жени съставляват половината от кандидатите.

След години на скандали и липса на ефективност, повечето наблюдатели на ООН се съгласяват, че тези избори са едни от най-важните от десетилетия. ООН отчаяно се нуждае от силен лидер с дипломатически опит, солидно досие на институционални реформи и човек, който разбира предизвикателствата, пред които са изправени общностите по света.

Следващият генерален секретар също така трябва да отговаря на два важни критерия – трябва да е жена и да бъде от Източна Европа.

Първо, след 70 години, прекарани начело с осем мъже, ООН трябва сега да бъде ръководена от жена. Настоящите избори представляват перфектна възможност за разрушаването на тази невидима бариера, което ще вдъхнови жените навсякъде по света и ще даде пример за следващото поколение жени лидери. Символично, това ще покаже на света, че ООН е способна и има желание да се реформира и да води с пример в увеличаването на равенството между половете и правата на жените.

Независимо от силната кампания от гражданското общество и държавите-членки на ООН изглежда, че старите навици умират трудно. При първото гласуване сред членките на Съвета за сигурност, който трябва да избере следващия генерален секретар, четирима от поставените на първите пет места кандидати бяха мъже. Единственото изключение беше Ирина Бокова, генералният директор на ЮНЕСКО. Други кандидати жени, от които се очакваше силно представяне, като новозеландската кандидатура на Хелън Кларк и аржентинската кандидатка Сусана Малкора, не успяха да съберат достатъчно ентусиазъм за себе си от Съвета за сигурност. И докато техните шансове в момента изглеждат много малки, те все още остават в надпреварата и всичко може да се разиграе на предстоящото предварително гласуване на 5 август.

Вторият по важност критерий представлява принципът на ООН за регионална ротация, в рамките на която позицията на генерален секретар се върти между различните региони на ООН, за да се подсигури равенството, справедливостта и законността. Източна Европа е единственият регион, който никога не е имал свой генерален секретар и мнозина наблюдатели са съгласни, че е крайно време източноевропеец да заеме поста. Това също така ще носи и силен символизъм – признание за това колко далече е стигнал регионът от падането на Берлинската стена преди повече от 25 години.

Ирина Бокова отговаря и на двата критерия и по тази причина тя се смята за фаворит за поста. Тя има обширен дипломатически опит и солидно досие на институционални реформи в ЮНЕСКО. По време на изслушванията в ООН тя се представи като проникновена, интелигентна и решена да въведе така необходимите промени в ООН. Използвайки различни езици с лекота, тя наблегна на важността от защитаване на човешките права и свободното изразяване навсякъде по света. Тя също така говори открито за укрепването на превантивната роля на ООН чрез инвестиране в мерки за ранно предупреждаване, обещавайки да реформира цялостно и да даде нов живот на мироопазващите операции на ООН.

Това дали Бокова, или друга жена кандидат, ще успее, тепърва предстои да видим. За да се случи това обаче ООН трябва да преодолее свят начин на мислене за поста като за „момчешки клуб“, който досега определя избора на генерален секретар. Поразително е, че от представителите на държавите-членки в Съвета за сигурност само този на САЩ е жена – посланик Саманта Пауър. Предизвикването на традиционното и подкрепа за женското лидерство бяха едно от основните черти на управлението на американския президент Барак Обама, а САЩ има ключова роля в разрушаването на невидимата бариера за поста в ООН. Второто гласуване в петък ще бъде показателно за това дали САЩ ще направят необходимото и ще засилят натиска върху Съвета за сигурност, за да изберат първата жена начело на ООН.

Съветът за сигурност има редица кандидати, от които може да избира. Той трябва да отпрати важен сигнал към света за това какви са ценностите на международната общност. /БГНЕС

----------------------------------

Анализът е на Ернеста Реди Нойдерт и е публикуван в "Хъфингтън поуст".

Ню Йорк / САЩ