/Поглед.инфо/ В светлината на все по-настойчивата външна политика на Китай, руската намеса в Украйна и Сирия, както и намесата на Москва в президентските избори в САЩ, концепцията за конкуренция между великите сили привлече вниманието на много американски политици, стратези и анализатори.

Според общоприетата гледна точка в стратегическата общност, политиката на великите сили е символ, който трябва да се разбира като съперничество между САЩ и Китай (или между САЩ и Русия). В действителност обаче това е много по-широко понятие и отношенията между Китай, Съединените щати и други велики сили днес играят решаваща роля в света, тъй като всъщност те определят американско-китайското съперничество и световния ред като цяло.

Проучването и оценката на тези отношения е предмет на проекта на Американския аналитичен център Brookings Institution, който беше наречен Global China: Оценка на нарастващата роля на Китай в света. Този проект изследва отношенията на Китай с други големи сили, по-специално със САЩ, Европа, Индия и Русия, както и последиците от динамиката на тези отношения за САЩ и съществуващия световен ред.

Според авторите ключов фактор в политиката на великите сили е силната позиция на Вашингтон и Пекин в отношенията им с други велики сили. В действителност, благодарение на икономическата и военната мощ на двете страни, както и на водещите им позиции в напреднали технологии като изкуствен интелект, САЩ и Китай изпреварват други големи сили в развитието и разликата между тях се увеличава.

В светлината на тази нарастваща пропаст става все по-очевидно, че решенията, взети в Пекин и Вашингтон, ще играят решаваща роля по въпросите, свързани с геополитическата стабилност, темповете на глобален и национален икономически растеж, развитието на нови технологии, както и международните ценности и институции. В същото време бързо влошаващите се отношения между двете страни водят до формирането на нова обширна структура, в рамките на която маневрират други велики сили.

Ескалиращото съперничество между САЩ и Китай е важен фактор в много отношения, определящ политиката на други велики сили. От гледна точка на китайското ръководство, стабилизирането на връзките с други велики сили осигурява защита срещу влошаване на отношенията със САЩ. Предвид непредсказуемото поведение на администрацията на Тръмп, връщане към протекционизма във външнотърговската политика и намаляване на сигурността в САЩ като партньор по сигурността, големи сили като Япония и Индия незабавно се възползваха от готовността на Китай да нормализира отношенията и предприеха, макар и ограничени стъпки, за да засили връзките си с Пекин.

Например, Токио успя да постигне известно затопляне в политическите и дипломатическите отношения, въпреки засилените съперничества в икономиката и сигурността, което показва високо ниво на сложност в политиките на двете правителства по отношение на развитието на двустранните връзки. Що се отнася до Ню Делхи, намаляването на напрежението в отношенията с Китай не е толкова силно изразено. Китай и Индия имат ограничено сътрудничество и постоянно взаимодействие, като в същото време се стремят да разрешат многото си различия.

Размерът на тези подобрения, разбира се, е много ограничен: както в случая с Индия и Япония, загрижеността за настоящата ситуация, нарастващата роля на Китай в региона и особено продължаващите териториални спорове продължава да възпрепятства желанието за нормализиране на двустранните отношения. Това е една от основните причини за техния силен ангажимент за силни връзки със САЩ като цяло и лично с президента Тръмп.

Друга голяма сила в съседство с Китай е Русия. През последните години между тях се случи драматично сближаване. Нарастващото и много очевидно сближаване между Москва и Пекин е една от най-важните тенденции, определящи днес системата на отношенията между великите сили на планетата. Китай и Русия споделят взаимен интерес в борбата срещу поддържането на световния ред, доминиран от САЩ.

Русия предоставя на Китай своята модерна военна техника, енергия и достъп до развитието на Арктика. Китай от своя страна е най-големият търговски партньор на Русия и осигурява капитал, технологичен напредък и пазар за по-нататъшното развитие на природните ресурси. И двете страни се подкрепят взаимно в международни организации и дипломатически структури. Дълбочината и стабилността на тенденцията за укрепване на китайско-руския съюз през следващите години ще бъде ключов обект на наблюдение и проучване.

Анжела Стент, професор в университета в Джорджтаун и директор на Центъра за руски и източноевропейски изследвания, пише, че нарастващото китайско-руско партньорство е едно от най-конкретните и дългосрочни постижения във външната политика на руския президент Владимир Путин. Преломът в двустранните отношения дойде през 2014 г., след въвеждането на международни санкции поради анексията на Крим. Владимир Путин направи „обрат“ към Китай, за да балансира рязко охладените отношения на Русия със САЩ и Европа. И това позволи на Русия да избегне международната изолация, с помощта на която Западът се опита да принуди Москва да промени поведението си.

Китай е много заинтересован от достъпа до руски нефт и газ, както и до военната  техника и маршрутите на Арктическо море. Русия дори помогна на Китай при разработването на система за ранно предупреждение за ядрени атаки и сключи договори за въвеждане на китайско телекомуникационно оборудване. Освен това през последните години и двете страни редовно координират своите позиции в глобалните институции.

Въпреки това сближаване, твърди Стент, има точки на напрежение между Русия и Китай. Така например, Москва има причини за притеснение от китайската инициатива „Един пояс, един път“. Освен това не съществува пълно съгласие между лидерите на двете страни по отношение на визията за постзападния многополюсен световен ред. Въпреки че САЩ едва ли са способни да разрушат това стратегическо партньорство днес, Стент твърди, че Вашингтон трябва да внимава да не го засили допълнително чрез своите действия.

Пакетът документи на Брукигн Институт съдържа материали за отношенията на Китай с други големи сили, както и динамиката на тези отношения, която варира значително в различните страни. Той разглежда уникалните комбинации от сътрудничество и съперничество във всеки отделен случай и различните подходи, които всяка от великите сили използва за маневриране в условията на засилена конкуренция между САЩ и Китай. И накрая, авторите разглеждат подробно как променящата се система на отношенията между великите сили може да повлияе на световния ред като цяло и дава редица политически препоръки на Съединените щати и други сили, които са свързани с възможностите за тяхното влияние върху развитието на събитията.

Превод: Поглед.инфо

Източник: mixednews.ru .

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели